Оптимистична прогноза за икономиката на България

По-доброто усвояване на средства от Европейския съюз и ускоряването на структурните реформи в комбинация със спадът на цените на горивата и отказаът от прекалено агресивно затягане на фискалната политика през 2015 г. ще са достатъчни растежът на българската икономика да достигне 1.5%, прогнозират отУникредит Булбанк. Това е близо два пъти повече от прогнозата за икономически растеж, заложена в бюджета.

Според Кристофор Павлов, главният икономист на банката, след изборите през октомври 2014 година средата за провеждане на непопулярни мерки изглежда по-благоприятна, като са налице нарастващ брой сигнали, че България е на път да отбележи напредък по отношение на някои дълго отлагани структурни реформи.

Така например, управляващата коалиция изглежда решена да предприеме някои от трудните решения, нужни за балансиране на пенсионната система, да реформира системата за спешна медицинска помощ, както и да подобри връзката между резултати и финансиране в сектор образование.

Налице са амбиции за трансформиране на бюджетни разходи в посока намаляване на разходи за заплати и издръжка, за да се запазят капиталовите разходи на достигнатото през миналата година ниво без особена промяна. Това, на практика, представлява отказ от политиката на прекалено агресивно фискално затягане от периода 2010-2012 година, което при това беше извършено по-възможно най-вредният за растежа начин – чрез изтласкване на инвестициите на публичния сектор от по-високи текущи разходи, без това да се обвързва с постигането на напредък в провежданите реформи.

Даден е заден ход и по отношение на популистките понижения на цените на електроенергията за домакинствата, като има амбиции да се въведе работещ механизъм за насочване на европейски средства към проекти за подобряване на енергийната ефективност на жилищата и да се предоговорят цените, по които НЕК изкупува електроенергия от ТЕЦ в Маришкия басейн и от свързаните с най-големи разходи производства на електричество от вятър и слънце.

Преди всичко, оформя се консенсус по отношение на някои дълго оспорвани мерки за промени в сектор правораздаване, които се очаква да допринесат за утвърждаване на независимостта на съда и за по-добра превенция на корупционните практики.

С известно забавяне, всичко това би трябвало да подкрепи икономическия растеж към края на 2015 година през канала на подобряване на очакванията на бизнеса и домакинствата. Но докато ускоряването на структурните реформи трябва да бъде приветствано, тъй като ще помогне на икономиката да се използват по-добре съществуващите ресурси и да се произвеждат повече стоки и услуги в дългосрочен план, то в краткосрочен план част от тези реформи ще бъдат свързани и с известни негативни ефекти за икономиката, що се отнася до ръста на икономическата активност и заетостта, предупреждава Кристофор Павлов.

Според него известно забавяне на корпоративния кредит през 2015 година също изглежда вероятно. Редица икономисти, включително тези на Европейската комисия в есенната си прогноза за България, правилно отбелязват, че кризата в сегмента на банките с български частни собственици ще има негативни последици за условията, при които фирмите от реалната икономика получават достъп до кредит. Това е така, защото приносът на сегмента на банките с български частни собственици към ръста на кредита в икономиката от последните няколко години надминаваше, на моменти значително, този на чуждестранните банки.

Все пак банковия сектор ще помогне на процеса на възстановяване през 2015 година чрез очакваните още по-ниски лихви по депозитите.

По-ниските номинални лихви по депозитите са част от всички прогнози за банковия сектор за следващата година и в комбинация с известно отслабване на дефлационният натиск, ще трябва да редуцират екстремно високите реални лихви, наблюдавани през предходната 2014 година. С това ще се премахнат част от стимулите за спестяване, като резултатът ще бъде по-ниска норма на спестяване, което на свой ред би трябвало, макар и във все още скромни пропорции да подкрепи инвестициите на бизнеса и потребителските разходи на домакинствата.

Както през изминалата, така и през 2015 година фискалната политика ще има ключова роля за растежа.

Бюджетът за 2015 предвижда свиване на дефицита с 0.6% от БВП. Положителното в случая е, че в голямата си част редуцирането на дефицита ще се извърши чрез намаляване на текущи разходи, в частта на разходите за заплати и известно подобряване на събираемостта на приходите.

За съжаление, въпреки прогнозите за по-слабо евро, и през 2015 година не може да се очаква твърде много по отношение на темповете на възстановяване на експорта. От една страна за това ще допринесе очакваното повишаване на лихвените нива в САЩ, което ще предизвика намаляване на инвестиционните потоци към развиващите се пазари. От друга забавянето на икономическата активност на водещи пазари като Китай ще се отрази на износа на Германия и от там и на българските предприятия, интегрирани в немските производствени вериги.

Спадът в цените на суровия петрол ще има осезаем положителен ефект за ръста на икономиката на България и за платежния баланс, но ще доведе до дефлация от около 0.5%. през 2015 г. Всеки път, когато цените спадат, е в ход трансфер на богатство от страните производители към странните консуматори на суров петрол. Като се има предвид, че енергията възлиза на около 13% от разходите на домакинствата, а делът на енергоемките производства от произведената брутна продукция в промишлеността е около 30%, спадът в цените на горивата се очаква да има осезаем принос за увеличаване на разполагаемите доходи и покупателната способност на домакинствата.