Онлайн рекламите разчитат на все по-детайлни профили на потребителите

Рекламата е основният източник на приходи за повечето онлайн бизнеси. Google разчита за огромна част от приходите си именно на онлайн рекламата. Самите компании също постепенно започват да виждат интернет като важно място разпространение на своите продукти и послания.

За разлика от традиционните методи за реклама, в мрежата технологиите помгат рекламите да са много по-насочени и персонализирани, т.нар. таргетиране. То винаги е съществувало, но беше доста по-ограничено. Например една телевизионна реклама има възможност да бъде пусната в определен часови пояс, по определени канали и понякога дори в конкретни региони. Но кой точно ще види клипа и дали ще му обърне внимание остава неясно.

В интернет обаче може да се разберат много повече неща. И да се насочи всяка реклама към точно определен тип аудитория, която да я вижда в конкретен момент. Дали полагането на чак толкова усилия за една реклама има смисъл е спорен въпрос. Поддръжниците на тази практика смятат, че от нея печелят всички, най-вече самите потребители, които виждат оферти за стоки и услуги, които наистина ги интересуват. От друга страна, който се нуждае от нещо, той знае това и сам го търси, т.е. човекът по принцип може да харесва ръкавици, но когато вече си има такива, реклами да си купи още надали ще са му интересни.

Затова и търсачката DuckDuckGo например показва реклами според въведените от потребителя ключови думи в търсачка. Аргументът е ясен – щом търси информация за това, значи го интересува и рекламни оферти също могат да привлекат вниманието му. Няма нужда да се събират безброй много данни и да се анализират.

Възползване от технологиите

Но DuckDuckGo се знае от малцина. Google, който харесва практиката с масово събиране и анализиране на данни, е световноизвестен и е гигант в онлайн рекламата. Тези похвати със събиране на онлайн активност вече излизат от рамките на мрежата и се прилагат в ежедневието. Подобен анализ на онлайн изданието AdWeek например показва как се случва това с финансовите данни на хората. Практиката е широко разпространена в САЩ.

Много магазини например издават карти за отстъпка при пазаруване. Чудесно, особено когато си редовен клиент. В замяна самите магазини си създават подробна база данни кои клиенти какво купуват най-често, в какви ценови диапазони, кои промоции привличат вниманието им и т.н.

В САЩ са популярни и фирмите, които проверяват дали даден човек може да бъде одобрен за кредитиране в различни банки и срещу какви условия. В замяна те пък се сдобиват с доста подробна информация за финансовото и имотно състояние на клиента. Законите на страната позволяват събиране на данните, но при условие че те са „анонимизират“, т.е. се обобщават в масиви, без в тях да може да се намерят имена и адреси.

Разбира се, в закона има вратичка. Тя позволява да се запази пощенският код, като към него могат да се добавят и четири цифри. Тази комбинация става новият идентификатор на данните. При наличие на четири цифри лесно е да има повторения, особено в по-големите региони. Но за софтуера не е проблем да потърси специфичните допълнителни критерии на всеки от дублиращите се профили, например възраст, дори какъв автомобил притежава.

Самите анализаторски компании се стремят да минимизират шанса някой да бъде индентифициран при подобно търсене, защото за тях важна е статистическата информация, а не навлизането в личното пространство, казват източници на AdWeek. На подобен принцип работят и фирмите, които управляват транзакциите на кредитни карти.

Модерните кабелни оператори също събират информация за това какво харесват потребителите им благодарение на новите приемници. Те могат да знаят дори кои реклами потребителите гледат и кои прескачат. Тази информация също се анонимизира и се съпоставя с останалите данни. Така се изгражда доста подробен профил на всички, макар и в него да не се включва име и точен адрес.

Резултатност

Дали всичко това има някакво реално отражение върху ефективността на рекламите все още няма точно заключение. Тази практика е сравнително нова, като все още се тестват различни похвати. Анализаторите от Nielsen например експериментират с разнообразни начини на получаване на информацията и след това на нейното анализиране.

Според Джеф Звелинг, изпълнителен директор на Convertro, компания, част от проекта на Nielsen Multi-Touch Attrubution, по-доброто таргетиране на рекламите води до тяхното по-високо качество. „Когато креативността на рекламите е лоша, собствениците на съдържанието не искат да бъдат обвинени за това. Сега най-големите кампании в дигиталната реклама са насочени към подобряването на креативността. Ние изчисляваме какво става, когато една реклама бъде показана на майки от вътрешността на страната, вместо на купонджии от крайбрежието“, споделя Звелинг.

Разбира се, повечето онлайн компании позволяват на потребителите да забранят да бъдат следени в мрежата. Тогава рекламите не изчезват, а се заменят с общи, които често са доста… странни. Няма да се намери и утеха в други медии, като телевизията например. Там също се разработват интерактивни услуги, включително и директно насочени към конкретния потребител реклами. За самите компании това не е нищо лично. Те не се интересуват защо един човек харесва или прави дадено нещо. За тях е важно единствено да намерят начин да вземат максимално много от неговите пари, отговаряйки на интереса му.