Нова банкова криза застига Русия
Банковите кризи в Русия по необясними причини настъпват на всеки пет години. Закономерно, времето за поредната такава криза дойде – последната бе през 2009 г., когато всичко започна със срива на фондовата борса в края на 2008 г., а след това последва криза на ликвидността, лоши кредити и капитали. Но този път нещата са по-сложни.
«Тази година бе доста необичайна, – казва пред „Ведомости“ ръководителят на Центъра по макроикономически анализи в Альфа банка Наталия Орлова. Бяхме свидетели на силна финансова турбулентност и бърз ръст в корпоративното кредитиране – почти 20%, заради затворените вследствие на санкциите външни пазари. От друга страна имаме силно влошаване на депозитната база“. Напливът бе основно към валутни депозити, за сметка на търсенето на кредити в рубли. Затова през 2014 г., както никога досега, банковият сектор се осланяше на поддръжката на Централната банка на Русия като източник на финансиране.
На практика, в Русия вече от няколко месеца върви тежка банкова криза и ситуацията е значително по-лоша от 2008-2009 г. Причината е в това, че банките влязоха в кризата без на практика да имат марж на безопасност, казва водешият експерт от Центъра за развитие към Висшата школа по икономика Димитрий Мирошниченко. Причината за банковата криза той нарича „снижаване на деловата активност в икономиката, съпровождаща намалялото търсене на банкови услуги“. Но и едва ли би могло да се очаква друго в условията на влизане на икономиката в рецесия, допълна специалистът.«Банки много, платежеспособните клиенти са малко. Наникого не достигат качествени активи», посочва Димитрий Мирошниченко.
Санкциите срещу Русия допълнително наляха масло в огъня, продължава експертът: така скритите проблеми излизат на повърхността и«банкине вече започнаха да окапват».
Острата фаза на банковата криза започна миналата седмица, констатира сътрудник на една от държавните банки. По неговата оценка, паниката може да доведе до изтегляне на 3-5% от депозитите в банките само за срок от един месец, макар че при отчетността това може да се замаскира чрез девалвацията. Такъв сценарий с отлив от депозитите е напълно възможен, съгласява се Наталия Орлова.
Според държавния служител, най-напред ше пострадат банки, чиито клиенти не са уверени в тяхната неплатежоспособност. След това ще банкрутират тези, които са загубили ликвидност – лесно е те да бъдат идентифицирани и да бъдат взети навременни надзорни мерки. Третият стадий е най-труден за регулатора – банки, загубили капитал. Те е трудно да бъдат идентифицирани, тъй като не създават резерви.
„В момента държавата има по-малко възможност, в сравнение с 2009 г., да реши проблемите за бюджета. Ситуацията е много по-сложна заради затегнатата бюджетна политика и високата кредитна задлъжнялост на населението“, смята Орлова. В момента за обслужване на кредити отиват 5% от ежегодното потребление спрямо 3 процента през 2009 г.
Основните проявления на банковата криза ще се видят през 2015 г. Орлова прогнозира още забавяне в ръста на кредитирането от20до2-5%, влошаване качеството на портфейла и почти двоен ръст на просрочената задлъжнялост – с 4-5 до8%.