Обещания vs Изпитания

Изминалата седмица се оказа богата/но не и изненадваща/на политически събития и обещания. Новият кабинет тържествено положи клетва и не губи и секунда време да отлага проверките и констатациите.

Министрите направиха и някои промени в ръководството, едни от най-очакваните от които се случиха в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Министерството на транспорта (МТ): подменени бяха изпълнителният директор на Държавната агенция по горите (ДАГ) и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, днес вече и на „Пътища“
Промяна и новите прийоми на работа, поне засега ясно демонстрирани от новата власт, пък бяха посрещнати с цветиста ругатня на бившия земеделски министър Валери Цветанов в ефира на bTV. Колко, обаче, са „тъпи“ някои обвинения към бившите ни управници тепърва ще се разкрива. Защото се оказа, че някои разговори с Европейската комисия, особено в МЗХ, са останали в тайна от обществеността.
Обещания
Още след клетвата премиерът Бойко Борисов преповтори част от приоритетите на новото правителство, сред които повишаването доходите на българските граждани, растеж и модернизиране на българската икономика, ограничаване на бюджетните разходи, разкриване на нови работни места, реформиране на пенсионно-осигурителната система, гарантиране правовия ред в страната, борба с престъпността и ограничаване на корупцията, реформиране на съдебната система, както и връщането на доверието на Брюксел в България.
Новите министри пък дадоха да се разбере че „златното време за реформи“ – кризата, ще бъде максимално използвано. Чуждите медии, обаче, не си спестиха скептицизма и прогнозираха тежки дни за новото правителство и трудности в осъществяването на идеите
Редом с обещанията се появиха и първите
Изпитания
за властта. Както се казва, още не встъпил в длъжност, министърът на земеделието д-р Мирослав Найденов се сблъска с проверка в агенция САПАРД от страна на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и Главна дирекция „Земеделие“ на Европейската комисия. В 98 проекта, финансирани с пари по САПАРД в периода 2003-2005 г., представителите на Европа видяха схема за измама, много напомняща тази на Марио Николов и Людмил Стойков, които все още не са осъдени.
След тежки преговори Найденов извоюва три месеца гратисен период и после – срок за възстановяване на около 50 милиона евро 2 години. Както бившия министър на земеделието Валери Цветанов се „изцепи“ по телевизията „Е… ти тъпото!“, и за всичко това може да се каже „Е…ти началото…!“
Борбата с корупцията се очертава най-тежката, но и като най-важен приоритет за новото правителство. Освен проблемите с европейските фондове, оказа се, че България се ощетява с милиарди и от нелогични и купени обществени поръчки. За да се изчисли общият размер на загубите е необходимо да се извърши преглед на поръчките по целесъобразност, което се оказа не съвсем невъзможно, но … да речем, вината на отговорните ще е трудно доказуема. „Дупките“ в законите също работят на тяхна страна. Та откъде да започне властта: от промяна на законодателството или от извиването на вратове в институциите? Защото националният манталитет и тарикатското скоро няма да бъдат изкоренени, остава само мярката „строго наказание“. Какво – всички знаем какво трябва, но какво ще бъде… Понеже обещаха да няма реваншизъм, уволненията и наказанията на протежета на старата власт трябва да се осъществява с твърди доказателства за вина, за да не гракне „опозицията“.
Икономическата среда у нас също не прие особено ласкаво новото правителство. Стана ясно, че поне засега актуализация на бюджета няма да се прави, но до есента ще се съкращават разходи по ведомства и по пера от държавните финанси, за да се запълни дупка от 2,5 милиарда лева. Ако не се получи – наесен с песен и актуализация.
От спешна актуализация, обаче, се нуждае бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), в който през юни зейна дупка от над 39 милиарда лева. Министърът на здравеопазването обеща да преразгледа най-големите разходни пера и да предприеме най-спешните реформи, които биха улеснили финансовото състояние на касата.
Бизнес климатът пез юли продължава да се влошава като цяло, макар и оптимистични нотки да се прокрадват в строителния бранш. В следствие на това (като резултат от кризата) междуфирмената задлъжнялост и фалитите драстично скочиха повече от два пъти. Макар да (не) звучи успокоително фактът, че нивото на задлъжнялостта и несъстоятелността е под средното за Европа.
Расте и дялът на необслужваните кредити от домакинствата и бизнеса. Засега дялът на проблемните кредити от всички отпуснати до 30 юни остава под 5 процента, но стремглаво набъбва. Банковата ни система няма да остане стабилна вовеки в условията на криза.
Изводът е един: антикризисна програма. Възможно най-скоро.
Правителството сътвори и първия си сериозен
Гаф.
Въпреки разтръбената категорична информация, че разходите се съкращават, те си върнаха старите заплати (предшествениците им в последния момент си ги намалиха с 15%). Обяснението: орязването на харчовете ще е за сметка на броя зам.-министри, което било по-ефективно. Има само един начин това да се разбере: като се видят отчетите на министерствата и за изпълнението на бюджета за второто полугодие в края на годината.
Може пък това да е друг начин за борба с корупцията по високите етажи: освен с ефективни наказания и страх от такива, вероятно се подготвят и … стимулиращи възнаграждения. Вътрешният министър вече обеща премии за спецекипите при успехи срещу престъпните групи.
Какви стимули, обаче, трябва да получава един министър, за да си върши работата съвестно? И редно ли е да се поощрява добросъвестността – нещо, което се подразбира, че е първи приоритет в работата на всеки човек? До там ли стигнахме – да се припомнят елементарни морални ценности? Това е доказателство, че обществото ни боледува много сериозно. И проблемът не е само в управляващите. Както се казва, всеки народ си заслужава управниците, а българинът, с присъщата си тарикатщина, хитрост и ловкост, отдавна знае как се случват нещата. Политиците ни и те знаят, защото и те са „народни хора“.
Освен с борбата с вкоренената престъпност във властта, новите управляващи ще трябва да се преборят и с изкушенията. Такива няма да им липсват. Обещанията са си обещания, делата – съвсем друго нещо. Има време за оценки.
Криза
По света ту се надига оптимизъм, ту се връщат негативните настроения. Икономическите показатели са твърде противоречиви, за да се изкаже категорично мнение отива ли си кризата или не. Безработните по целия свят се увеличават, дефлацията настъпва, икономикатавсе още стои на точката на замръзване. Аха да се размрази и … активността се загубва отново.
„Зелените кълнове“ не са малко, но са твърде хилави. А стимулиращите пакети, изчислени от експерти на над 10 трилиона долара, първо – не си свършиха работата, второ – отвориха такива бюджетни кратери, че затягането на коланите ще изтъни талиите и на най-големите световни сили. С изключение на Китай.
Всяка стотинка
В битката за всяка спестена стотинка, домакинствата така са стиснали портфейла, че белите пари за черни дни в Европа главоломно растат. Евростат отчита най-високи нива на спестяванията в цяла Европа откакто се събират данни за показателя от 1999 г. насам. Разходите, обаче, на които се базира цялата световна икономика, намаляват още по-драстично. Ето го и първият знак срещу всякакво (из)мислено възстановяване.
В последната седмица на юли светът се раздели с още един данъчен оазис – Белгия, и се сдоби с още един автомобилен гигант след сделката между Фолксваген и Порше. Останалото е криза.

Миглена Иванова, Еxpert.bg