Норвегия – рай за предприемачите

Ройтерс
Макс Чафкин от списание Inc предлага фантастична история за това, как да се структурира икономиката, така че да се насърчат предприемачеството, пълната заетост и всеобщото щастие и доволство, като в същото време драстично се намали неравенството. Всъщност това е лесно: всичко, от което се нуждаете, е да се превърнете в Норвегия.
Статията е прекрасна и ви препоръчвам да я прочетете цялата. Но няколко са нещата, които привличат вниманието.
Чафкин започва с разказ за Виго Далмо, промишлен механик с гимназиално образование, който имал търкания с шефовете си, основал свой собствен магазин и в момента управлява компания на стойност $44 млн. със 150 служители. Именно такива истории трябва да са ежедневие в САЩ, но в действителност се оказва, че са рядкост. Задайте си следния въпрос: колко големи данъци щеше да плаща подобен човек в САЩ? Миналата година Далмо е платил данък в размер на $102 970 върху личния си доход и богатство, което вероятно е по-малко, отколкото главният изпълнителен директор на компания на стойност $44 млн. би платил в САЩ.
Причината е, че в Норвегия има много по-малко неравенство по отношение на доходите. Благодарение на силната мрежа за социална сигурност разходите за основаването на компания и нейния фалит са малки. В резултат на това предприемачеството не е просто лотария, а начин на живот. Ако успееш, значи ще трябва да управляваш голяма и успешна корпорация. Но най-вероятно няма да си плащаш огромна заплата.

Обърната пирамида

Защо ли? Първо, защото няма да е необходимо да си плащаш огромна заплата, тъй като неща като здравеопазване и висше образование (дори и за магистърска степен или обучение в чужбина) се покриват от държавата. Второ, доходите в Норвегия са публично достояние. И трето, парите, които в други държави отиват на върха на пирамидата, в Норвегия отиват към дъното, където има много по-голяма полза от тях.
В страна с ниска безработица и щедри помощи за безработните заплахата служителят да напусне е много по-достоверна, отколкото в САЩ, и това предоставя на служителите повече оръжия пред работодателите. И независимо че в Норвегия е по-лесно да се съкратят служители в случай на икономически затруднения, уволнението на служител по определена причина обикновено отнема месеци, а работодателите трябва да плащат обезщетения за прекъсване на трудовия договор най-малко три месеца. „Трябва да си много по-демократичен мениджър“, смята Бьорн Холте, основател и главен изпълнителен директор на bMenu, базирана в Осло стартираща компания, която прави версии на уебсайтове за мобилни телефони. Холте си плаща $125 000 на година. Най-ниско платеният му работник получава повече от $60 000. „Не може да се отнасяте с тях като с обикновени машини, твърди той. Ако го направите, ще си отидат.“
Разбира се, и стимулите са от значение. Но не всички стимули са от чисто финансово естество. В американската система има сериозни проблеми, защото там стимулите, изглежда, са структурирани така, че огромен брой хора да се съревновават, за да се превърнат в един от малкото успешни примери – основатели на стартиращ бизнес, превърнали се в мултимилионери, спортни звезди или главни изпълнителни директори.
Или както пише Чафкин: „Убедих се в нещо, което важи за най-находчивите американски и норвежки бизнесмени – целта не са парите.“ Предприемачите са различни от мениджърите на хедж фондове например и рядко действат като чисто рационални икономически единици. Този лайтмотив присъства в книги като „Малки гиганти“ на Бо Бърлингам, разказващи за собственици на компании, които се отказват от максимализиране на печалбата и се опитват да направят компаниите си велики. Можете да го откриете в безбройните истории за основатели, които загърбват парите в името на нещо по-висше.

Първа по основаване на малък бизнес

В САЩ се говори много за това, че малките фирми са двигателят зад ръста на заетостта – нещо, от което страната отчаяно се нуждае. По всичко личи, че Норвегия е разгадала този пъзел. Тя е на първо място в света по основаване на малък бизнес, а безработицата й е едва 3,5%, да не говорим за практически изкоренената бедност.
Вдигането на данъците за малките предприятия няма да насърчи създаването им, но и едва ли ще му навреди толкова (интересното е, че налозите за работодателите са по-високи в Ню Йорк, отколкото в Норвегия). По-полезно би било заздравяването на социалната мрежа за сигурност, така че човек, който открива компания, да не се страхува от доживотна бедност, в случай че тя фалира. Стимулирането на малкия бизнес неизбежно означава стимулиране на провала, но в САЩ неговата цена остава много висока. Вместо това прекарваме твърде много време, притеснявайки се за данъчните ставки за успешните бизнес начинания.
Няма особени доказателства, че ниските данъци в САЩ са помогнали толкова на предприемачите и дори на икономиката като цяло. „Всъщност е доста трудно да се каже как данъчната политика влияе върху икономиката“, казва Джоел Слемрод, професор в Мичиганския университет и член на Съвета на икономическите съветници при управлението на Роналд Рейгън. Според Слемрод няма статистически данни в подкрепа на твърдението, че ниските данъци водят до икономическо благоденствие. Някои от най-богатите държави (като Дания, Швеция, Белгия и Норвегия) са с едни от най-високите налози. Норвегия, която през 2009 г. бе с най-висок доход на човек от населението, избегна основния удар на финансовата криза. От 2006 г. до 2009 г. икономиката й е нараснала с близо 3%. Растежът на американската за същия период е под една десета от процента. Страни с някои от най-ниските данъци в Европа, като Ирландия, Исландия и Естония, пострадаха тежко. Първите две за малко не фалираха, а Естония – любимка на данъчни противници като института „Като“, в момента е с безработица от 16%. Икономиката й се сви с 14% през 2009 г.
Разбира се, не можем да виним ниските данъци за всички естонски проблеми. Ролята на валутата също е огромна (норвежката крона е с плаващ курс, а Естония наскоро въведе еврото). Да не забравяме и огромните приходи на скандинавската държава от петрол. Формирането и спукването на жилищния балон в Естония обаче говори за икономика, в която хората преследват бързо забогатяване, за разлика от норвежката култура, изповядваща обикновен стремеж към възможно най-пълно щастие и реализация и оказала се страшно успешна.