Общините искат пари за бежанците

Общините, в които има най-голямо съсредоточаване на бежанци, да получат част от обещаната от ЕС помощ в размер на 160 млн. евро за посрещане на миграционния натиск. Това поискаха кметове на конференция, организирана от КНСБ, за предизвикателствата на бежанската криза пред България. „В редица европейски страни помощта за мигрантите е насочена към пограничните райони, а у нас основно отива за изграждането на преграда“, посочи Гинка Чавдарова, изп. директор на Националното сдружение на общините в България.

 

Тя призова за „повече работа с пограничното население, така че и то да усети подкрепа и съответно да е по-толерантно към чужденците“. „Границата се пази най-добре от местните“, каза още Чавдарова. И разкритикува политиката „тихичко и тайно да се взимат решения къде да се премести един или друг бежански център“. „Това само раздухва страховете“, посочи тя. По думите й сдружението на общините може да е много полезно на държавата при налагането на подобни непопулярни решения.

„Имаме опит с подготовката на местните общности, когато се вземаха решенията къде да са разположени регионалните депа за отпадъци“, поясни Чавдарова. От сдружението припомнят също, че именно общините са ангажирани да извършват интеграцията на бежанците – намиране на работа, устройване на децата в детска градина или училище, записване при личен лекар. За целта кметовете трябва да сключват споразумения с получилите закрила чужденци. Едва преди месец обаче е приета наредбата как да става това и в момента тя започва да се прилага пилотно в две общини.

От 9 на 3 месеца ще се съкрати срокът, в който бежанците ще получат разрешение да работят у нас, съобщи председателят на Държавната агенция за бежанците Петя Първанова. Тя обясни, че съкращаването на срока на практика е връщане на старото положение, което не стана ясно, защото е било променено. „Девет месеца е прекалено много свободно време, което не е добре за тях“, посочи Първанова. В същото време статистиката показва, че по-малко от 1% от търсещите закрила се хващат на работа и имат намерение да останат у нас. Голям проблем е не само езиковата бариера, а и неграмотността на голяма част от мигрантите, посочи Първанова, информира в.Стандарт.

Съюзът на българските учители пък настоя да се организират квалификационни курсове на учители за работа с деца бежанци. Тази есен 36 малчугани от Близкия изток са се записали да учат в три столични училища. Възможно е адаптираните програми, по които учат децата на българските имигранти в чужбина, да се използват за хлапетата на бежанците у нас, посочи Янка Такева, председател на Съюза на българските учители. Тя призова за помощ с учебни помагала.

 

 

 

financebg.com

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *