Особености на българския капиталов пазар

Предходната 2011 г. беше категорично успешна за световните капиталови пазари, след края на финансовата криза и приключилата рецесия в глобалната икономика. През 2009 г. повечето световни борсови индекси, включително и българските, имаха минимални стойности. В този аспект, смяната на пазарните тенденции и ”обръщането на вида на пазара – от мечи към бичи”, постави началото на нов икономически цикъл. Все пак, проблемите с дълговите ЦК на някои от суверенните европейски държави като Гърция, Италия, Испания, Португалия, Ирландия и др., се проявиха в значително намалените рейтинги, както за съответните ДЦК и правителствени облигации, така и на кредитиращите институции и част от големите фирми в Германия, Франция и т. н. От тази гл. т., дълговите проблеми в страните от ЕС и еврозоната се преодоляват чрез отпускането на нови кредити от ЕЦБ, респективно – печатане на инфлационна европейска валута. В крайна сметка, много от кредитиращите банки в ЕС претърпяха значителни загуби от т. нар. преструктуриране на дълга на Гърция, Италия, Испания. С други думи, европейската дългова криза предизвика очаквана, но все още непроявила се в пълна степен „скрита” инфлация. Този процес ще продължи да влияе на основните икономически обекти и субекти в региона, изразявайки се в увеличен брой на фалиралите от тях, както и в значителен брой на сливания и придобивания на фирми и публични дружества.
 
След постигнатата от българските взаимни фондове положителна средна годишна доходност от 0.77 % през 2010 г., те продължиха успешната си дейност и през миналата година. Фондовете са различни видове, като хеджиращи, взаимни, пенсионни, договорни фондове и инвестиционните дружества. Последните са от отворен и затворен тип. Активите на най-големите от тези фондове се отчитат в счетоводните им баланси от управляващи дружества. В България такива са Карол Капитал Мениджмънт, Райфайзен Асет Мениджмънт и др. Популярни фондове в страната са и тези на Елана; ДСК – ДФ ДСК Растеж и ДСК Управление на активи; ДФ Капман Макс; ДФ ЦКБ Гарант; ДФ на Райфайзен – Баланс фонд и фонд Акции; тези на Бенчмарк и Атлас Финанс; както и на Адванс инвест ИД Индустриален фонд, ИД Надежда АД и дрJ.
Средната доходност от инвестирането във фондовете, постигната от тях на паричния пазар е около 6 %, а на облигационния – 4 %, т. е. тези стойности са сравними и съпоставими с лихвените проценти на банковите депозити от една страна, и с годишната инфлация – от друга. В този аспект, при подобна доходност, парите, инвестирани във фондове, не носят реална принадена стойност, т. е. не изпълняват основната си функция на капитал. Това разбира се не означава, че инвестирането във фондове не е рентабилно. При подобни инвестиции е необходимо да се познават мениджърите и извършваните от тях дейности по отношение на управлението на съответните активи, като се цели да се постигне максимална доходност. От тази гледна точка може да се направи аналогия с банките и предлаганите от тях лихвени проценти по депозитите и срочните влогове. Необходимо е да се отбележи разбира се, че няма без рискови инвестиции и никой от участниците на финансовите пазари – парични, стокови и капиталови, не е „застрахован” от загуби. Все пак, основното правило е, че очакваните доходност и възвръщаемост от направените инвестиции са пропорционални на риска от тях.
Основната разлика между пенсионните фондове (над 70 % от средствата във ВФ са от пенсионните фондове, които получават около 100 млн. лева вноски от осигурените, от които до 40 % могат да вложат в акции или дялове), ВФ и останалите подобни КИС, от една страна, и индивидуалните инвеститори – от друга, е че в краткосрочен аспект фондовете практически не се нуждаят от продажбата на акции и могат да имат и неликвидни позиции, тъй като постоянно получават нови средства, които са като „буфер” при малка или липса на ликвидност. От тази гл. т. фондовете с диверсифицирани активи (инвестиции, вложения) приличат на банковата система (спестяванията). Повечето от тях обаче, за разлика от банките, не дават заеми и не са изложени на кредитен риск. Недостатъците на този вид КИС и кредитните институции (банки, кредитиращи дружества, получаване на заем) са: + ако всички участници, респ. вложители, в тях решат и започнат да изтеглят дяловете и спестяванията си следват банкова, респ. финансова криза, ликвидна криза и в крайна сметка фалит; + ако всички инвестирали в акции или дялове на КИС, каквито са фондовете, решат да продадат собствеността си, следва меча тенденция на капиталовия пазар, каквато имаше през периода 2007 – 2009 г., респ. обезценяване на финансовите активи на фонда&.

