Оказа се истина, че социалните медии движат пазарите
Изследване показа, че посещенията в Уикипедия и търсачката на Гугъл имат връзка с движенията на пазарите. Вестниците съобщават новината. Те самите никога не трябва да се стремят да бъдат част от новината, но на фондовите пазари това разделение трудно се поддържа.
Дълбоко статистическо проучване на академици от бизнес училището в Уоруик показа, че Файненшъл таймс редовно движи пазарите за които пише (подобно изследване за най-известния им конкурент Уолстрийт джърнъл би показало същия резултат).
Изследването е част от един по-голям проект да се разбере как да се тълкува употребата на данни от хората и следите които те оставят в интернет посредством търсачките и соцалните медии, за да се предскаже, как те и съответно пазарите ще реагират.
Проучването разгледа 1821 теми публикувани във Файненшъл таймс през шесте години от 2007 до 2012 включително, години които включват исторически срив на акциите и последвалото им драматично повишение. Организаторите на анкетата успяха да преброят всичките 31 акции, които са част от индекса Дау Джоунс, да са били споменати през този период и свързаха тяхното споменаване във вестника с представянето на самите акции на следващия ден. Резултатите показаха силна корелация. Споменаване сутринта във Файненшъл таймс означава по-големи обеми на търговия за акцията.
Интересното е, че в проучването влиза печатното издание, когато голяма част от новините, които Файненшъл таймс публикува вече са се появили онлайн още предишния ден. Така става ясно, че новините продължават да имат влияние на следващия ден. В момента има много източници, които биха могли да раздвижат пазарите по-бързо отколкото печатните издания, а това означава, че самата новина, а не толкова избора на редактора какво да се публикува, движи цените. Финансовите акции, начело с тези на Банк ъф Америка, най-често са били раздвижвани от новини в период когато пазарите са били движени от финансовата криза.
Организаторите на проучването проследяват и поведението на инвеститорите в интернет и по-специално в Гугъл и Уикипедия, за да преценят как хората вземат решения и дали може да се предскаже поведението на пазарите. Откритията са недвусмислени. Повече посещения в страница на Уикипедия за дадена компания се асоциира с последващ спад на цената. Проучване на активността в Гугъл е не по-малко силен измерител на настроенията.
Един пример е вече известен. Наблюдавани са търсенията в Гугъл, когато в търсачките е било написвано „дълг“ от 2004 до 2011 година и от това се е направил груб модел за вписване на времето в пазара. Ако търсенията на „дълг“ са нараснали една седмица, организаторите продават на следващата седмица индекса Дау Джоунс и се възползват от спада. Когато търсенията на „дълг“ спадат, те купуват на следващата седмица Дау Джоунс. Резултатите са следните. Тази стратегия води до печалба от 326%. Ако за същия период индекса Дау Джоунс е бил купен и държан възвръщаемостта е 16%. Ако се използва същата стратегия с думата „култура“ вместо „дълг“ доходността е 5%. Изследването е направено разбира се със знание. Всеки който използва социалните медии, за да определи времето за действие на пазарите трябва да има добра представа, кои теми са от най-голямо значение. Резултатите обаче за думите, които често се появяват във Файненшъл таймс и съответно имат очевидна връзка с финансите, са по-силни.
И така разработването на модел как да се следват социалните медии е трудно, но заключението е убедително. Нарастващото събиране на финансова информация от Гугъл и Уикипедия е свързано с последващ спад на акциите.
Как обаче новината за споменаване във Файненшъл таймс, събитие ставащо във външната среда, засяга получените резултати. Това може да става по един от два начина. Тъй като повечето новини са за току що станали движения на цените на акциите, факта че ефекта продължава и на следващия ден означава, че акциите имат склонност за набиране на скорост, когато веднъж вече са раздвижени. Търгуването като реакция на новина може обаче и да означава, че пазара е ефективен, тоест че цените се настройват и включват в себе си цялата налична информация и следователно отговарят на новата новина. Бумовете и последвалите кризи през последните две десетилетия показаха, че има доста грешни неща в теорията за включването на новата информация, но е успокояващо, че се потвърждава, че търгуващите реагират на новините в реалния свят.
Това определено е вярно сега, тъй като мненията са поляризирани и изкривени от дългите опити на централните банки да подкрепят цените на акциите. Биковете, които бяха оптимисти, сега предсказват, че пазара ще остане без промяна или ще слезе през тази година. Това е така защото те мислят, че възстановяването в САЩ е реално и че Федералния резерв ще трябва да премахва по-бързо стимулите отколкото пазара е очаквал. Всичко това ще окаже натиск върху цените на акциите. Междувременно дългосрочните мечки, тези които вярват, че ралито от 2009 година е най-вече в отговор на действията на Фед, сега считат че акциите ще нарастват повече докато не формират бум. Това пък е така защото те мислят, че Фед ще трябва да продължи да инжектира евтини пари в икономиката.
Резултатът ще зависи от милиони решения на инвеститорите по целия свят. Успокояващо е обаче, че социалните медии сега ни дават по-добри начини да забележим предварително променящите се настроения и че фондовите пазари все още се движат от новините от реалния свят. През 2014 година трябва да следим как се променят настроенията, а също така и да четем новините.