Нулевата лихва е търговски трик

Потребителските кредити ще бъдат защитени и със закон

Банка не се избира по лъскави реклами, твърди Левон Хампарцумян

Днес е празникът на банкерите. Свети Николай е техен покровител и те не пропускат да го почетат. Затова председателят на Асоциацията на търговските банки и главен изпълнителен директор на един от най-големите български трезори Булбанк Левон Хампарцумян прави равносметка за годината. Още повече, че само преди дни беше финализирано сливането на три от най-добрите институции у нас – Булбанк, „Биохим“ и „Хеброс“.

Левон Хампарцумян

Фото Христо Танев

– Г-н Хампарцумян, как стои на българския пазар една голяма консолидирана банкова институция като обединението Булбанк-„Биохим“-„Хеброс“?

– В комбинация трите банки ще придобият водеща позиция във всички сегменти на пазара – по корпоративни клиенти, по активи, по размер на печалбата… Това, което отсега се знае, е, че обединената банка ще бъде номер две в банкирането на дребно след ДСК. В момента бившата спестовна каса има над 2 млн. клиенти. Да си номер две, не е толкова лошо, защото имаш стимул да растеш нагоре. А нашата амбиция е да запазим и дори да увеличим пазарния си дял там, където това е възможно. И да предложим на клиентите си висококачествени услуги. При процес на сливане конкурентите ни биха желали да се възползват от различни логистични, да ги наречем, трудности, за да привлекат клиенти или ценни служители. И ние трябва да противодействаме на това.

– Има ли вече такива тенденции?

– Не, но такава е чисто теоретичната постановка в подобни случаи. И трите институции са били в ръцете на модерни акционери, с висока репутация. Във всяка от тях е имало преструктуриране и оптимизиране на бизнеса, така че никъде няма излишни хора

– Готов ли е пазарът ни да поеме такава голяма банка?

– Тук въпросът не е дали пазарът е готов, това очевидно е така. По-важно е качеството на банката. Възможно е и малка банка, ако не се опитва да надхвърли размера си и се управлява разумно, да бъде много успешна. Разбира се, в банкирането размерът има значение и икономиите от мащаба са много важни. Създаването на такава голяма и добре структурирана институция при всички случаи се отразява на качеството на продуктите.

– Смятате ли, че един ден българска банка ще може да емитира свои акции на международните пазари?

– Това е опция, която обаче не е незабавна. Такава възможност винаги съществува и тя не е свързана непременно с нашата банка. Всяка би могла да се опита да направи такова нещо. При това акционерите на много наши банки вече са листвани на световните пазари.

– А българските им подразделения?

– Прекалено рано е според мен.

– Как ще се управлява новата структура? Все пак се състои от три отделни, самостоятелни банки.

– Ще се задоволя да кажа само принципите на управление, които ще са рационални и професионални.

– Имаше различни коментари – дали ще има отделно общо ръководство на трите институции, или примерно мениджмънтът на Булбанк ще поеме тази роля?

– Това са различни хипотези, които много скоро ще бъдат формализирани. Щом това стане, веднага ще бъде съобщено, защото разбирам, че е важно за клиентите ни.

– Къде ще насочите тази мощ, ще има ли новата институция определящ приоритет?

– И трите банки са доста силни в корпоративния сегмент, а Булбанк е безспорен лидер. Ще задържим клиентите си и ще разширим този бизнес. Подозирам, че всички действащи фирми в България по един или друг начин са клиенти поне на една от трите банки. Важно е да запазим това положение и да го разширим. Стремим се да увеличим участието си и в банкирането на дребно. Ще предложим нови услуги от типа на факторинг, потребителско кредитиране, ще разширим лизинга. Разликата между добрата и по-добрата банка е в качеството на услугите. Това включва всичко – цена, бързина, разнообразие, отношение на персонала, усещане за стабилност.

– Банките наскоро приеха споразумение за рекламирането на потребителския кредит. Ще подобри ли това качеството му?

– Споразумението е доброволно и като първа стъпка в тази посока е с относително меки текстове. То има смисъла на декларация, няма санкции и задължения. Разбира се, границата между креативността на едно търговско предложение и едно чисто техническо представяне на параметрите не може много точно да се дефинира. При спазването на споразумението става дума по-скоро за етични стандарти.

– Не мислите ли, че клиентите престанаха да се интересуват от лихвата? Те искат вече да знаят всички подробности.

– Надявам се да е така. Както човек избира училище за децата си и квартал, в който да живее, по същия начин може да си избира и банката. Финансовата част от живота на хората е свързана с банките и този избор не може да бъде направен сляпо на базата на няколко лъскави реклами. С течение на времето и българинът ще търси институцията, която да му е полезна цял живот

– Нулевите лихви по кредитите вече станаха едва ли не ежедневие…

– Нали сме наясно, че това с нулевата лихва е търговски трик. Всеки банков чиновник ще ви каже, че няма нулева лихва. Може да има гратисен период за една година, който обикновено се компенсира по-късно. Булбанк например също има такова предложение за гратисен период, но не го рекламира като нулева лихва. Това е въпрос на етика, на търговски подход.

– Накъде ще вървят лихвите в бъдеще?

– Базовата лихва ще бъде там, където пазарът я определи. България е много малка, за да има сериозно влияние върху лихвите на долара и еврото. Що се отнася до надбавката, посоката е надолу – в зависимост от конкуренцията и от средата. Надали в следващите години ще видим толкова драматично снижаване на този спред, колкото в последните 2-3 години.

– На каква плоскост ще се конкурират банките?

– В качеството. Цената е малък компонент при предоставянето на услугата, защото финансовото посредничество е услуга. Факторите, които влияят на продажбата й, са най-разнообразни и цената е само една от тях.

– Работи се закон за защита на потребителския кредит. Той ще внесе ли нужните регулации на пазара?

– Такъв закон е необходим, защото запълва една липсваща регулация, за да се чувстват хората по-спокойни. Асоциацията на търговските банки активно участва в подготовката му. Той е много важен от гледна точка на отношенията банка-клиент. Същевременно не трябва да се създават условия за злоупотреба с права от страна на потребителя. Някои от текстовете в проекта може да доведат до такава злоупотреба, имайки предвид дори културния контекст на България. Южна Европа си е Южна Европа, а ние сме част от нея. Правата на потребителите се защитават повече от конкурентната среда, отколкото от писания текст.

– Не са ли малко прекалени мерките, с които БНБ регулира кредитирането?

– Тези мерки не са непознати в банковата практика, бяха очаквани и у нас. Ръст от 20%, какъвто ще имат кредитите в България, се счита за много висок в развитите икономики.

– Но все пак ние тръгнахме почти от нулата…

– И изходната, и крайната точки са ясни. Целта е дефинирана и никой не я оспорва. Предмет на спор е скоростта, с която се движим към нея. Можеш да стигнеш до Пловдив и със 120 км в час, както казва КАТ, можеш и с 300. При втория случай обаче вероятността от катастрофа е доста по-голяма.

– Но МВФ казва – с 60 километра…

– Тази дискусия се води от доста време. Но ако страховете на регулатора не се оправдаят, мерките ще трябва да паднат, и обратно. Да не забравяме, че има много по-ефективни и по-страшни мерки които ще свършат работа в миг. Това никой обаче не го иска, въпреки че по света е правено.

– Банкерският празник 6 декември освен повод за добро настроение е и ден за равносметка. Какво се промени в банкерското съсловие?

– 2005-а не е година на някакви неочаквани и резки промени в средата. И слава Богу, защото при нас резките движения изхвърлят от коловоза. Както се знае, банките са най-консервативният сегмент на икономиката. Що се отнася до банкерите, те са станали според мен по-добри професионалисти, натрупали са опит. Надявам се да са станали и малко по-толерантни един към друг.

– Какво бихте пожелали като председател на банкерската асоциация на колегите си?

– Бих им пожелал първо много здраве, много професионални и лични успехи – така, както всеки го разбира сам за себе си. Нека да бъдем етични и професионални както между нас, така и с клиентите. Секторът ни е много конкурентен, но същевременно успяваме да намерим общ език в интерес на общите цели.

Валерия Стойкова