Втората разлика между фондовете и индивидуалните участници е, че фондовете инвестират чужди средства и печелят %. Често този процент не е от реализираната печалба, а от преоценената стойност на притежаваните пакети от акции1. Взаимните фондове (в България имат активи за около 700 млн. лв.), както и пенсионните фондове (BGN 2 млрд. активи, част от които са във ВФ) са съществен фактор на капиталовия пазар и всеки от инвеститорите би трябвало да „следи поведението” на големите хедж и други фондове при различните пазарни ситуации. В някои от фондове и акционерните дружества от холдингов тип има повече инвеститори, отколкото в най-големите публични компании. В този аспект, фондовете са не само „най-големия играч”, но и най-специфичния участник на пазара. Факторите за техните успех и доходност са: 1. пазари, на които се инвестира – за акции, облигации, КИС, компенсаторни или други финансови инструменти като депозити, влогове, кеш, валути, сметки¦; 2. професионализъм на мениджърите и ръководещите фондовете; 3. макроикономическа ситуация, икономически цикъл. 
 
„СИЛАТА  НА  ДЪЛГОСРОЧНОТО  ИНВЕСТИРАНЕ”
8-то чудо на света, А. Айнщайн
Предимства и алтернативи. Основни тенденции:
+ сигурност на парите в дългосрочните банкови депозити;
+ формираното „дъно”, т. е. минималните стойности на борсовите индекси на фондовите борси през 2009 г., като следствие от започналата през 2007 и приключилата през 2010 г. световна финансова криза;
+ стабилизиране на глобалната икономика;
+ възстановяване на световните капиталови пазари;
+ ВФ с портфейли от активи с добре разпределен риск, притежаващи значителни количества от акции с голям потенциал за растеж.
При инвестирането в ЦК обикновено се използва т. нар. комплексен подход, който включва следните фактори:
Ö критерий за ликвидност – вид на ФИ, пазар и сегмент от него, на които се търгуват съответните ЦК;
Ö фундаментален анализ – основава се на определянето на справедливата пазарна стойност на съответния актив;
Ö технически анализ – използва се за да се определи кога да се купуват и продават конкретните позиции;
Ö борсови индекси – индикатори, критерии за общите пазарни тенденции.
Борсовите индекси на всеки капиталов пазар са най-точните критерии за измененията в икономиката на съответните страна, регион или пазар. В този аспект, тенденциите в техните изменения определят решенията на голяма част от инвеститорите (участниците) на различните фондови пазари. По принцип има две възможни стратегии – инвестиране „срещу и със” пазара. Измененията на БИ се използват от инвестиращите в ЦК за да се минимизира общия пазарен риск. Те са изключително полезни за определянето на инвестиционните стратегия и политика, както от страна на мениджърите в хедж или другите фондове, така и за индивидуалните инвеститори¤. Интересна инвестиционна възможност за печалба от измененията на индексите, чрез т. нар. договори за разлика, се предлага от Online brokers. Маржин изискванията при търговия с тях са обикновено 5 % от стойността на позициятаþ.
Особености на и критики към индексите. 1. Стойностите им се изчисляват чрез пазарната капитализация на дружествата, включени в тях, т. е. намаляването на цената на акциите на няколко големи компании води до понижаване на стойността на индекса, въпреки поскъпването на много на брой по-малки дружества; 2. всеки индекс е съставен от определен брой компании, т. е. дискусионно е дали комбинациите от дружествата в индексите са представителни за пазара като цяло; 3. при промяна на компаниите, включени в даден индекс, графиката за индекса в голям период от време не представя истинските изменения в цените на едни и същи акции. Все пак, като цяло, БИ помагат на инвеститорите да получат адекватна и реалистична представа за развитието на пазара. При това разбира се, е повече от естествено, че трябва да се имат предвид специфичните особености на всеки борсов индикатор.
Други често използвани понятия на капиталовия пазар. IPO – първично публично предлагане на акции; SPO – публично предлагане на акции на вторичния пазар. В този аспект, тези предлагания, както и голяма част от увеличенията на капитала на дружествата, са реално продажби на акции от мажоритарните собственици. Това обикновено има благоприятен ефект върху фондовия пазар, т. к. цените на акциите се увеличават и се повишава количеството на свободно търгуваните акции (т. нар. free-float) на компаниите. От тази гл. т. не е учудващо, че много от ликвидните дружества поскъпват доста бързо, а за компаниите, приватизирани чрез масовата приватизация в края на м. в. е характерен сравнително малък free-float. От друга страна, фондовете често нямат пакети от акции на тези дружества. Извън борсов, ОТС, пазар – на него се сключват сделки с дялове на ДФ; такъв вид пазар е и валутния (FOREX) пазар. КИС – колективни инвестиционни схеми; такива са ДФ и ИД, които в България са над 50. ИП – инвестиционен посредник.
При инвестирането на парични средства на финансовите пазари е полезно да се използват т. нар. „между пазарни” анализи. Най-популярните финансови пазари са фондови, стокови, валутни и облигационни.

