Открито писмо до премиера
До
Г-н Сергей Станишев
Министър-председател на
Република България
Бул. Дондуков 5
1000 София
ОТКРИТО ПИСМО
Уважаеми г-н Министър-председател,
Поводът за това писмо е отправеният от Кристалина Георгиева, Вицепрезидент на Световната банка, настоятелен призив към Вашето правителство за срочно вземане на необходимите мерки за преодоляване на възможните последствия от евентуалното задълбочаване на световната финансова криза за банковия сектор и българската икономика като цяло, включително и за осигуряване на допълнително финансиране от МВФ. Обръщението на г-жа Георгиева е напълно в руслото на очерталата се през последните няколко седмици тенденция правителствата във всички краища на света да предприемат максимално възможното за стабилизиране на финансовия сектор и икономиката. Да се търси помощ е не само в унисон на „добрия тон”, но и израз на държавническа загриженост и отговорност пред избирателите. Сега е моментът да се коригират някои последствия от шоковия модел и действия на МВФ. Нали всеки понеделник, „конструкторите на капитализма” го правят. Очевидно световният интелектуален елит е бил подготвен за тези важни решения, които кристализират обикновено – събота – неделя.
Както за мен, така и за милиони българи, е необяснимо, поради какви съображения членове на Вашия кабинет, както и председателят на БНБ твърдят, че българският банков сектор и икономиката като цяло са достатъчно стабилни, за да могат сами да се справят с последствията от криза, която обаче продължава и по всяка вероятност ще се задълбочава. Нима не е по-разумно да се осигури едно солидно рефинансиране на българската икономика чрез достъп до кредитна линия от МВФ, отколкото да се оставим в ръцете на съдбата? Или не знаем истината за жизнения стандарт на нашите сънародници?
Аргументът, че българският банков сектор е защитен, само защото повечето от българските банки са дъщерни банки на водещи западноевропейски банки, е нелогичен. Повечето от тези банки-майки се борят с екзистенциални проблеми и именно чрез тях се разпространяват проблемите на световните финанси. Ако приемем, че „кредитният наркотик” е вкаран във вените на българина, то сега трябва да се вземат мерки за финансовото му здраве и жизнен стандарт.
Един от водещите световни лидери, британският министър-председател Гордън Браун, който не може да бъде обвинен в ляворадикални идеи, даде блестящ пример за това, как държавата може да бъде използвана ефективно за корекция на една необоснована, вече почти две десетилетия провеждана неолиберална политика, довела до ускоряване на процеса на разслояване в капиталистическото общество, до настъпването на „социален студ” и социално безразличие. Г-н Браун въобще не си направи труда да си зададе въпроса, дали банките се нуждаят от допълнителен капитал. Просто реши, че държавата трябва да участвува в капитала на големите банки и пристъпи към изпълнение на това свое решение.
Екип на списание „Финанси”, в който влизат както наши, така и чуждестранни учени, на базата на анализ считат за необходимо създаването на „Стабилизационен фонд за българската икономика” за съучастие в капитала на петте най-големи български банки, както и на големи индустриални предприятия в размер над 5 милиарда евро.
Какви ще са ефектите накратко?
Само чрез тези съучастия в капитала ще се насочат пари като държавна политика за следните приоритети:
1. Внедряване на високи технологии в големи български индустриални предприятия;
2. Финансиране разкриването на нови работни места в индустрията и услугите;
3. Финансиране на експорта, маркетинга и кооперирането на българската индустрия.
Цената на тези съучастия в капитала на банки и големи фирми ще е много изгодна. Ако се „раздържавят” тези дялове в следващия конюнктурен цикъл ще бъде добре за всички българи от получения допълнителен ефект.
Вкарването чрез стабилизационен фонд от над 10 милиарда лева като „широки пари” в българската икономика по тези три приоритета ще реши по естествен път много от проблемите с безработицата, заплатите, осигуровките, пенсиите и т.н., за което сега се полагат много усилия, но със съмнителен дълготраен ефект.
Стабилизационният фонд може да е структуриран по подобие на Унгария (25.1 млрд. долара: МВФ – 15.7, ЕС – 8.1 и Световна банка – 1.3 млрд. долара). Тези три институции вече са подготвени за такава помощ, не е нужно да се посяга на резерва, още повече, че той е недостатъчен.
Трябва да се действа бързо и решително. Не се рискува нищо.
Сегашното жизнено равнище на българите е определяно като най-ниско в Европа. При създадената историческа и икономическа ситуация фактът да не се иска помощ звучи много наивно и твърде рисковано.
Кой ще ни прости?
Пловдив,
03.11.2008 г.
Петър Нейчев
/Издател на списание „Финанси” и Председател на Надзорен съвет на Корпорация за технологии и иновации „Съединение” АД/