Общините рекетират с незаконни лицензи

Българските общини масово налагат незаконни такси по различни административно-регулаторни режими за упражняване на бизнес у нас. Официално регистрираните режими, които касаят бизнеса, са общо 450. Преглед на регистъра обаче показва, че в момента реалният им брой е малко над 2000, което недвусмислено сочи, че общинските администрации рекетират желаещите да започнат свой бизнес.
Много са примерите на превишени права от страна на общините. Въпреки ясното законово разписване на видовете регулаторни режими, администрацията напълно противозаконно е въвела нова категория режими – съгласувателни, които в момента са около 200, алармира ИСС. Вече има постъпки за тяхното отменяне. Нито една община няма право да издава лицензи, както и не може да администрира режими, които не са законово посочени. Общините нямат право и да връщат повече от един път документи, но това също не се изпълнява. Общо 67 действащи разрешителни режима са в противоречие със закона. Сред тях са тези за ползване на място за амбулантна търговия, както и свързаните с търговия на дребно с тютюневи изделия. Към незаконните разрешения са и тези за таксиметров превоз на пътници; поставяне на рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи върху недвижими имоти; за строеж; за изграждане на временен строеж; за издаването на актове за узаконяване; съгласуванията във връзка с безопасността на движението в общината; за откриване на аптека; за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки; за придобиване, съхраняване, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси и мн.др.
Неправилното администриране на регулаторните режими е предпоставка за корупционни практики и подтискане на бизнесдейности.
Огромен е и проблемът със стандартизирането на изискванията. Така например, в една община за търговия със спиртни напитки може да бъдат поискани 50 лв., а за същата дейност друга община може да определи такса от 600 лв. годишно. Освен това незаконно се събират два вида такси – входни и годишни.
За съжаление, засега няма статистика каква част от приходите в бюджета идва от незаконни такси. По информация на Министерство на финансите, за тази година заложените приходи от държавни такси възлизат на 701 млн. лв. (срещу 215 млн. лв. приходи от мита). Само до февруари са събрани 215 млн. лв.
Такива са изводите, направени от Икономическия и социален съвет (ИСС) по въпроса за бизнессредата у нас. На брифинг в София днес експерти на Съвета представиха свое становище как да бъдат намалени административните пречки и да бъде подобрена бизнессредата в България.
В направения анализ се констатира печална равносметка от 10-годишния опит на правителствата у нас за ограничаване на административния контрол и подобряване качеството и прозрачността на административните услуги. И централната, и местната власт нарушават Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) и на практика той не се прилага. В нормативната уредба липсват механизми за контрол и санкции върху органите, които не изпълняват задълженията си, включително по спазване на сроковете по издаването на акт по определен режим.
Административният регистър е хаотичен, в него изцяло липсва информация за удостоверителните и уведомителните режими, както и всякаква информация по контрола на процедурите, се отбелязва в становището. Според ИСС по-добрите регулации и по-малкото пречки пред бизнеса са от изключителна важност за по-добрата конкурентноспособност на страната. Ако препоръките бъдат възприети, от ИСС са категорични, че това ще окаже осезаемо положително въздействие върху икономическия растеж, заетостта, привличането на чуждестранни инвестиции и развитието на предприемачеството у нас.
Общо 19 са конкретните предложения, сред тях: да бъдат премахнати противозаконно въведените режими за административна регулация на бизнеса и да бъдат съкратени административните срокове; да бъде създаден изчерпателен списък на регулаторните режими, провеждани от централната и местните администрации, който да бъде обобщен в административен регистър. ИСС иска максимално опростяване на всички процедури и услуги, администрирани от местна или държавна власт – например, събиране на всички плащания във връзка с работни заплати (социални осигуровки, здравна осигуровка от фирмата, социални и здравна осигуровки от работниците) към НАП в едно платежно нареждане за банков превод, а НАП да го разпределя в регламентираните съотношения. Предлага се също да се разшири прилагането на „мълчаливото съгласие“, като се регламентира обща принципна презумпция за него при бездействие на администрацията.
ИСС предлага във възможно кратки срокове държавната администрация да ревизира съществуващите режими от гледна точка на тяхната законосъобразност и целесъобразност, както и лицензионните и регистрационни изисквания и критерии, на които стопанските субекти трябва да отговарят за разширяване на стопанската свобода и възможностите за
икономическо развитие. Иска се да бъдат отменени противозаконните режими, а останалите
да се редуцират, включително и чрез възлагане на най-леките от тях (по преценка на администрацията) на браншови организации по законово предвидени критерии, като се стимулира тяхното обединяване по отрасли и/или браншове. ИСС предлага и облекчаване чрез максимално възможно стандартизиране на процедурите и документите и съкращаване на административните срокове.
Когато намесата на държавата е неизбежна и произтича от потребност за хармонизация с изискванията на ЕС, да се градират режимите по следния начин: уведомителен, удостоверителен / регистрационен – разрешителен / лицензионен (приоритет е
режимът да е “по-слаб”). Стриктно да се спазва принципът лицензионен или регистрационен режим да се въвежда единствено със закон.
Това са част от предложенията на ИСС към законодателната и изпълнителната власт. Според експертите на съвета, някои от предложенията могат да бъдат приети още в рамките на това Народно събрание. Дали е реално постижимо това, е друг въпрос.
На фона на изнесените данни препоръката на Европейската комисия за намаляване на административните бариери пред бизнеса с 25% до 2012 г. изглежда като добро, но неизпълнимо за нашите условия, пожелание.

insurance.bg
финанси