Определиха пет широко разпространени сред инвеститорите мита

Финансовото Интернет издание Vector Vest определя петте най-масово разпространени сред инвеститорите мита.

Като мит номер едно е определено схващането, че съотношението цена-печалба е лесен начин за сравняване на акциите на различните компании и за вземане на инвестиционни решения.

Според инвеститорите съотношението може лесно да се намери, публикува се във финансовите издания и в Интернет, често се коментира между инвеститорите и поради това служи за вземане на инвестиционни решения. Само че не е точно така.

Само по себе си съотношението цена-печалба не носи достатъчно информация и база за сравнение при вземане на инвестиционни решения и избор между две компании от различни отрасли например.

Преди да изберете да закупите една акция с по-ниско съотношение цена-печалба трябва да се знаят още много други неща.

Много от тях са свързани с допълнителна финансова информация за компанията, като задлъжнялост и счетоводна стойност, а други са свързани с перспективите за растеж на отрасъла и компанията.

Много често съотношението цена-печалба е традиционно ниско за някои отрасли, което не означава задължително, че акциите на компанията с такова съотношение ще поскъпнат.

От друга страна традиционно компаниите с по-високо съотношение цена-печалба носят в себе си перспективи за растеж.

Като мит номер 2 от Vector Vest определят широкоразпространеното мнение, че трябва да се поемат големи рискове, за да се реализират големи печалби на фондовите пазари.

От изданието припомнят, че големите рискове не винаги са обвързани с перспективи за високи доходи и често водят до фалит при инвеститорите.

Препоръчват се няколко стъпки при инвестиране, сред които на първо място закупуване на акции с по-висок ръст на печалбите от инфлацията и банковите депозити.

На следващо място стои диверсификацията, която намалява риска от тотални загуби, като според тях не бива да се инвестират повече от 10% от общата сума в една единствена акция, както и не бива да се държат повече от 2 акции в един отрасъл.

Финансовото издание съветва още инвеститорите да диверсифицират позициите си и по време и да използват стопове за ограничаване на загубите си.

Портфейл със среден ръст на печалбите на компаниите в него от поне 14% годишно е с висока степен на вероятност да се удвои за пет години, а за 20 години да нарасне с 1 500%, според Vector Vest.

Като мит номер три се определя мнението, че акции трябва да се купуват след силно поевтиняване и да се продават, когато започнат да поскъпват. Това е и една от най-честите практики сред инвеститорите.

Следвайки правилото “buy low, sell high” инвеститорите често купуват акции, които падат, и продават, когато започнат да се повишават.

Така се пренебрегва друго основно правило, че инвеститорските очаквания определят курса на движение на акциите на дадена компания. За да поевтиняват акциите на дадена компания много често има сериозна причина или влошени инвеститорски очаквания и обратно.

По тази логика е препоръчително акции от дадена компания да се купуват, когато стартира тяхното повишение, в основата на което стоят положителни инвеститорски очаквания, и да се продават, след като започнат да поевтиняват.

В тази насока много често анализаторите препоръчват дори покупка на акции, които са достигнали до нови максимуми.

Като четвърти мит се определя широкоразпространеното доскоро мнение, че инвестирането в акции предпазва от инфлация. Действителното “хеджиране” срещу инфлацията е инвестиране в активи, които поскъпват в резултат на инфлацията, като например в имоти, злато и др.

Сама по себе си инфлацията е враг номер едно на финансовите пазари. При висока инфлация инвеститорите предпочитат да изтеглят средствата си, инвестирани в акции, и да ги вложат в реални активи, което само по себе си води до спад на акциите.

На практика инвеститорите влагат средствата си в акции с надеждата, че те ще поскъпват с по-високи темпове от инфлацията. В тази насока те не инвестират в акции, за да се предпазят от инфлацията.

Като пети, последен инвестиционен мит от Vector Vest определят схващането, че младите хора могат да си позволят да спекулират с акции и да загубят средствата си, инвестирани в тях.