Нино Парпулов обърна представата в САЩ за българския килим

Когато килимите от Костандовозапочват да се продават в САЩ, натях пишело „Произведен на Балканите“. В началото на 90-те години вНю Йорк, сред големите търговцина килими, се говорело зат.нар. български килим – синоним нагрешен дизайн, грешни цветове и ниско качество.

Днес сред клиентите на предприятието за ръчнотъкани килими“Хемус“ Велинградса британското кралско семейство, холандската кралица Беатрис,Джейн Чърчил -внучка на Уинстън Чърчил,Мик Джагър, Британската Национална организация за запазване на културното наследство и много други.

Последната поръчка е за една от залите надворецаGoldsmiths Hallв Лондон.

„Четири месеца ниотнепроизводството, накрая тъкачките работеха на три смени, защото ни съкратиха сроковете. Трябваше да успеем да завършим килима за събитие с участието на принц Чарлз на 25 октомври, а килимът е около 140 кв.м“, разказа Нино Парпулов за Vesti.bg.

Той е лесовъд по образование. Разказва, че през 1992 г. е оглавил държавното тогава предприятиеза килими във Велинградпочти случайно. Предишното ръководство натрупало кредити, нямало никакви пазари, тъкачките не получавали заплати. Парпулов решил да поеме риска, но знаел, че, за да успее трябва да навлезе в детайли в работата.

„Успях в рамките на 5 годинида върнемвсички задължения на държавната фирма, да излеземна печалба и след като това се случиобявихапредприятието за приватизация. Когато тръгнаха към приватизация се оказа, че фирмата във Велинград няма никаква собственост, защото всичкисгради се водят собственост на предприятието за килими в Панагюрище, тъй като до средата на 80-те годиниВелинград е бил само негов филиал.

А в района на Велинград са обучени над 2000 тъкачки, още по време на комунистическата партия, за да има поминък. Всичко обаче е било субсидирано, килимите са произвеждани и трупани на склад. А първото условие, за да почнеш нещо, е да имаш пазар“, казва Нино Парпулов.

Започват да изнасятръчнотъкани килими в Ню Йорк. „Имахсреща с един клиент, който ми зададе въпрос и аз в рамките на минути трябваше да взема решение. Показа ми една мостра котленска и попита: „Можеш ли да работиш това?“. Отговорих, че мога,взех мострата, дизайните, макар че до този момент не бях правил това, а той искаше точно такъв килим“, спомня си Нино Парпулов.

Тъкачките във Велинград и района нямалиопит с т.нар. гладкотъканикилими (каквито са котленските, чипровски), а до този моментправели само тип персийски. Една от тъкачките се сетила,че в предприятието за килими в Панагюрище 40 години по-рано са правили котленскикилими.

„Започнахада си спомнят кой е работил тогава, кой е тъкалтакива килими и аз ги издирих. Взех ги тези жени като учители за котленски килими и направихме най-масовата преквалификация –380 тъкачки ги преквалифицирахме за 7-8 месеца

с помощта на Бюрото по труда“.

Точно тогава световната тенденция за килимите се обръщакато пазар, гладкотъканите ставатмного популярни в САЩ-най-големият пазар за килими. Започват да се търсят основногладкотъкани килими, а персийските минават на заден план. След като преориентират производството, велинградските килими вече имат шанс.

„Отворих6-7 цеха, сутрин излизахв 7 ч. и сеприбирахв 11. Имаше период, в койтоработеха615 тъкачкии още 400 бяха в майчинство“, разказва Парпулов. В продължение на 5 г. изнасят килими за САЩ, докато китайските производители също овладяват тази технология и заливат пазара там с евтина стока.

През 1995 г. трима англичани, един от тях е Дейвид Брамфорд, сега съдружник на Парпулов,идват в България с идеята да изберат българско предприятие за килими. От министерството им дали списък, като Велинград бил на последно място.

„По-късно Дейвид ми каза, че като дошливъв Велинград, са виделинещо, което работи.

Тойвидя потенциал и започна да работи с мен. Една година ни даваше само мостри. Така стигнахме до кралските дворци“, спомня си Парпулов.

Първата по-сложна поръчка идва от Холандия през 1999 г. Клиентът билс високиизисквания, държал килимът да се работипо технологията отпреди 400 г., както са били произведени килимите във фамилията му от поколения. Имал само снимка на килима, който искал, във Велинград рисувалидизайна на ръка, по снимката. Едва след като килимът бил готов, холандецът признал пред Парпулов, че е поискал оферти за същата поръчка на още пет места и всички отговорили, че не могат да я изпълнят.

Следваща по-сериозна поръчка еза лятната резиденцияна кралица ВикторияOsborne House, която днес е музей и е отворена за посещения.

„И при тази поръчка имаше риск -нито един килимар няма такъв стан, стаята беше с дължина 18 метра. Моят стан е8 м,най-големият в Европа. Разделихме килима на три части. Всяка трябваше да се тъче отделно, а това изисква изключителна точност от страна на тъкачките, за да се постигне пълна симетрия.След изработвнетона място трябваше да се съшие, което също беше сложно. Преди да започнем поръчката три месеца тренирахме тъкачките да тъкат мостри и то така, че при наслагване да има съвпадане до милиметър. Едва тогава започнахме“, казва Парпулов.

Оригиналът е на дизайнера Воази. Появата на килима през 1903 г. предизвиква полемика във Великобритания как трябва да изглежда един килим. Трудността за изработката идва от детайлната точност, с която е отразена историята на острова, поминъкът, начинът на живот, битът и природата.]
Едно от предизвикателставата за тъкачките от Костандово – килимът „River mat“. Оригиналът е на дизайнера Воази. Появата на килима през 1903 г. предизвиква полемика във Великобритания как трябва да изглежда един килим. Трудността за изработката идва от детайлната точност, с която е отразена историята на острова, поминъкът, начинът на живот, битът и природата.

Сега вече каквото и да се поръча, мога да го направя,

крайният резултат -все по-сложно и по-сложно, това ме мотивира, допълва той и споделя, че в момента в предприятиетоработят 40 тъкачки.

„Всяка година напускатпо 4-5 тъкачки, защото се пенсионират. Няма откъде да ги заменя“. Глътка въздух за Парпулов е помощта наТръста за социална алтернатива, който финансира обучението на16 момичета, което ще завърши в края на ноември. Нино Парпулов имам ангажимент да назнача минимум 10 от тях.

„Когато се обърнахме към Фондацията: „Помогнете ни, за да ни има, те веднага подадоха ръка, докато политици, правителство, никой не го интересува“, казва той.

„Това, което продават тук в магазините е два пъти по-скъпо от износната цена на нашите килими, но българитекупуват най-големите боклуци на Изтока, на Азия.Искаме нещо вносно, не предпочитамебългарското“, казва Парпулов.

Той обаче не се отказва да поема рискове, да върви към по-сложното и да мечтае:

„Сега, живот и здраве, имам една идея, ако успея, това ще е последното по сложност, което някой може да направи.Най-старият килим“Пазирик“, който е открит запазен, ена 2500 години. Като качество е на границата на копринения килим – 1 млн. възела в квадратен метър. Представете си за какво става дума – вИндия най-високото качество е 490 хил. възела Конниците в малката шевица са като изрисувани. Искам да направя копие на този килим“.