Обречено ли е златото?

Цар Мидас силно го желаел. Инките го почитали. Лъскави парченца от него дават началото на масова лудост в Калифорния през XIX век, а иманярите не спират да го търсят под земята или по дъното на морето.

Макар златото да разпалва страстите през вековете, за днешните инвеститори изглежда този метал губи своята привлекателност, пише Bloomberg.

След 7-кратното поскъпване по време на 12-годишното покачване на фондовите пазари, инвеститорите го продадоха бясно през 2013 г., което предизвика първия годишен спад на цената от 13 години. Дали епичният крах на златото е просто поредният цикъл на пазара или означава промяна на човешките нагласи?

Образът на златото като сигурно убежище от финансовите бури покачи цената му до рекордните 1 921.17 долара за унция през 2011 г. Инвеститорите потърсиха безопасно място от заплахата за инфлация и по-слаби валути, тъй като правителствата разшириха предлагането на пари, за да се стимулират икономическия растеж.

Но инфлационните страхове не се сбъднаха и ценният метал започна да поевтинява. Неговата стойност се срина с 28% през 2013 г., като само царевицата и среброто регистрираха по-големи загуби.

Крахът на златото се отрази сериозно на притежателите на облигации, като милиардерът Джон Полсън, на добивните компании и на централните банки, който са най-големите му държатели.

Интересът към златото се съживи през 2014 г. заради притесненията от по-бавен световен икономически растеж, забавянето на развиващите се пазари и кризите в Украйна и Близкия Изток. Въпреки това цената, която през март отбеляза най-високата си стойност за тази година, е близо до нивото от края на 2013 г.

Отхвърлено като обезпечение за паричната система с отказа от Златния стандарт в края на 70-те години на XX век, цената на метала стигна 850 долара през 1980 г. Тя падна в следващите две десетилетия, което накара централните банки по целия свят да намалят резервите си.

Когато, заради финансовата криза през 2008 г., стойността на метала се покачи, централните банки започнаха отново да купуват и продължават и сега, но с по-бавни темпове.

Инвеститорите се насочиха към борсово търгуваните инструменти, обвързани със златото след 2003 г. Те се довериха на активите, които правителството не може да емитира по желание. Подобни аргумент се посочва като причина и за скока на популярността на биткойните.

Златото винаги е получавало възходящ тласък от притесненията за икономическия растеж, страховете от геополитически конфликти и предположенията за това какво смятат да правят в централните банки по света.

Американският инвеститор Уорън Бъфет изрази презрението си към златото, защото то не е продуктивно като компаниите. През 2011 г. той написа, че инвестициите в този метал са мотивирани от „вярата, че редиците на страхливците ще нараснат“.

Но централните банки изглежда успяха да подкрепят икономическото възстановяване, без да предизвикват инфлация. Федералният резерв на САЩ прекрати програмата си за обратно изкупуване на облигации, а по-бързият икономически растеж в САЩ ще даде сила на долара. Според Goldman Sachs, златото ще продължи да поевтинява и ще достигне 1050 долара за тройунция.

Много пъти в историята обаче златото е доказвало стойността си като инструмент за инвестиции.