Нов световен доклад за неравенството
Неравенството се увеличава почти навсякъде по света – това е ясната констатация на първия Световен доклад за неравенство. „Разликата между богатите и бедните расте“, казва Антонио Савоя, преподавател по икономика на развитието от университет в Манчестър. Решаването на глобалните неравенства е един от изследователските маяци на Университета в Манчестър – примери за нови открития, интердисциплинарно сътрудничество и междусекторни партньорства, които се занимават с някои от най-големите въпроси, пред които е изправена планетата, според ResearchBeacons. Този доклад категорично потвърждава изводите на Нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц /на снимката горе/, в книгата му „Цената на неравенството“-2014г.
По-специално, неравенството се е увеличавало най-бързо в Русия, Индия и Китай – места, където това отдавна се е предполагало, но е имало малко точни данни, за да се представи надеждна и вярна картина. Досега всъщност беше много трудно да се сравнят неравенствата в различните региони на света, поради редки или непоследователни данни, които не вдъхваха доверие. Но, опитвайки се да преодолее тази пропаст, новият Световен доклад за неравенство се основава на работата по събиране на данни, извършена от повече от сто изследователи, разположени на всеки континент и допринасящи за базата данни за световното богатство и доходи.
От 1980 г. докладът показва, че в повечето части на света се наблюдава нарастващо неравенство при различни скорости. Това се измерва с делът на най-добрите 10% от заетите, т.е. каква част от доходите отиват у тях.
Европа е най-равнопоставеният регион в света с 37%, като има по-леко увеличение на неравенството. Следват Китай с 41%, Русия с 46%, САЩ и Канада с 47%. В долната половина на класацията са разположени Субсахарска Африка с 54%, Бразилия и Индия с по 55%, като Близкия изток е с най-голямо неравенство 61%.
Места, където неравенството е останало стабилно, са тези, в които вече е на много високи нива. В съответствие с тази тенденция, наблюдаваме, че Близкият изток е може би най-неравнопоставеният регион, където най-богатите 10% от лицата, които получават доходи, постоянно владеят над 60% от доходите на нацията.
Неравенството винаги е проблем
Дори в Европа, където е по-малко изразено, неравенството винаги повдига етични опасения. Например в Западна Европа мнозина не получават реална заплата, въпреки трудната работа, често на работа на пълно работно време. Освен това данните показват, че топ 10% от заетите в Европа като цяло все още заемат 37% от общия национален доход през 2016 г.
Повишаването на неравенството в доходите трябва да бъде фокусирано върху обществен дебат, тъй като то също е фактор, който мотивира човешкото поведение. Това засяга начина, по който консумираме, спестяваме и инвестираме. За мнозина неравенството определя дали може да има достъп до кредитния пазар или добро училище за нашите деца.
Това от своя страна може да повлияе на икономическия растеж, повдигайки въпроса дали е икономически ефективно да има неравностойни общества.
Описвайки подробностите за това, което води до увеличаване на неравенството в доходите, докладът показва, че неравноправната собственост върху националното богатство е важен фактор. Националното богатство може да бъде обществена собственост (например стойността на училищата, болниците и обществената инфраструктура) или частна собственост (стойността на частните активи).
От 1980 г. насам много големи трансфери от публично към частно богатство се случиха в почти всички страни, независимо дали са богати или възникващи. Докато националното богатство значително се увеличи, общественото богатство вече е отрицателно или почти нулево в богатите страни.
По-специално Великобритания и САЩ са страни с най-ниски нива на публичен капитал.
Това, разбира се, ограничава способността на правителствата да се справят с неравенството. Разбира се, това има важни последици за неравностойното богатство сред гражданите. Той също така показва, че националните политики, оформящи собствеността върху капитала, са основен фактор, допринасящ за увеличаването на неравенството от 1980 г. насам.
Неравенство в развиващия се свят
Богатите на ресурси икономики традиционно се смятат за склонни към конфликт или по-авторитарни по отношение на начина, по който се управляват. Това, което ни казва този нов доклад, е, че някои богати на ресурси икономики, като „петролните икономики“, също са изключително неравномерни. Това често се подозира, защото природните ресурси често се концентрират в ръцете на малцинство. До този доклад обаче нямаше ясни доказателства.
Световният доклад за неравенството изглежда ни показва, че регионът в Близкия изток може да бъде още по-неравен от Централна и Южна Америка, които отдавна са държани като едни от най-неравните места на Земята.
Друга важна констатация е, че страните в подобни етапи на развитие са виждали различни модели на нарастващо неравенство. Това предполага, че националните политики и институции могат да направят разликата. Траекторите на три големи нововъзникващи икономики са илюстративни. Русия има рязко увеличение, Китай умерено темпо и Индия постепенно.
Сравнението между Европа и САЩ дава още по-забележителен пример – Западна Европа остава най-ниската концентрация на национален доход сред топ 10% от заетите.
В сравнение с САЩ, различията в неравенството са забележителни. Докато най-високият дял на доход от 1% е бил близо до 10% и в двата региона през 1980 г., той нараства само слабо до 12% през 2016 г. в Западна Европа, а в САЩ – до 20%. Това може да помогне да се обясни нарастването на популизма. Останалите изостават, когато не видят осезаемо подобрение (или дори влошаване) в условията на живот.
Не е важно само да се намали неравенството, за да се направи обществото по-справедливо. Равните общества се свързват с други важни резултати. Освен политическата и социалната стабилност, образованието, престъпността и финансовата стабилност могат да страдат, когато неравенството е високо.
С тези нови данни можем да действаме, за да се учим от политиките на по-равноправни региони и да ги прилагаме, за да намалим неравенството в целия свят,
Петър Къртев