Общото между Борисов и суджука

Според българския министър-председател Бойко Борисов „демокрацията е победила в целия си обем в България“, щом на вестникарския щанд можеш да си купиш и Монитор, и СЕГА, и Новинар, ШОУ или Галерия. Само че независимите анализи сочат друго.
Уикенд, Шок , Шоу и по-новият Торнадо продължиха да не се интересуват от такива „скучни“ неща като журналистическата етика и професионалния морал. Тези издания не са подписали Етичния кодекс на българските медии. Затова и си позволяват често да публикуват слухове и клевети, които обслужват политически и икономически интереси, смята Юлияна Методиева от Българския Хелзинкски комитет (БХК).
Медийната манджа с грозде
Читателите обаче, вместо да накажат тези издания, като престанат да ги купуват, продължават да ги подхранват със своите левчета. В резултат: жълтото доминира все по-мощно на вестникарския пазар. Този факт разяжда морала на журналистите във всички медии, защото им създава усещането, че принципите на журналистическата етика са спирачка пред увеличаването на тиража и публиката, коментира Юлияна Методиева.
През 2011 година в България не се появиха и силни медии с подчертано обществена насоченост, които да наследят спрелите в ефира re:tv, Радио Франс Ентернасионал и радиото на Дойче веле. И телевизиите, и радиостанциите, и вестниците непрекъснато преследват тиражи и висока аудитория, поради което все по-често залагат на шоуто за сметка на анализа. България се оказа много благодатна почва за съмнителния жанр, известен под английския неологизъм „politainment”, т.е. – някаква объркана смесица между политика и развлечение. Именно от тази „манджа” (казано по български) изплува Бойко Борисов. Той е и главният герой на българското реалити, смята медийният експерт Иво Инджов.
Търговията с влияние си остава главната причина, поради която все още се инвестира в иначе все по-свиващия се медиен сектор. Купувачите придобиват медии, за да ги използват за паралелен бизнес и да бият по конкуренцията. Чудно ли е тогава, че резултатът е толкова обезкуражаващ: едностранчивост при подбора на едни теми и премълчаване на други.
Кой кой е на медийната сергия?
Ръка за ръка с това явление върви и продължаващата мистерия около реалните собственици на голяма част от българските медии. На „медийната сергия“ в България обичайно се подвизават подставени лица и офшорки. Нещо повече. Офшорките са вече и на терена на предстоящата цифровизация на радиото и телевизията. През пролетта на 2010 година oфшорната компания Mancelord Limited придоби от БТК 50% от Национално управление “Радио- и телевизионни станции” (НУРТС). Сделката за НУРТС е важна, защото без тази мрежа не може да излъчва нито една телевизия и радиостанция. Предприятието ще има водеща роля в процеса на цифровизация, отложен в България от 2012 за 2015 година. Представител на регистрирания в Кипър купувач е “Бромак”, собственост на Цветан Василев – мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка. Както разкри вестник Капитал, 50% от парите на най-големите държавни предприятия са на депозит в тази банка. И пак тя навремето отпусна кредитите, с които “Нова българска медийна група” на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски (депутат от ДПС) изкупи първите си медии. Сега пък банката е основен рекламодател в същите тези медии…
В най-крупен рекламодател през 2011 година се превърна не друг, а… българската държава. Чрез реклами в медиите хазната подпомага закъсалите вестници, радиа и телевизии, чиито приходи устремно спадаха. В тази доста съмнителна практика българската държава си служи и с инструмента на т.нар. дейности за информация и реклама, финансирани по различни европрограми. В отговор – в медиите избуява безкритичното или неудържимо положително отношение към правителството, а най-вече към министър-председателя, смятат от БХК.
Власт + пари + медии
Особено около изборите за президент и местна власт медиите загубиха поредна голяма доза доверие заради топлата си връзка с властта. Според Тодор Тодоров от фондация „Медийна демокрация“, българските медии наложиха Борисов за основен играч на изборите тази година директно и с лекота, като в реклама на горнооряховски суджук. С други думи – власт, пари и медии преплетоха интересите си още по-здраво. Така в среда на кръстосани политически и икономически интереси, на цензура и автоцензура, българските медии останаха и през 2011 инструмент за натиск и подкрепа на политиците.

 Антоанета  Ненкова, Дойче веле