Опасенията от балон при облигациите се завръщат

Може би облигациите не са толкова скучни в крайна сметка. Лошите икономически новини накараха инвеститорите да спрат да купуват акции, а да заложат на американски държавни облигации, което удължи възходящия им тренд, противно на мнението на едни от най-блестящите умове на Уолстрийт, а според някои и на логиката. Американските суверенни облигации с матуритет от 20 или повече години са си върнали 2,1% досега през тази година, а акциите от промишления индекс Dow Jones са изгубили 2%. За оптимистите покачването все още е в ранния си стадий. Те казват, че слабата икономика ще понижи още повече акциите, а инвеститорите ще търсят сигурност в американски правителствен дълг. В тяхна подкрепа са и последните данни, които показват неочаквано висок брой на молбите за помощ при безработица и забавяне на производството в региона на Средния Атлантик. По-сигурното вложение Според други обаче цените на съкровищните бонове са се покачили прекалено много, може би дори до нивата на балон. Съществува мнение, че инвеститорите може да се освободят от облигациите толкова бързо, колкото са ги купили, при най-слабия сигнал за инфлация. Инфлацията е лоша за облигациите, защото изяжда основния капитал. Облигациите като цяло се смятат за по-сигурни от акциите, защото си получавате парите обратно, когато книжата достигнат матуритет. Това обаче важи само ако плащате номинална стойност. Ако купувате, когато цените са по-високи, да речем $101 за облигация от $100, ще получите $1 по-малко, отколкото сте вложили. По покупателна способност вземате дори още по-малко благодарение на инфлацията. Облигациите, разбира се, плащат и лихва, а тя може да компенсира разликата. Проблемът е, твърдят облигационните песимисти, че в момента лихвите не компенсират много. Доходността на 10-годишните американски съкровищни бонове, която се движи в посока, обратна на цената, е 2,61% – дъно, невиждано от началото на 2009 г. във вихъра на кредитната криза. При това ниво ще са необходими 27 години, за да удвоите парите си. „В дългосрочен план не прогнозираме добра печалба от правителствени облигации“, коментира Марк Фелпс, главен изпълнителен директор на W.P. Stewart & Co., като изтъква ниската доходност като причина. Фелпс предлага инвеститорите, разтревожени от застоя на възстановяването, да се придържат към акциите на големи, консервативни компании с малък дълг и солидни дивиденти. Естествено, пак може да пострадате, ако акциите им паднат, но поне дивидентите ще компенсират. И още едно предимство: дивидентите, предлагани от такива рентабилни компании, са по-високи от текущата доходност на 10-годишните американски правителствени облигации. PepsiCo Inc. например ще ви плати $3 годишно за всеки инвестирани от вас $100 – близо 50 цента повече, отколкото плаща Вашингтон за това, че държи парите ви 10 години. Нещо повече, акцията се търгува при 14,5 пъти приблизителна годишна печалба при следна стойност през последните 20 години 23 пъти приблизителна годишна печалба, което означава, че акцията е евтина, най-малкото по този показател. Фелпс харесва и акциите на Procter & Gamble Co. Те ви дават дори още повече от тези на Pepsi — $3,20 годишно за всеки инвестирани $100. Производителят на пелените Pampers и чипса Pringles се търгува при 14,8 пъти приблизителната годишна печалба – спад от средните 19. „Според нас ще направите грешка, ако вложите всичко в правителствен дълг“, заяви Фелпс, чиято фирма управлява $1,5 млрд. Но добави: „Ако бях казал това в началото на годината, нямаше да съм прав.“ Той не е единственият. От години прочути инвеститори и икономисти предупреждават, че цената на държавните облигации е станала твърде висока. Когато през декември 2008 г. доходността по 10-годишните книжа наближи 2%, Бил Грос от Pimco заяви, че дълговите книжа на Вашингтон показват някои „характеристики на балон“. За това явление предупреди горе-долу по същото време и Нуриел Рубини, който се превърна в знаменитост, след като предрече финансовата криза. В писмо до акционерите на Berkshire Hathaway миналата година Уорън Бъфет сравни „балона при американските държавни облигации в края на 2008 г.“ с интернет бума и жилищния балон. Страховете от икономически срив постепенно затихнаха и през 2009 г. инвеститорите се втурнаха обратно към акциите, което понижи цените на облигациите и вдигна доходността им. Лихвите обаче се връщат към дъното от края на 2008 г. и констатациите за балон отново са актуални. В сряда в. „Уолстрийт джърнъл“ публикува писмо от проф. Джеръми Сийгъл от Wharton и Джеръми Шварц от Wisdom Tree Investments, което оприличава държавните облигации на dot-com акциите от края на 90-те години преди сгромолясването им. Заглавието е „Големият американски облигационен балон“. Авторите отбелязват, че доходността по някои дългови книжа е на най-ниското равнище от 55 години насам. Съветът им към инвеститорите ще ви прозвучи познато – купувайте акции на големи компании с тлъсти дивиденти. Не на това мнение е Ави Тьомкин от Tigris Financial Group, който от години залага на покачване на държавните облигации. „Дивидентите са нещо хубаво, стига съответната компания да печели, казва той. При влошаване на икономиката обаче плащанията към акционерите ще спрат.“ Прогнози за дефлация Тьомкин се придържа към дълга на Вашингтон. Преди година той успешно прогнозира, че доходността по 10-годишните облигации ще падне от 3,75% на около 2,5% до средата на 2010 г. Сега предвижда дефлация, т.е. траен и повсеместен спад на цените при стоките и услугите, подобна на засегналата Япония през 90-те години. Тя ще тласне повече хора към държавните облигации, което ще вдигне цените и ще смъкне доходността по 10-годишните книжа до под 2%, вероятно чак до 1% в рамките на година. На приказките за балон не вярва и Ван Хойзингтън, президент на едноименна инвестиционна фирма в Остин, Тексас, който също предрече поскъпване на облигациите. „Рискът, ако не и вероятността, е от предстояща дефлация“, пише той в последния си бюлетин и препоръчва купуване на държавни облигации, както всъщност прави от години. Възвръщаемостта му за последните три години е 11%.

АР

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *