(Не)Спазени обещания

Правителството на ГЕРБ е сред малкото, който включиха още в дебатите преди изборите идеите около бъдещето на капиталовия пазар. Година по-късно връщаме малко лентата назад. Последната една година беше турбулентна за родната борса – от една страна, заради кризата, от друга – заради хаоса и неяснотите около реформите, които новия кабинет заяви, че има намерение да направи. В лекция пред студенти самият финансов министър заяви, че са очертани административни и законови реформи, отнасящи се до борсата, Централния депозитар и надзора на сектора. Той коментира през януари, че в следващите 3-4 месеца тези реформи ще минат през всички етапи на своето развитие, така че до средата на тази година условията за развитие на небанковия финансов сектор в България трябва да са много по-добри, отколкото бяха те тогава, но не коментира повече темата. Видно е, че това подобрение така и не се случи, а капиталовият пазар продължава да се развива от самосебе си и да затъва в блатото на ниската ликвидност и липсата и на инвеститори, и на емитенти. Доказателство за това са ръстовете на основните индекси от Източна Европа – близо 92% за украинския бенчмарк, почти 82% – за естонския, 41.7% – за латвийския, над 40% – за турския и т. н. На този фон нашият SOFIX е нараснал с малко под 4 на сто. По-зле от нас са само основният хърватски и основният гръцки индекси, които отчитат спадове. “Инфраструктурата, както я наричате, е самата Българска Фондова Борса АД, която, до колкото сме информирани, отчита сравнително добри печалби и няма нужда от специално внимание от държавата.“ Думи на сегашния заместник-министър на финансите Владислав Горанов пред DarikFinance.bg, когато още беше известен само като представилетят на ГЕРБ в предизборните дебати. Малко по-късно в рамките на публична дискусия пак Горанов обяви: Максимално бързо предлагаме БФБ да бъде продадена на голям борсов оператор, който да вкара правила, действащи по световните борси. Защото имаме основания да смятаме, че на борсата са не най-качествените дружества. Точно за това се хвана финансовият министър Симеон Дянков месеци след като зае поста. Първото обещание бе, че ще се приватизира държавния пакет от 44% в борсата. В интервю за DarikFinance.bg министърът на финансите Симеон Дянков каза, че плановете му са за намиране на инвеститор в сравнително кратки срокове, до няколко месеца, който да направи борса регионален играч. Месеците впрочем отдавна изтекоха. Тогава той уточни, че такива са германската и австрийската борса, които са заявили интереса си. От двата оператора обаче отрекоха да имат интерес към дела на държавата в борсата. Другите обещания за реформа на капиталовия пазар Другата идея на ГЕРБ беше да обедини мажоритарните държавни дялове в различни компании в една холдингова структура, която да бъде листната на борсата. Процедурата по листване на една компания на борсата е дълъг и сложен процес, особено когато става дума за компания с размера и комплексността на Българския енергиен холдинг. Това са думи на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. През март заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Мая Христова обаче заяви, че не се предвижда енергийни компании от Българския енергиен холдинг да бъдат листвани на борсата. Христова допълни, че се предвижда приватизация на остатъчни дялове от енергийни компании, в които държавата има миноритарно участие, но това ще бъде в пакет от дружества. И до днес обаче развитие и яснота по темата няма. Като идеите по въпроса минаха през пълан категоричност, до поетапно отстъпление през пълно отричане и връщане до първоначаланата позиция след като се развихрика скандалите около липсващата антикризисна програма. Другото обещание на управляващите беше да преразгледат възможността Сребърният фонд да инвестира в ценни книжа на българския пазар. Тогава очакванията на бизнеса бяха, че с тези си намерения ГЕРБ ще даде тласък на капиталовия пазар. Една година по-късно всичко това си остава в сферата на добрите намерения, а капиталовият пазар не само че не получи тласък, но и съвсем замря. Интересен елемент в цялата история отново е предизборното изказване на Горанов, в което той е категоричен по въпроса, че да се вложат парите от Сребърния фонд на борсата е доста рисково. Последното спасително въже за борсата беше хвърлено в средата на