Не се опитвайте да блъфирате Бъфет

Bloomberg

Едно е ясно – Lehman Brothers е лъгала инвеститорите за финансовото си състояние до обявяването си в несъстоятелност на 15 септември 2008 г. и независимо чия е вината, се отърва безнаказано за това.
Как е успяла базираната в Ню Йорк инвестиционна банка да укрива толкова важна информация толкова дълго? Представяме ви Топ десет на начините да извъртите такъв номер, вдъхновени от ревизора Антон Р. Валукас и пародията в 2200 страници, публикувана от него миналата седмица.

1. Не обременявайте борда с дребни точки

В подготовката си за презентация пред борда, насрочена за 20 март 2007 г., главният административен директор на Mortgage Capital (звено на Lehman) праща на свой колега имейл с искане да резюмира дискусията й с президента на банката Джоузеф Грегъри: „Бордът не е добре запознат със събпрайм пазара – Джо не иска да прекаляваме с детайлите.“
В писмото се казва още, че е добре да се говори открито за рисковете, но изнасящите презентацията трябва да звучат „оптимистично и конструктивно“.

2. Опознайте регулаторите си

Членовете на Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC) са били наясно с поемането на прекомерно много риск, но „не са се задълбочавали в бизнес решенията на банката“, успокоени от факта, че мениджмънтът е в течение на случващото се, твърди Валукас. При проверка на извършените от банката операции през 2007 г. недотам милостивата Служба за надзор на спестовните и кредитните институции (OTS) разбира, че Lehman е надхвърлила предела на допустимия си риск, и публикува отрицателен доклад, в който изтъква „сериозни пропуски при управлението на риска“.

3. … и използвайте този коз при всяка възможност

През 2003 г. и 2004 г., когато Lehman и останалите американски банки можеха да избират между надзора на британския регулатор FSA или този на SEC, те избраха приятелски настроените власти в САЩ. Нищо чудно, че назначен от съда ревизор, а не американската комисия, извърши представителната аутопсия на Lehman.

4. Уверете се, че паметта ви е пропусклива

Преди Lehman да представи доклада си за 2007 г., фирмата разполагаше с раздел под заглавието „Други измерители на риска“, който разясняваше „мерната система на банката за апетита й към риск“. Само че тази част изчезна безследно през 2007 г., липсваше и от докладите й за първото и второто тримесечие на 2008 г.
Защо? Валукас разговарял с мениджър, участвал в подготовката на един от документите, както и с главния финансов директор и вицепрезидента, отговарящ за докладите, които могат да се изнесат пред обществеността. Никой не си спомнял защо този сегмент потъва в небитието.

5. Концентрирайте се върху бонуса

Звената на Lehman, нарушили лимитите на баланса си, са били заплашени от санкции, сред които и „потенциално намаляване на пула за възнаграждения“, се посочва в доклада на ревизора. Никакъв проблем. В редица подобни случаи банката просто вдигала тавана. Към началото на 2008 г., когато падащите приходи вече заплашвали да свият заплащането на служителите, Lehman вдигнала процента на нетните приходи, насочвани към фонд заплати, от 49,3% на 52,5%.

6. Не позволявайте на специалистите по риска да стават арогантни

Маделин Антончич, главен риск директор на Lehman в периода 2004-2007 г., изразила „несъгласието си със сериозното покачване на лимита за апетит към риск през 2007 г. и с бизнеса на банката със заеми за задлъжнели лица и краткосрочни кредити за купувачи на корпоративни активи“, се посочва в доклада. Тя е заменена на 1 декември 2007 г.

7. Не водете редовна документация

Комисията за управление на риска заседавала всяка сряда, поне така твърди Антончич пред Валукас. Шефът на отдела за ликвидни пазари Каушик Амин обаче си спомня, че това ставало в понеделник. Понеделник или сряда, какво значение има, след като изобщо не са водени стенограми? Валукас цитира Дейвид Голдфарб, главен директор по стратегиите, който казва, че „не са водени протоколи на събранията, тъй като те представлявали по-скоро активен диалог, отколкото срещи за вземане на конкретни решения“.

8. Нарушавайте собствените си правила

Фулд и Грегъри „явно изпаднали във финансово затруднение“, защото поискали да продадат дяловете си с ограничена отговорност във фондовете, предназначени за служителите. Според правилата обаче те не подлежат на обратно изкупуване „освен при смърт или прекратяване на договора“.
Никакъв проблем. На 17 юли 2008 г. „Фулд и Грегъри получили парични трансфери съответно от $3 933 929 и $4 614 565“. Според доклада на ревизора транзакциите „изглеждали изключение от практиката на Lehman“.

9. Сприятелете се с Бъфет…

В един от опитите си да събере капитал, за да поддържа фирмата, Фулд се обърнал към Уорън Бъфет за инвестиция в размер на $2 млрд. В разговор на 28 март 2008 г. милиардерът проявил готовност да обсъдят възможността и после прекарал остатъка от деня, внимателно зачетен в годишния отчет на Lehman.

10. … но никога не се опитвайте да го подведете

Бъфет прозрял „отказ да признае собствените си проблеми“ в оплакванията на Фулд от трейдърите, занимаващи се с къси продажби, пише Валукас. Изпълнителният директор допуснал грешката да скрие подробности около това, което докладът нарича „проблем за $100 в Япония“, за който Бъфет разбрал на следващия ден.
Фулд се обажда на инвеститора на 31 март, за да му каже, че Lehman не може да приеме условията му. Според доклада обаче Бъфет вече бил решил, че не желае да участва.
Фулд не е знаел кога да си замълчи и кога да сподели важна информация с Бъфет. Така се вършели нещата в Lehman или поне такава картина ни разкрива печалният доклад на ревизора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *