Не пипайте стажовете

Това определено не е изненада, а просто поредният нюанс на трудовите взаимоотношения, където познатата група функционери искат да наложат своето виждане за света. Дискутираните въпроси са от всякакво естество – трябва ли стажантът да е на определена възраст, колко трябва да е продължителността на един стаж, трябва ли да се заплаща и колко точно, как да протече стажа и какъв е балансът между обучение и практика, какво се случва със стажанта след края на стажа и въобще всичко, което може да ви хрумне по темата. Те ще го дискутират, ще го измислят и ще го запишат в закон.
 
Нормално по всички тези въпроси има безкрайно много мнения. И това е така, тъй като просто една истина няма – идеята, че може да съществува перфектно дефинираният стажант със перфектно разписаните права и задължения е налудничава. Именно защото животът е пъстър, имаме нужда от различни решения, а не спуснати отгоре директиви. Всички тези въпроси постоянно намират своите отговори, а това, че са различни и не се разпростират на всички въобще не трябва да ни притеснява. Точно това му е хубавото на пазара – позволява на две страни да намерят общ език за тяхната си конкретна ситуация, без да чакат благословията на въпросните функционери.
Ползите от един стаж винаги са двустранни. В общия случай от едната страна се предоставят някаква знания и възможности, а от другата се полагат някакви усилия. Заплащането е допълнителен въпрос – то съвсем не е автоматично (по презумпция) вградено в идеята за стаж. Парите са просто част от условията, които двете страни ще договорят помежду си. Недоволни винаги може да има, но в крайна сметка никой не стажува насила. Ако не виждаш никакви ползи и се чувстваш експлоатиран, то просто на следващия ден си остани у дома и готово.
Алтернативата е да се хванем на хорото на функционерите и да задължим всички да провеждат перфектния стаж – със заплащане, гарантирани права и т.н. Ефектът е ясен: стажовете просто ще изчезнат. При всичката гъвкавост на стажовете в момента, те пак са малко, представете си какво ще е, ако ги натоварим с административно наложени права и задължения.

Петър Ганев, ИПИ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *