Опасно е да се живее в икономика с нулева сума

Живеем в икономика с положителна сума и е така от близо две столетия. Затова демокрацията стана политическа норма, империите като цяло се сринаха, изчезна робството, приетите мерки за човешко благоденствие станаха повече почти навсякъде. Какво трябва да разбираме под икономика с положителна сума? Това е икономика, при която всеки може да бъде по-добре. Това е такава икономика, при която действителните доходи на човек се покачват до безкрайност.

Колко време може да продължи един такъв свят и какво може да се направи, ако краят му дойде? Дебатът за промяната в климата и енергийната сигурност повдигат тези абсолютно централни въпроси. Досега изкопаемите горива и идеи бяха двата главни мотора на световната икономика. Така че нищо не е поставено на карта, освен светът в който живеем, неговата политическа, икономическа и физическа натура.

Според икономическия историк Агнус Мадисон, средният реален доход на човечеството на глава се е покачил 10 – кратно от 1820 г. Увеличения на дохода има навсякъде, макар и в различен обем: доходите в САЩ са се увеличили 23 пъти, а в Африка четири пъти. Това огромно подобрение се е случило, независимо, че населението на света се е увеличило шест пъти.

Това е поразителна история с изключително желателни последици. Умното използване на търговската енергичност изключително увеличи набора на достъпните стоки и услуги. Съществено е намален обхватът на черната работа. Няма роби, които да задоволяват апетитите на тесните елити. Жените вече не са длъжни да жертват живота си за да домакинстват. Постоянното покачване на разполагаемия доход трансформира икономическия ни живот.

По-рядко обаче се осъзнава, че и политиката се трансформира. Икономика с нулева сума неизбежно води до репресия у дома и грабежи в чужбина. В традиционните аграрни общества излишъците, изтръгнати от огромното множество селяци, са поддържали относително луксозния живот на военните, бюрокрацията и благородните елити. Единственият начин да се увеличи просперитета на всички хора е те да крадат един от друг. Някои са правели същински бизнес от такова плячкосване: Римската република е подобен пример, друг пример са номадите в степите на Евразия, достигнали апогея си при Чингиз хан и неговите наследници. Европейските завоеватели между XVI и XVIII век са трети. В свят на бавно променящи се жизнени стандарти печалбите за едната група се случват за сметка на дори по-високи загуби на другата. Това бе свят на хищническо насилие и брутално грабителство.

Стъпката към икономиката с положителна сума фундаментално трансформира всичко това, макар и много по-бавно, отколкото бе възможно. На хората бе нужно време да осъзнаят, че нещо се промени. Демократичната политика получи повече приложение, защото бе удобна за всеки да остане за дълго по-добре. Хората много по-яростно се борят да запазят това, което имат, отколкото да придобият нещо, което нямат. Това е „ефекта на таланта“. Е, в новия свят с положителна сума, правителствата са склонни да толерират предоставянето на политически права на масите. Фактът, че те вече не са зависими от принудителния труд направи промяната по-лесна. Политиката на консенсус, тоест демокрацията, стана политическа норма.

По същия начин глобалната икономика с положителна сума трябва да прекрати постоянното положение на война, с което се характеризираше пред-модерният свят. В такава икономика вътрешното развитие и външната търговия предлагат практически на всички по-добри перспективи, отколкото международен конфликт. Търговията винаги е предлагала възможност за размяна с положителна сума, както Адам Смит заяви, но печалбите й са малки по сравнение с това, което днес се предлага чрез комбинация на мирно вътрешно развитие и разширяване на международната търговия. За нещастие на държавите им трябваше поне две столетия след „индустриалната революция“ за да разберат, че нито война, нито империя е „игра“, която си струва да се играе.

Ядрените оръжия и възходът на еволюиращата държава направиха войните между големите сили отживелица. Тогава не е случайност, че повечето конфликти на планетата са граждански войни в бедни страни, които не могат да изградят местни фундаменти на икономика с положителна сума. Но Китай и Индия сега постигнаха тъкмо това. Може би най-важният факт за света, в който живеем, е че лидерството на тези две страни натрупа политическа легитимност на базата на местно икономическо развитие и мирна международна търговия.Ерата на грабителството е минало. Е ли? Най-главният въпрос в дебата за промяната в климата и енергийните доставки е, че те върнаха въпросите за границите. Ако например цялата планета емитира толкова CO2, колкото САЩ днес, глобалните емисии ще са почти пет пъти по-големи. Същото грубо казано важи и за потреблението на енергия на глава. По тази причина промяната в климата и енергийната сигурност са толкова важни геополитически въпроси. Защото ако има граници за емисиите, трябва да има и граници на растежа. Но ако има такива граници за растежа, политическата структура на нашия свят пропада. Напрегнати конфликти за разпределение могат да се появят, отново – между впрочем те вече се появяват вътре и между някои страни.

Отговорът на много видни екоактивисти и хора със социална предразположеност ще приветства подобни конфликти. Според тях това са родилните мъки на глобалното общество. Твърдо не се съгласявам. Далеч по-вероятно е това да е стъпка към един свят на катастрофични конфликти и брутална репресия. По тази причина аз симпатизирам на враждебния отговор на класическите либерали и либертарианци към всяка идея даже за подобни граници, тъй като те ги разглеждат като погребални камбани на надеждата за местна свобода и мирни чуждестранни отношения.

Оптимистите вярват, че икономическия ръст може да и ще продължи. Песимистите не вярват нито в това, нито във възможността (икономическият ръст да се запази, ако тръгнем да предотвратяваме разрушаването на околната среда). Мисля, че ще трябва да венчаем разумните неща от тези две противоположни визии. Това е жизнено важно за надеждите за постигане на мир и свобода, които ще запазят световната икономика с положителна сума. Но не по-малко жизненоважно е да се отговори на екологичните и ресурсни предизвикателства, които икономиката сама си е поставила. Ще бъде трудно. Условието за успех е инвестиция в човешката изобретателност. Без това тъмни дни ще настъпят. Това никога не е важало в такава степен, както днес.

От английски: Димитър Събев