Необходимо е търпение за сделките след колапса на Lehman

Reuters

Търпението не е присъщо на търговците. Въпреки това именно то е нужно повече от всичко друго година след краха на Lehman.
Много повече месеци вече трябват, за да се приключи сделка, броят и мащабът на транзакциите е намалял, а таксите за сливания и придобивания са се сринали. Голяма част от работата по сливания и придобивания сега включва или консултиране на фалиралите компании за реструктурирането им, или организиране на отчаяната продажба на ценни книжа.
„Естеството на сливанията и придобиванията се е променило из основи“, коментира Антонио Уайс, директор глобални сливания и придобивания към Lazard. „В единия край на спектъра е повишеният обем на нарушената дейност, а в другия е шансът на добре капитализираните корпорации да преразгледат идеите за придобивания на по-ниски цени.“
Сделките за трансформации не са били много, а все още няма никакви изкупувания, финансирани със заемни средства. Но има и някои оптимистични лъчи светлина като тазседмичната доброволна оферта от американската компания Kraft Foods Inc за британската Cadbury Plc, а и доверието е започнало да се възвръща.
„Много главни изпълнителни директори чувстват, че сме достигнали дъното“, поясни Джеймс Стайнс, глобален председател на сливания и придобивания към Deutsche Bank. „Започваме да наблюдаваме покачване, което може да направи 2010 г. по-позитивна, отколкото първоначално се очакваше.“
Това е благоприятна промяна от миналата година. „Имаше определени моменти през изминалата година, когато беше … толкова непонятно да се изправиш пред борда, за да говориш за сделка“, спомня си, пожелал анонимност високопоставен търговец. „Това просто не беше подобаваща тема за борда.“
Главните изпълнителни директори имаха по-важни дела, с които да се справят – сриващите се цени на акциите, труднодостъпния кредит и трупащите се стоки на склад.
„Миналата година се случи много показателно събитие, което накара всеки да бъде предпазлив“, коментира Робърт Киндлър, директор глобални сливания и придобивания към Morgan Stanley. „Истинският фокус на компаниите тази година не бяха сливанията и придобиванията, а съсредоточаването в балансовите им отчети.“
Преобразеният пейзаж на сделките причини прегрупиране в най-важните играчи сред търговците. Четирите топ банки досега тази година са Morgan Stanley, Goldman Sachs, Citigroup и JPMorgan – същите, както и през 2008 г., но в различен ред.

Да се върнем към основното

Преди да удари кризата, Уолстрийт беше в „режим на продукти“, коментира Джон Студзински, глобален директор на консултантската фирма към фонда за дялово инвестиране Blackstone. „Имаше продукт сливания и придобивания, конвертируем продукт, продукт за реструктуриране на дълг“, каза още Студзински. „Сега … сме се върнали към основното за края на 70-те и началото на 80-те – решения за балансовите отчети, а това включва купуването и продаването на бизнеси и реструктуриране на дълг.“
Това отнема време – бордовете искат повече време, за да проверят счетоводните книги, събирането на финансиране е трудно и много главни изпълнителни директори предпочитат да използват ценни книжа, за да сключват сделки. Затова сега може да отнеме между 9 и 15 месеца да се приключи сделка в сравнение с 6-9 месеца преди кризата, поясни Студзински.
Бизнесът на сливания и придобивания сега се крепи от големи сделки и банкрути, заяви Пол Паркър, началник глобални сливания и придобивания в Barclays Capital. На най-ниско ниво има покачване на „принудителните сливания и придобивания“, при които компаниите са принудени да сключват сделки, каза той, докато на този етап от цикъла е типично да видим големите компании да намират „стратегически императив“ да сключват сделки въпреки липсата на видимост в бъдещата печалба.

Ключът е способността за адаптиране

„Това е една индустрия, която постоянно се настройва и адаптира и трябва да го прави“, поясни Рой Смит, професор в NYU Stern School of Business и бивш партньор в Goldman Sachs. „Претърпяхме преломна криза на пазара … Но я преживяхме. Индустрията просто се адаптира.“
Все още няма сделки за изкупуване със заемни средства, защото вече го няма и евтиното финансиране, което служеше като смазка на бизнеса.
„Големият въпрос … е ще се върне ли някога частното инвестиране“, каза Гар Бейсън, директор глобални сливания и придобивания към правната кантора Davis Polk & Wardwell. „Пазарът няма наистина да се върне към нормалното състояние, докато тези участници … не се завърнат.“
Спредовете по лошите облигации остават големи до нива от около 900 и нагоре базисни пункта над щатските съкровищни бонове. Спредовете на инвестиционния клас облигации са намалели до около 250 базисни пункта от над 650 точно след срива на Lehman, но са над историческите средни нива.
„С разтопяването на капиталовите пазари има очакване, че спонсорите (фондовете за дялово инвестиране) ще станат по-дейни както по отношение на новите инвестиции, така и на оттеглянето“, заяви Стефан Селиг, изпълнителен вицепредседател на глобалното корпоративно и инвестиционно банкиране към Bank of America.

Повишаване на доверието?

Лубрикантът за сливания и придобивания – доверието – се възвръща. „Определено наблюдаваме увеличаване на телефонните обаждания от банкери за потенциални сделки“, заяви Марио Понс, съдружник в правната кантора Simpson Thacher, специализирана в сливания и придобивания. „Хората отново започват да хващат химикалката.“
Сделките за сливания и придобивания досега тази година са на обща стойност $1,3 трилиона, което е спад от обемите от $2,1 трилиона през 2008 г. и $3,2 трилиона през 2007 г., като доминират сделките за затруднени компании.
Таксите за сливания и придобивания са паднали до $8,4 млрд. за първата половина на 2009 г. от $18,6 млрд. за същия период преди година.