юли, когато от ръководството на оператора съобщиха, че БФБ ще става публично дружество. Това щяло да даде възможност най-накрая в борсата да влезе стратегически инвеститор. Какво ще се случи ще разберем след като решението бъде гласувано на общо събрание, което се очаква да се проведе в началото на септември. Какво всъщност се случи Това, което ГЕРБ направи за едно година управление, е да смени ръководството на Българската фондова борса /БФБ/ и Комисията за финансов надзор /КФН/, като последната търпеше доста критики за работата си. Работата и дейността на КФН показва частично и незадоволително изпълнение на целите, заложени при създаването на регулаторния орган, каза в интервю за DarikFinance.bg Стоян Мавродиев, който тогава беше депутат. Според него проблемите в КФН бяха липса на адекватен анализ на състоянието и структурата на финансовия пазар и допускане на системен риск; липса на анализ за «уроците” от кризата и активна политика на комисията за превенция; липса на адекватна политика за защита правата на потребителите на финансови услуги, особено в областта на застраховането, както и много други. Критики към институцията отправи и Иван Костов, съпредседател на Синята коалиция, след като Народното събрание отхвърли отчета на КФН. А пък самият министър Дянков даже каза, че като гледа работата на надзора, спокойно можем да минем и без КФН. През април самият Мавродиев, който стана и председател на Комисията, внесе в Народното събрание предложение за изменение в структурата и функциите на Комисията за финансов надзор. Новостите, които депутатите гласуваха, бяха редуциран ръководен състав, въвеждане на изисквания, които да доведат до информация за фактическия собственик на капитала в пенсионни, здравни и осигурителни дружества, както и по-строг надзор над рейтинговите агенции. Дали тези промени ще доведат до желания резултат, отново предстои да разберем. Дано и те не останат с графата добри намерения. Какво му трябва на пазара Правителството трябва да захрани пазара с качествени активи и да стимулира търговията, чрез листване и приватизация на БФБ, чрез насочване на част от средствата на Сребърния фонд в местни корпоративни ценни книжа, чрез поставяне на минимални лимити на пенсионните фондове за инвестиции в акции и облигации, търгувани на БФБ, смята Петър Пешев от БулТренд Брокеридж. Според Пешев, правителството дойде на власт с много ясна визия за капиталовия пазар и експлоатираше многократно темата. Реалните решения се бавят, вероятно заради по-належащи управленски проблеми, но трябва да сме наясно, че няма развита икономически страна без добре функциониращ капиталов пазар, който да дава алтернатива на компаниите за алтернативно на банковото финансиране и на инвеститорите дава алтернатива на депозитите и инвестициите във финансови инструменти в чужбина. В този ред на мисли новото правителство все още е длъжник на капиталовият пазар, заключава той. Борсата е поставена на много заден план, потвърждава и Цветослав Цачев, ръководител «Анализи” в ЕЛАНА Трейдинг. Според него, в някаква степен това е разбираемо, защото държавата не трябва непременно да взима отношение и да ръководи, да бъде стратега на всичките институции, включително и на тези, в които тя притежава голям дял от капитала. По думите му, институциите не би трябвало и не могат да бъдат определящи за пазара, не могат да задължат компаниите да се листват. Тези неща ги решава самия пазар, заключи Цачев. Като основен проблем в момента Цветослав Цачев определи липсата на малкия инвеститор, който да вдигне цените. Спестяванията на хората в момента стоят в банките, а ако те са загубили заради големите спадове – нормално е да бъдат по-предпазливи. Друг проблем, който Цачев маркира, беше слабият контрол върху емитентите, които не спазват изискванията. Например – Кремиковци трябваше да фалира, за да започне да си публикува отчета навреме. Има много дружества, които не спазват изискванията, коментира той и продължи, че с писане на стратегии няма да се постигне сериозен напредък без осъществяването на тези малки крачки. Високите такси също са проблем за инвеститорите, особено за малките, които биха могли да бъдат двигател на растежа на цените. Намаляването на таксите би я превърнало в по-достъпна дестинация за индивидуалните играчи.

DarikFinance

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *