Някои кандидати за еврозоната вече не бързат толкова

The Associated Press Присъединяването към валутния блок на Европа отдавна е цел на повечето страни от ЕС, които все още не са приели еврото. След избухването на дълговата криза обаче някои от тях вече не са толкова нетърпеливи, колкото бяха само преди седмици. Ползите от еврото вече не изглеждат така ясни, колкото в първите месеци от глобалната криза през 2007-а и 2008 г., когато по-малките членки бяха защитени от бурните промени във валутните курсове. Именно вредите станаха по-видими в последните месеци благодарение на почти фалиралата Гърция – на Атина й предстоят години на драконовски съкращения в замяна на спасителния пакет от 110 млрд. евро, отпуснат при значително по-сурови условия, отколкото наложените от МВФ миналата година на Унгария и Румъния (които са сред 27-те държави от ЕС, но не и сред 16-те от еврозоната). Гърция не може да девалвира валутата си и ще трябва да намали заплатите и цените чрез неприятна серия от години на правителствено финансирана дефлация. Унгария и Румъния просто оставиха валутите си да поевтинеят, за да си възвърнат конкурентоспособността – болезнено, но бързо приспособяване в сравнение с онова, което предстои на Гърция. А всеобщата атмосфера на паника и кризата на еврото, наред с доскоро теоретичния въпрос, който вече е ежедневие – дали проблемните правителствени дългове може да сринат общата валута, също наклониха везните повече към недостатъците, отколкото към предимствата й, като улеснената трансгранична търговия и по-тясната интеграция в доминиращия икономически блок на Европа. За Полша не е приоритет Почти фаталната ситуация даде на кандидатките за еврозоната повод за размисъл, а на евроскептиците – допълнителни муниции. „Еврозоната трябва да си зададе някои въпроси“, заяви иначе проевро настроеният полски премиер Доналд Туск в края на миналата седмица, като добави, че в настоящия момент присъединяването към 16-членното валутно обединение „не е приоритет“. Когато миналия месец българският премиер Бойко Борисов обяви, че плановете на България за присъединяване към еврото се отлагат, той призна, че кризата с гръцкия дълг е допринесла за това. Чешкият държавен глава Вацлав Клаус, който е вероятно най-големият евроскептик от всички президенти на страните от ЕС, се възползва от вълненията в Атина, за да заяви: „Проектът за обща европейска валута се провали отдавна.“ Във Великобритания, която доброволно остана извън еврозоната и в която евроскептицизмът е особено силен, Консервативната партия спечели изборите през уикенда отчасти благодарение на кампанията си с фокус върху кризата с гръцкия дълг. За победата допринесоха и изказванията на лидера й Дейвид Камерън, че торите са най-отдадени на каузата да предотвратят присъединяването на Великобритания към общата валута. А Джордж Озборн, когото Камерън посочи за свой финансов министър, добави: „Слава богу, че не сме с евро.“ Общественото настроение в някои държави извън валутния блок също е против еврото, отчасти заради гръцката финансова трагедия. Резултатите от проучване на общественото мнение, проведено през април от агенция CVVM, показват, че 55% от запитаните 1053 души над 15-годишна възраст са против приемането на общата валута спрямо 38% „за“ и 7% без мнение. Маржът на грешка е 3 процентни пункта. „Гърция трябва да бъде оставена да се удави, а ние не бива да се присъединяваме към еврозоната“, заяви 52-годишният полски журналист Стефан Кавалец. А в София преводачът Ели Димитрова коментира, че „текущата бъркотия в Гърция вещае мрачно бъдеще за еврото“. Страните, които се присъединиха към ЕС, се задължиха с договор да се присъединят и към еврото за разлика от Великобритания, която се споразумя за клауза с право на отказ. За покриване на финансовите изисквания за намаляване на дълга, дефицита и инфлацията може да са необходими години, а кризата накара мнозина да искат да отложат присъединяването. Сред страните извън еврозоната има и такива, които ще пострадат, макар да нямат принос към разходите по спасяването на Атина. В Будапеща Жолт Керечен очаква месечната вноска по ипотеката му да се увеличи поне в близко бъдеще, тъй като банката адаптира разходите по поевтиняването на унгарския форинт спрямо швейцарския франк. Подобно на милиони други в Унгария и не само 32-годишният софтуерен инженер се е възползвал от ниските лихви в Швейцария, които бяха добре дошли в период на стабилност, но лоши в криза, тъй като швейцарската валута се засилва заради сигурността си. Естония единствена покрива критериите На национално ниво някои членки на ЕС продължават да имат амбиции за бързо членство в еврозоната. Естония е все така ентусиазирана по отношение на перспективите за присъединяване догодина. Официално отговаря на всички изисквания. Дългът й е 7,2% от БВП, т.е. най-нисък в ЕС, дефицитът й е третият отзад напред – 1,7% от БВП, а цените паднаха с 0,1% през миналата година. Естония е и единствената европейска страна, която покрива всички критерии за членство в еврозоната за разлика от всичките 16 еврочленки. А и членките на еврозоната се опасяват, че ще трябва да се бръкнат още по-дълбоко за още спасявания и май се готвят да вдигнат летвата за новите кандидати. Твърди се, че Юрген Старк, главен икономист на ЕЦБ и влиятелен член на съвета й, настоява за по-строги критерии, които Естония няма да може да покрие. Според естонските политици това е нечестно. „Никой не променя правилата по средата на играта“, заяви естонският президент Томас Хендрик Илвес. Предпазливостта се подхранва и от страховете на по-богатите държави от еврозоната, че Испания, Португалия и Италия може би са следващите, които чакат на опашка за скъпи спасителни пакети. А това ще е допълнително бреме за вече натоварените правителства от еврозоната. „Разпространението на заразата към други рискови пазари повдигна въпроса дали еврозоната е наистина готова да се разшири отвъд сегашните членки, пишат анализаторите от Danske Bank Ларс Кристенсен и Вилоета Клювиен. Някои членки се държат по начин, който основоположниците на ЕС като Германия смятат за изключително безотговорен. Истинският въпрос е не дали Естония е готова за еврото, а дали еврозоната е готова за Естония.“