Практически приложения на между пазарните анализи.

АКЦИИ И ВАЛУТЕН ПАЗАР. Могат ли валутните курсове да „подскажат” на инвеститорите кои акции са по-атрактивни за покупка, т. е. акциите на кои дружества са подценени от пазара в определен момент; кои компании биха подобрили финансовите си резултати при конкретно развитие на валутния пазар.

ТЕНДЕНЦИИ: поевтиняване на местната валута; обезценяване на BGN; инфлация над 5 – 6 %, от което следва че печеливши са фирмите износителки; поскъпване на BGN; тази тенденция е негативен фактор за износа и предпоставка за увеличаване на вноса.
През последните няколко години в България има тенденция за поевтиняване на лева спрямо USD, което благоприятства увеличаването на износа и съответно експортно ориентираните фирми. Въпреки че страната е във валутен борд от 1997 г., т. е. от 15 г., валутните курсове могат да се използват като „елементи” на между пазарния анализ. Финансовата стабилност в момента, въпреки кризата в Гърция, свързана с европейските пазари на дългови (облигационни) ФИ, и тази с единната европейска валута, се дължи до голяма степен именно на валутния борд. Това прави местната валута сравнително силна на регионалните валутни пазари. Повече от естествено е, че регионалните пазари са тези в Югоизточна Европа – Турция, Гърция, Сърбия, Македония, Румъния и др. От тези страни има по-голямо търсене, което заедно с търсенето и на вътрешния пазар разбира се, при практически ограниченото и не променящо се предлагане, са факторите, определящи сегашната „сила” на лева. Другите фактори, влияещи в противоположната посока, са годишната инфлация, която е около 4 – 6 %, и повишаването на цените, което е доста ограничено в сравнение с инфлацията през последната декада на м. в. и по-конкретно с хиперинфлацията през периода април’96 – май’97, например. Тази тенденция на валутните между банкови и европейските регионални пазари е благоприятна /за/ при купуването на активи, деноминирани в поевтиняващата валута, в случая BGN; 1 $ = 1.56 лева; 24 June 2012. Все пак, това е сравнително слабо изразена тенденция (годишно увеличение с 15 %), т. к. обмените курсове между основните валутни двойки се определят от ЕЦБ, а спредовете при тях са сравнително малки. В световен аспект, валутният пазар е най-големия според постигнатия оборот. Възможностите за инвестиране на него са практически неограничени, за разлика от инвестирането в акции на една компания, дори и тази компания да е Berkshire Hataway, Exxon, Airbus или която и да е друга. Това е и причината за най-голямото предимство на валутния пазар, а именно – неговата великолепна ликвидност.

II. АКЦИИ И СТОКОВИ ПАЗАРИ. Наблюдават се тенденциите на най-важните стокови пазари като тези на международните стокови борси в Чикаго, Ню Йорк, Лондон, Франкфурт, Будапеща и т. н., за петрол и различните видове суров нефт и продуктите от тяхното преработване; злато, сребро, платина, алуминий, мед, олово и други цветни и черни метали и сплави; пшеница, царевица, слънчоглед и т. н. хранителни продукти; кафе, какао и др. През последните няколко години имаше значителна волатилност в цените на петрола и златото напр. Сегашните цени на различните видове и сортове нефт и петрол са около 80 – 95 USD / барел, т. е. по около 0, 80 – 0,97 BGN / литър. За сравнение, пазарните цени на различните течни горива са около 2,50 – 2.60 лева / литър. Изчислена спрямо тях, годишната инфлация е 7 – 9 %. При повишаващи се цени на петрола, губещи са транспортните фирми. Редица компании с големи енергийни разходи, като тези от химическата индустрия, също биха имали проблеми при поскъпването на електрическата енергия и енергийните суровини. Печеливши при такава тенденция са рафинерии, добивни компании, дистрибутори на горива. Като резултат от посочените особености, е препоръчително да се инвестира в нефт, природен газ и акции на съответните дружества, а не във фирми от транспортния бранш.

III. СТОКОВИ ПАЗАРИ И ВАЛУТНИ КУРСОВЕ. Обменните курсове на някои валути са тясно свързани с измененията в цените на определени стоки. Това са т. нар. „стокови” валути – канадски, австралийски и новозеландски долари. Съществува силна корелация (около 80 %) между CAN $ и цената на петрола – при увеличаване на цената на петрола поскъпват CAD $. Японските йени са в обратна корелация с цената на петрола, т. е. те поевтиняват. От тази гл. т., при значителни изменения в цените на петрола, е рентабилно да се инвестира точно в тази валутна двойка. Печелившата стратегия при инвестиране в подобен случай, установена чрез анализ на тенденциите на различните пазари, е откриването на дълги позиции в двойката CAD $ / JPY при поскъпващ нефт, както и наличие на къси позиции при поевтиняващ петрол. Друга много добра корелация (85 %) е тази между австралийския долар и златото. В този аспект може да се обобщи инфлационното влияние на USD като резервна световна валута – при падащ долар цените на стоките се увеличаватm.

IV. ОБЛИГАЦИОНЕН ПАЗАР И АКЦИИ. Облигационният пазар предоставя важна и актуална информация за участниците на капиталовите, валутните и стоковите пазари. Пазарът на дългови ФИ /облигации/ отразява и прогнозира основните тенденции преди останалите пазари. Възходяща тенденция на фондовия пазар, след продължителен спад или „жесток мечи пазар”, като този от 2007 – 2009 г., би трябвало да започне след известно повишаване на цените на облигациите. Подобна тенденция трябва да се потвърди и от нарастване на цените на стоковите пазари. В противоположния случай, след пазарна експанзия, между пазарния анализ предполага, че първия признак за евентуален спад и предстоящ мечи пазар, би трябвало да дойде от облигационния пазар с намаляването на цените им и увеличаване на доходността от тях. Впоследствие, тази негативна тенденция на дълговия пазар се прехвърля и на фондовите борси. В заключение, между пазарният анализ предлага добри възможности за вземането на правилни инвестиционни решения.

АБСТРАКТНО ПОНЯТИЕ ЛИ Е ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ НА ФИРМИТЕ И СЪОТВЕТНИТЕ ПУБЛИЧНИ ДРУЖЕСТВА?
Би трябвало да не е, т. к. той има конкретни числени стойности и може да бъде печалба или загуба. Според 62 % от читателите на Investor, компаниите целят оптимизиране на финансовия си резултат. В този аспект се казва, че „инвеститорите искат печалба и счетоводителите им я дават”. От тази гл. т. се препоръчва, преди да се направят инвестиции в акции, да се проучат подробно финансовите документи на интересуващите ви дружества – отчет за доходите /приходи и разходи/, финансови отчети, счетоводни баланси и отчети за паричните потоци; справки и пояснения към тези документи. Не е случайно, че опитните професионални инвеститори не купуват значителен брой акции на дружества с „невероятно добри резултати” във финансовите си отчети. Това се постига, в повечето случаи, чрез прилагането на счетоводни практики с еднократен ефект, като продажби на или преоценка на активи.

В заключение, какви са очакванията и прогнозите; какви са най-добрите инвестиционни възможности през 2012 – 2013 г.
Очакванията са за продължаващо възстановяване на икономиката от рецесията. Различните агенции за кредитен рейтинг, финансовите експерти и най-добрите пазарни анализатори са с очаквания за: растеж от около 1 – 3 %; продължаване на основната възходяща тенденция на капиталовите пазари, започнала през 2009 г.; практическо елиминиране на съществувалата и прогнозирана от някои анализатори възможност за двойна рецесия; подобряващи се макроикономически показатели.

Какви са добрите инвестиционни възможности
през следващите няколко години /според мен, разбира се/
1. В акции на дружества от индустриалния сектор, както и на тези от потребителските стоки и услуги.
2. В основни суровини и материали за индустрията, както и в активи като злато, сребро, петрол.
3. В акции на силни дружества от развиващите се пазари на страните, излизащи от кризата.

ОЧАКВАНО УВЕЛИЧАВАНЕ на борсовите индекси на българския капиталов пазар през 2012 г. – около 10 – 15 %; Реална инфлация за периода юни’11 – юни 12‘ – около 7 – 15 %; Отчетена от НСИ инфлация – 3 – 4 %; Основен лихвен % 0.25 – 1.0; Средна годишна доходност от облигации 4 – 5 %; Реално обезценяване на парите в обръщение 5 – 7 %.

J В икономическите сайтове на Investor, Finance, Infostock и Profit могат да се намерят конкретни данни за съществуващите фондове и постигнатите от тях доходност и финансови резултати през 2011 г.

& Финансовата парична фондова индустрия има „буфера”, сигурността на постоянните вноски от задължителните пенсионни осигуровки, но и негативността от присъствието на конкуренти на пазара на финансови инструменти, каквито са: застрахователните дружества, чуждестранните инвеститори, спекулантите, новите компании, излизащи на борсата, както и вече публични дружества, осъществяващи увеличения на капиталите си, т. е. от другите фактори, индивидуалните инвеститори и участниците на капиталовия пазар.

1 Дори за този % в полза на УД, средно около 2.5 % от стойността на управляваните активи, не е необходимо да се продават акции, защото новите вноски обикновено  са достатъчни.

¦ Различните видове ЦК са с различна степен на риск и съответно – различна доходност.

¤ За хедж фондовете е характерно използването на дериватни ФИ, базирани върху основните такива – акции, облигации, ДЦК. На българския капиталов пазар все още не се използват подобни, защитаващи от загуби производни ФИ, каквито са различните опции, права и фючърси. NYSE – Dow Jones – включва акциите на 30 индустриални компании; индекс на т. нар. „сини чипове”; определя се от цените на акциите на най-големите компании, търгувани на NYSE; Nasdaq Composite – обхваща книжата на над 3 000 компании; при изчисляването му се взема предвид пазарната стойност /капитализацията/ на компанията; FTSE – индекс за акциите, търгувани на London SE; DAX; SAS; S&P 500] Nikkey и т. н. Sofix – основава се на пазарните капитализации на дружествата, търгувани на българския капиталов пазар, включва 15 дружества; BG 40 – включва 40-те най-ликвидни дружества на БФБ – София АД; през 6 месеца се актуализират дружествата в този индекс /от СД на фондовата борса/, като определящ е броя на сделките с акциите на дружествата за периода; BGREIT; BGTR30; Dnevnik 20.

þ При откриването на „дълги позиции” се плащат лихви, а при „къси” – се получават. Като инвестиционна стратегия, следването на измененията на индексите се осъществява чрез купуването на акции от т. нар. „индексни”, ITF, фондове, притежаващи портфейл от акции и други ФИ. Това е популярно като „следване на пазара”. Най-добрите инвеститори, спекуланти и мениджъри на хедж – фондове обаче, „играят срещу пазара”. Най-известните от тях са У. Бъфет, Д. Сорос и др.

m Този извод е популярен във финансовия свят с фразата: „КОГАТО АМЕРИКА КИХНЕ, ОСТАНАЛИЯТ СВЯТ СЕ РАЗБОЛЯВА”.

д-р инж.-химик Тихомир Цанов