Основни особености на европейския икономически и социален модел

Посочихме, че „модел“ е френска дума и означава „пример“. Тя стана особено актуална в научната икономическа литература, когато се определя спецификата на стопанското развитие в определена страна или регион по света. Разбира се примерите могат да бъдат добри или лоши, но инициативата на редакцията на Financebg.com е да покаже вече трайно установени модели на развитие, в които икономиката и социалната политика на държавата са в сложна симбиоза, целяща да гарантира национален просперитет. Вчера в рубриката коментирахме характерния за Съединените щати модел, който говори и за специфичната особеност за държава с кратка история и бурно развитие. А как е в Стария континент и държави с вековна стопанска история?

Американският икономически и социален модел е в значителна степен чужд на европейските ценности и съответстващите институции. Той не съответства на манталитета на европееца. Европейският икономически и социален модел се опира на регулираното пазарно стопанство, което има за цел да постигне съжителството на механизма на конкуренцията и механизма на социалното преразпределение.

В Европа ролята на рисковия капитал за учредяването на нови фирми в сферата на новите продукти и технологиите е почти маргинална. Иновативността на фирмите се постига главно в резултат на вътрешнофирмена научно-изследователска и развойна дейност.

Трудовият пазар в повечето европейски страни е в значителна степен регулиран и за разлика от американския е подчинен на стремежа за осигуряване на дълготрайни взаимоотношения между работодатели и работонаематели, като рамковите условия за заплащането на труда в значителна степен се установяват по пътя на преговори между представителните организации на работодателите и работонаемателите.

Съкращаването на персонала на една фирма е значително по-трудно, отколкото в САЩ поради изградената мрежа за защита труда на наемните работници. Затова работодателите са заинтересовани в назначаването на висококвалифицирани кадри, защото в случай на неоправдаване на надеждите освобождаването им е твърде трудна задача. Производителността на европееца като следствие на неговата по-висока квалификация е значително по-висока, което американецът компенсира с по-дълъг работен ден.

Работната сила в Европа е значително по-скъпа, поради което на нея се обръща повече внимание и се полагат сериозни грижи. От друга страна, високото равнище на заплащане на труда в Европа е силен стимул към иновации с цел намаляването на трудовите разходи.

Европейският икономически и социален модел има редица предимства по отношение на американския. На първо място следва да се спомене фактът, че за разлика от САЩ Европа е силно експортно ориентирана и има значителен излишък по външнотърговския баланс. При това опиращият се на високи технологии експорт е по обем почти два пъти по-голям от този на САЩ. Европейската икономика е по-ефективна по отношение на използването на материали и енергия. Освен това социалното разслоение в резултат на разпределението на доходите е значително по-малко в сравнение с това в американското общество.

Европейският модел е несъвършен и в процес на интеграция

Европейският модел не е съвършен и подлежи на постоянно усъвършенстване. Процесът на европейската интеграция е безпрецедентен в световен мащаб. Само за около петдесет години, през един от най- конфликтните векове в историята му, разкъсваният от междуособици континент, какъвто е Европа, беше обединен. 28 страни членуват в ЕС и поне още 10 други имат реални шансове да се приобщят към него.

Обаче глобалната финансова криза и последвалите я рецесия и криза на държавния дълг в някои от периферните страни на Еврозоната разкри сериозни слабости във функционирането на европейския икономически и социален модел. На преден план излязоха националните интереси на отделните страни, което не само, че значително затрудни вземането на общи решения за решаване на проблемите, но и задълбочи противоречията между отделните страни, както и в европейската икономика като цяло.

Голяма пречка за ускоряване на икономическия растеж в Европа е много високата данъчна квота. Нейният среден размер в страните на ЕС възлиза на около 50%, което е сериозна пречка както за инвестициите, така и потреблението.

Прилагането на нови технологии съдейства за намаляване на трудовите разходи в създаването на новата стойност, но то не разрешава в същата степен проблемът с намаляване на разходите за материали и енергия.

Както вече се спомена, икономическият и социален модел в Европа не е еднороден. Така например, френският икономически модел се опира на една сравнително висока степен на дирижизъм, на намеса на държавата в икономическия живот, не на последно място и под формата на провеждане на политика на протекционизъм по отношение на националния финансов и производствен капитал. В политическата реторика на Франция идеята за силна държава и нейното право да регулира и да се намесва в икономиката все още заема централно място, въпреки че в практическо отношение през последните три десетилетия тя загуби своята тежест.

Държавното регулиране на икономиката – планиране, контрол, стимулиране

След Втората световна война във Франция се утвърждава схващането, че модернизацията на страната е задача на държавата. Държавното регулиране на икономиката се осъществява с помощта на национализация на ключови сектори от стопанството, въвеждане на средносрочно инвестиционно планиране и индустриална политика /на първо място с цел регулиране на отрасловата структура на икономиката и осъществяването на големи технологични проекти, насочени към превръщането на Франция във високотехнологична държава/, контрол върху цените и движението на капитала и много други. Днес от всичко това е останало твърде малко.

Стопанско планиране не съществува от десетилетия. В резултат на приватизацията от огромния държавен сектор, включващ до началото на 80-те години банки, застрахователни компании и най-големите индустриални концерни са останали само няколко на брой, собственост на държавата. Индустриалната политика като инструмент за регулиране на секторната структура на икономиката отдавна е преместила своята тежест върху общото стимулиране на икономиката. Ценовите контроли, както и контролът върху

движението на капитала отдавна са премахнати. Въпреки това в сравнение, например, с Германия, ролята на държавата във френската икономика е силна. Това се проявява в многобройните случаи на протекционизъм, в предотвратяването на опити на чуждестранни инвеститори да придобият контрол върху ключови френски фирми, в държавна подкрепа на банкрутирали фирми, които в други страни биха били просто ликвидирани.