Обединението на митниците и НАП изглежда все по-реално
Обединяването на Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“ изглежда все по-реално. Министър-председателят Бойко Борисов заяви по време на правителственото заседание в сряда, че ще предложи (вероятно на финансовото министерство, под шапката на което се намират двете институции) сливане на двете приходни агенции. Идеята за обединението на двете структури присъства в управленската програма на ГЕРБ, а при встъпването си в длъжност финансовият министър Владислав Горанов каза, че това ще е един от неговите приоритети и на кабинета като цяло.
Обединената приходна агенция ще трябва да администрира приходите от мита, ДДС, включително от внос, акцизи, данък върху застрахователните премии, данъци върху доходите на физическите лица, корпоративни данъци, задължителни осигурителни вноски, както и определени със закон частни държавни вземания и неданъчни приходи.
„Вече месеци влагаме огромна енергия и воля в борбата с контрабандата и констатациите ми са повече от отчайващи. Митничарите и граничарите, най-меката дума е „абсолютно ненадеждно“ охраняват границите. Ние нямаме система там“, смята премиерът. „До другата сряда съм им дал срок да ме убедят в противното и най-вероятно тогава ще предложа да обединим двете служби – данъчни и „Митници“, а на вътрешния министър съм възложил кадрови и персонални промени навсякъде по границите“, добавя премиерът.
Все по-реално
Думите на Борисов могат да се приемат и като сигнал, че правителството вече работи по обединението на двете приходни агенции. На първо място, звучи нереално за една седмица НАП и Агенция „Митници“ да покажат толкова по-добри резултати от работата си, че да го разубедят. В повечето случаи думите на премиера са и закон за министрите и депутатите и всяко негово желание се изпълнява възможно най-бързо.
От друга страна, сливането присъства в управленската програма на ГЕРБ, а изразената подкрепа от страна на финансовия министър Владислав Горанов вероятно ще наклони още везните в подкрепа на идеята. „Според нас ефектите би трябвало да са по-скоро положителни. Най-малкото заради подобряването на координацията и по-доброто териториално покритие на контролните функции на органите по приходи“, каза Горанов при встъпването си в длъжност.
Идеята вече изглежда реалистична и предвид факта, че тя бе лансирана още по времето на кабинета „Орешарски“ и се подкрепя от ДПС. Тогавашният финансов министър Петър Чобанов също застана зад идеята. „Мисля, че трябва да се пристъпи на етапи и да се постигне съгласие за осъществяването на тази идея. Първо, да се засили координацията между ръководствата, може би да се създаде някакъв тип междинен орган, в който тази координация да се осъществява, като те си подпомагат от експертния си потенциал, и след това да се премине към цялостното реализиране на идеята и сливането на двете структури“, каза тогава министърът. Председателят на партията Лютви Местан бе един от първите, който също публично подкрепи идеята, което означава, че ГЕРБ ще могат да разчитат на гласовете на ДПС при евентуални законодателни промени в тази посока. Против идеята е директорът на Агенция „Митници“ Ваньо Танов. Според него подобно обединение не е удачно, защото ще доведе до срив на приходите.
Предишни идеи
В края на октомври 2014 г. депутатът от БСП Георги Кадиев качи в личния си блог документ, в който бяха записани конкретни стъпки и срокове в посока обединение на двете структури. Тогава никой не пое отговорността за изготвянето на стратегията, но неофициалната информация бе, че тя е дело на синдикатите в митниците. Тази концепция обаче изглеждаше нереалистична към онзи момент, тъй като предвиждаше първият етап от сливането да завърши до 1 януари 2015 г., а целият процес – до 7 години.
От Министерството на финансите в сряда заявиха, че на този етап не могат да коментират. В края на миналата година те заявиха, че подготовката на подобна мащабна административна реформа изисква широко обществено обсъждане и консултация с всички заинтересовани страни, тъй като подобно обединение би засегнало широк кръг физически и юридически лица и би оказало влияние върху администрирането на приходите от мита, данъци и задължителни осигурителни вноски.