Нетната инвестиционна позиция на България е минус 36 млрд. евро

Нетната международна инвестиционна позиция на България в края на третото тримесечие на годината е минус 36.096 млрд. евро, показва статистиката на БНБ.
Международната инвестиционна позиция на дадена страна представлява отчетен баланс, отразяващ притежаваните от резидентите чуждестранни активи и съответно притежаваните от нерезиденти местни активи в определен момент.
Това на практика означава, че активите на чуждестранните резиденти в страната са с 36 млрд. евро повече от инвестициите на българите зад граница. Общо българските инвестиции зад граница са за 22.401 млрд. евро. Рекапитулацията на чуждите инвестиции у нас е 58 498 млрд. евро.
Общият обем на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) натрупни през годините у нас в края на септември е 36.159 млрд. евро, а българските преки инвестиции в чужбина са за 1.033 млрд. евро. През третото тримесечие ПЧИ у нас са увеличени със 170 млн. евро спрямо второто тримесечие. В същото време българските експозиции в чужбина са нараснали с 35 млн. евро.
За сравнение през същия период на миналата година ПЧИ в България са нараснали с 514 млн. евро, а българските преки инвестиции в чужбина са се покачили с 39 млн. евро.
Промяната в равнищата се дължи основно на транзакции и промяна на пазарните цени на активите. Нетната инвестиционна позиция се явява критерий за оценка на частта от нетната стойност на икономиката, която се дължи на взаимоотношенията с останалия свят и в същото време представлява индикатор за външната устойчивост на страната.
За развиващи се икономики нетната международна инвестиционна позиция обикновено е отрицателна величина, защото местните ресурси, които са необходими за финансиране на повишената норма на инвестиране, са недостатъчни. Структурата на МИП по отделни статии е от ключово значение при оценката на външната уязвимост на страната.
С оглед на високото ниво дела на ПЧИ от общия обем на активите може да се каже, че българката икономика е сравнително стабилна. За това допринася и спадът на заемите и търговските кредити към чуждестранни заемодатели до 15.4 млрд. лв. през третото тримесечие, спрямо 16.5 млрд. в края на юни.
По-високи задължения се свързват с по-високи нетни плащания под формата на лихви и дивиденти, които в условия на дългосрочно равновесие трябва да се финансират чрез търговски излишък.
В същото време обемът на дяловия капитал и реинвестираните печалби на чуждите компании в България се увеличава до 23.191 млрд. лв., за сметка на това миноритарните дялови участия на българи в чужди фирми и реинвестираната печалба на българските компании в чужбина се увеличават до 885.83 млн. лв. от 872.6 млн. лв. в края на второто тримесечие.
Резервните активи включително и монетарно, и немонетарно злато, оценено по пазарна стойност възлизат на 12 764.2 млрд. лв.
Съществува рискът, при положение че по-голямата част от активите са притежание на различни икономически агенти от частния сектор, длъжниците да изпаднат в невъзможност да обслужват задълженията си и така да предизвикат отлив на капитали, дори когато в страната присъстват достатъчно чуждестранни активи, които да покрият тези задължения.
При равни други условия, значителните нетни чуждестранни задължения влошават текущата сметка и за да се избегне финансов срив във финансирането на дефицита, се налага повишаване на лихвените проценти с цел да се привлекат чуждестранни капитали. Този механизъм е валиден най-вече за режими на фиксиран валутен курс. А в дългосрочен план повишените лихвени проценти се отразяват негативно на вътрешното търсене.
С оглед на условията на механизма на валутния борд в България обаче централната банка не може да по свое усмотрение да променя основните лихвени проценти. Ето защо се получава огромна разлика между техните нива и реалните лихви. Като при последните търговските банки отчитат и високия риск, носен от обема на чуждестранните пасиви по инвестиционната позиция на България.

tmp = Get_Cookie(„article_fontsize“);
if(tmp != null && tmp > 9) {
document.getElementById(„contenttext“).style.fontSize = tmp + „px“;
document.getElementById(„contenttext“).style.lineHeight = (parseInt(tmp) + 4) + „px“;
}