Ние стоим на чертата на бедността

Но, далеч не всички бедни са лениви морални уроди. По скоро са жертва на факта, че с бедността в България вече е приключено, защото с помощта на индексациите я поддържат. И да се определят всички бедни по един и същ начин не е съвсем правилно, защото светът не е черно-бял.
 
За съжаление, когато у нас изкочи думата „бедност” спорещите по тази тема се разделят на два лагера. Едната – защитава тезата, че всеки може да забогатее, а другата – никой.
Ще се опитам сега да разгледам проблема с бедността от няколко страни и да развенчая поне някаква част от наложилите се митове. Към това ме провокира информацията, че у нас линията на бедността се вдига за 2012 г. на 236 лв. месечно.
Бедните сами са си виновни за своята бедност
От една страна това е вярно. България е с високо ниво на безработицата и дефицит на квалифицирани кадри. Искаш по-голяма заплата? Уволнявай се и отивай да работиш там, където плащат повече!
От друга страна, какво да правят пенсионерите? Болните от туберкулоза бездомници? Самотните майки с едно, две, три или четири деца? Кой ще ги вземе на хубава работа?
Аз разбирам – България е малка страна и процентът на пенсионерите, намерили си работа, е голям. Може дори да се намери самотна майка, която с едната ръка гледа децата си, а с другата клика по елитни сайтове. Но това е изключение от правилата. Не е много коректно да се изисква от хората да надскачат себе си.
Бедните не искат да работят
По-голямата част от това твърдение е вярно. Зная куп хора, които абсолютно нищо не правят, за да подобрят финансовото си положение. Не търсят друга работа, не си повишават квалификацията, не четат душеспасителни книжки. Не се и опитват с минимални усилия хубаво да си свършат работата.
Но трябва ли да искаме от тях да се променят?
Представете си една най-обикновена начална учителка, която трийсет години е работила в училище. Тя нищо друго не умее, а и не иска. Тя е свикнала да понавиква на децата и от лицето и не слиза умореното изражение на вечно недоволна от нещо. Ако тя се напряга понякога над уроците си, то е само, за да развали лошото настроение на някой нещастен ученик.
Къде могат да отидат те след училище?
Да мият подовете и да почистват тоалетните в МакДоналдс за 300-500 лв. на месец? Те там няма и един ден да издържат. Там трябва да се чисти, а тя през последните 30 години само е отбивала номера. Ниската заплата развращава. И хората, които са привикнали да получават малко обикновено се провалят още на събеседването за получаване на работа – не отиват на време, не си оформят внимателно документите, не издържат и половин час преди да предевят претенциите си.
Какво да ви кажа? Такъв човек няма да се напряга, след като при него отсъстват такива навици. До онзи момент, когато ножа не опре до кокала и се изправи пред дилемата – „работи както трябва или гладувай”.
Богатите крадят парите на бедните
От една страна, това твърдение е не по-малко смешно от онова, че „културистите градат мишци от дистрофиците”. Животът – това е игра с нулева ставка. И когато богатият стане богат той по правило не ограбва никой. Напротив – помага на своите сътрудници, клиенти и доставчици и те да забогатеят.
От друга страна, на бедния трябва да му се обясни, защо е беден.
Най-честното обяснение е, защото е ленив и глупав, но това се приема психологически трудно, затова на бедния му е необходимо да пренесе върху друг своите проблеми, например – върху богатия, който му е откраднал парите.
Забавното в случая, че отчасти бедните са прави.
Например, някой от богатите българи(според сп. „Форбс”) може да раздаде своето състояние на достойните низши и да ги обезпечи за известно време? Да речем – на стачуващите работници от БДЖ, на зърнопроизводителите или пък на пенсионерите.
Можеше, но не дават. Следователно богатите са виновни в това, че не искат да делят своите пари с умни и работливи хора.
А и не бива да забравяме за законите. Богатите, затова са богати, защото нарушават законите, а да се нарушават законите в очите на бедния човек означава, че крадат пари лично от него.
Бедността може да бъде победена
Бедността е относително понятие. В България по времето на Тодор Живков наличието на магнетофон и „Жигула” автоматически правеше човека обезпечен, а възможността да се ходи в чужбина го изстрелваше сред елита на обществото. В съвременна България бедняците спокойно могат да шофират лошо стари западни коли, да си купуват нужната битова техника на кредит и периодически да ходят на почивка в Турция/Гърция.
