Не плачете за Уолстрийт
Пол Кругман, New York Times
Американският президент Барак Обама посети в четвъртък Манхатън, където призова аудиторията, съставена предимно от представители на Уолстрийт, да подкрепи подготвената от администрацията финансова реформа. „Вярвам, че тези промени са не просто за доброто на нашата страна, но и за доброто на финансовия сектор“, увери той.
Да не беше го казвал. Не само защото от политическа гледна точка президентът наистина трябва да заеме популистка позиция и така да създаде публична дистанция между себе си и банкерите. Истината е, че Обама трябва да прави това, което е най-добро за Съединените щати. И толкова. А ако междувременно тези му благотворни действия ощетяват банкерите? Ами чудесно.
Вреда за икономиката като цяло
Нещо повече, финансовата реформа всъщност би трябвало да е болезнена за банкерите. Все повече анализи подсказват, че огромната финансова индустрия вреди на икономиката като цяло. Свиването на сектора на финансовите услуги няма да се понрави много-много на Уолстрийт, но в момента интересите му май се разминават с националните.
Предлаганите от сегашната президентска администрация реформи, които аз лично подкрепям, могат да окажат благотворно влияние както върху всички нас, така и върху финансовата индустрия, но това е, защото третират само част от проблема. Те биха направили финансите по-безопасни, но съвсем не е сигурно, че ще свият индустрията.
Какво не е наред с размерите на сектора ли? Като за начало фактът, че съвременната финансова индустрия генерира огромни печалби и разпределя грандиозни възнаграждения, но носи твърде малко осезаеми ползи.
Помните ли филма от 1987 г. „Уолстрийт“, в който Гордън Геко заяви: „Алчността е нещо хубаво.“? По съвременните ни стандарти Геко може да бъде определен като борсов спекулант. В годините до избухването на глобалната финансова и икономическа криза през 2008-а финансовата индустрия съставляваше една трета от общите вътрешни печалби – два пъти повече, отколкото само две десетилетия по-рано.
Тези печалби са оправдани, защото секторът има сериозен принос към разцвета на икономиката, ни убеждаваха тогава. Тя насочвала капитала към продуктивни употреби, разпръсквала риска и увеличавала финансовата стабилност.
Не работни места, а жилищен балон
А всъщност нищо от това не беше истина. Капиталът се вливаше не в иновативни производства, създаващи нови работни места, а в жилищен балон; рискът в действителност бе концентриран; а когато надутият жилищен балон се спука, уж стабилната финансова система се срина, от което пък последва най-тежката глобална икономическа криза след Голямата депресия.
Защо тогава банкерите трупат пари? Съдейки по размислите на финансовите икономисти, които се опитват да си обяснят сполетялата ги катастрофа, бих казал, че причината е в хазартните инвестиции с чужди пари. Финансовата индустрия пое големи и рисковани залози със заемни средства (инвестиции, които се отличаваха с много висока възвръщаемост, но само докато не се сринаха), а имаше и достъп до евтин заемен ресурс, защото инвеститорите не разбираха колко неустойчива е индустрията.
Какво да кажем за прехвалените ползи от финансовите иновации? Тук ще се присъединя към икономистите Андрей Шлефер и Робърт Вишни, според които целта на голяма част от нововъведенията е била да създадат илюзията за сигурност, като предоставят на инвеститорите „фалшиви заместители“ на традиционни активи като банковите депозити. В крайна сметка заблудата се сгромоляса и резултатът бе опустошителна финансова криза.
Между другото в речта си президентът Обама заяви на два пъти, че идващата финансова реформа няма да задуши иновациите. Колко жалко.
Завръщане към старите игри
А ето и най-притеснителното – след сериозния удар, понесен непосредствено след кризата, в момента печалбите на финансовата индустрия отново се извисяват. По всичко изглежда, че браншът скоро ще се върне към игрите, с които ни натопи в тази каша.
Какво трябва да се направи ли? Както вече казах, подкрепям предложенията за реформа, изложени от администрацията на Барак Обама и съюзниците му в американския Конгрес. Освен всичко останало би било жалко антикампанията на републиканските лидери, белязана от смайващи лъжи и лицемерие, да отбележи успех.
Тези промени обаче могат да бъдат само първата стъпка. Финансовият сектор трябва да стане по-малък.
И това е мнение не само на бележитите външни наблюдатели (не че има нещо лошо във външните наблюдатели, като се има предвид, че именно те се оказаха по-прави от добре осведомени вътрешни хора, като Алън Грийнспан например). Скоро очакваме едно интересно предложение. При това не от кой да е, а от самия Международен валутен фонд (МВФ). В изтекъл документ, подготвен за срещата от миналата седмица, фондът призовава за данък финансова активност (точно така, FAT), с който ще се облагат печалбите и възнагражденията във финансовия сектор.
МВФ твърди, че подобен данък може да „намали прекомерното поемане на риск“ и да „редуцира размера на финансовия сектор“, което организацията представя като нещо положително.
Всъщност предложението е доста смекчено, но ако все пак започне да се работи по реализацията му, Уолстрийт пръв ще нададе отчаян вой.
Факт е, че досега насочвахме прекалено голяма част от богатството си и от интелектуалната мощ на страната си към бизнеса с разработване и търгуване на сложни финансови схеми, които често се оказват пагубни за здравето на икономиката. Премахването на това статукво ще нарани финансовата индустрия. И какво от това?