Защо се измести линията на бедността?
Защото бедност вече е ако имаш по-малко пари от съседа. В България средната заплата е 700 лв. и ако твойта е 650 лв., то ти получаваш малко, а ако е 600 – то това вече е много малко.
Ако средната заплата в България беше 1000 лв., то бедняци щяха да бъдат онези хора, които получават 900 или 600 лв.
При такава гадост всякаква занимателна аритметика с инфлацията, потребителски кошници и прочие брътвежи нямат никакво значение. Важно е само това – колко ти получаваш спрямо средния българин.
Разбира се, сега аз силно опростих нещата, в действителност има страшно много методики за отчитане на бедността и на тази тема учените пишат обемни книги.
Но като цяло, повтарям, хората се мислят за богати или бедни в зависимост от това – колко заработват техните съседи.
И от това следва, че държавата не може да направи с бедността практически нищо. Държавата може да победи нисщетата, обезпечавайки на всеки българин парченце хляб, чаша кафе и безлимитен достъп до Интернет. Но да се победи бедността е невъзможно…така както никой не е отменял математическите закони и половината българи, във всеки случай, ще заработват по-малко от другата половина.
Разбира се, днешното правителство и занапред ще се опитва с разни способи да изглади разликата между бедни и богати, например, така както се е правило при Тодор Живков или днес в Германия. По-важното е да се разбере – колкото и старателно да се захранват бедните с пари те, все едно, винаги ще намерят на кого да завиждат.
Бедните се отличават с по-висок морал
Естествено това не е така. Бедността в болшинството от случаите е следствие от някакви дефекти на личността. Мързеливост, страхливост, алкохолизъм. И в задачата се пита, защо трябва внезапно да очакваме от хората с разни проблеми някаква особена порядачност?
Точно обратното, лично аз винаги очаквам от бедните всякакви номера, защо при тях винаги ще се намерят множество причини да направят някаква подлост. Например, класика в жанра, да вземат пари и да не ги върнат, обяснявайки това с факта, че трябва да нахранят семейството си.
Въобще – бедните имат две причини да се смятат за съвестта на нацията.
Първо – те вярват, че да се заработват пари е нужно непременно да си подлец и ако човек не заработва постоянно пари то той, следователно, не е гад.
Второ, те мислят, че работейки за стотинки нищо в разните му там компании, те извършват граждански подвиг.
В края на краищата, разбира се, и двата аргумента не издържат никаква критика. Подлостта е нужна, за да стъпиш на някого на шията, а не да заработваш пари.
А що се отнася до работата за стотинки – да бъдем честни. Болшинството от хората работят за стотинки не от идейни съображения. Те не могат или не искат да преминат на по-високо платена работа.
Бедността е завинаги
Мисля, че това не е мит.
Дайте сега да си кажем истината – не всички хора са еднакво умни. Даже глупакът да е завършил университет, а след това двайсет години да е работил по специалността, то той от това не става по-умен. Имаме такъв ярък пример в нашата действителност преди и след демократичните промени. В Университета е бил Валтер Порочния, а след демокрацията стана Гошо Тъпото. Следователно на такъв човек да си намери достойна работа ще му бъде много трудно. Добре платената работа винаги изисква някакъв специфичен талант или добър мозък.
Между другото, дори и с мозъка на човек нещо да не е наред, това все още не е присъда. Това не се явява непреодолимо препядствие по пътя на обезпечаването и другите сериозни недостатъци от сорта на – патологически мързел, склоност към внезапни пристъпи на ярост или навикът да се натъпче с месо в петък вечерта.
За добро или за лошо за по-голямата част от българите парите нямат решаващо значение. Малко са тези от нас, които са готови да прекарат остатъка от живота си в търсене на по-голяма заплата. При това положение да се издигнеш над средното ниво е задача не само лесно решаема, но и ако щете – доста лека.
Аз разбирам, но сега вие ще поискате от мен конкретни рецепти – как да започнем от нулата и да постигнем конкретни успехи.Какво пък, колеги, аз наистина мога да споделя с вас няколко не съвсем очевидни истини.
Но тъй като в това си писание се занимавам не с богатството, а с бедността, ще оставя своите съвети за следващия път, когато преценя, че бих могъл да ви разкажа за пътя към голямото ниво на забогатяването, пътят към всемирното ни щастие.

 
Антон Митов