Откъде произтичат икономическите проблеми на Япония?

Изминалите 20 години са период на анемичен икономически растеж за Япония и мнозина неслучайно ги наричат „изгубените за японската икономика десетилетия“, пише Financial Times. Ширещата се в страната дефлация през последните 12 месеца определено не е правилната рецепта за икономически успех.
Въпреки горчивия урок много от страните в Европа, както и САЩ, са се насочили в същата посока и може да повторят грешките на Япония, чиято фискална и парична политика й струва две загубени десетилетия. Това смята Тадаши Никамае, президент на изследователската икономическа група Nakamae International Economic Research, който обяснява как втората по големина икономика на света може да се върне към растежа.
Според него икономическите трудности на Япония се крият в наличието на неизползван капацитет, който е проблем и за много други страни по целия свят и е допринесъл за сегашната икономическа криза. Той смята, че държавата, която разреши първа дилемата на свръхпредлагането, ще бъде и тази, която първа ще се върне към траен икономически растеж.
По време на икономически бум потребителите харчат до голяма степен на базата на своите очаквания за рязко увеличаване на тяхното богатство в бъдеще. В резултат на това компаниите инвестират в очакване този силен ръст в приходите от потребление да се запази продължително време. Когато обаче балонът в икономиката се пукне, се получава разлика между обема на предлагането и разходите за потребление.
Според икономиста логичното решение на този проблем е да се намали производственият капацитет по такъв начин, че да отговаря на нивото на търсенето. Неговото редуциране обаче не може да се постигне, без да се направят радикални съкращения на работната сила, а това е мярка, която не е популярна сред правителствата.
Вместо да предприеме тази болезнена стъпка на съкращение на работната сила и капацитета, японското правителство, подобно на други преди него, избира да стимулира потреблението чрез инструментите на паричната и фискална политика, за да може по този начин търсенето да се изравни с предлагането.
За съжаление, мерките на управляващите така и не включват стратегия или визия за това по какъв начин да се намали разликата между търсенето и предлагането в дългосрочен план. И както се оказва впоследствие, дупката е толкова голяма, че всичките инструменти за нейното измерване са били неточни.
По този начин се образува омагьосан кръг, в който компаниите съкращават своите капиталови разходи и ограничават увеличението на работните заплати, което на свой ред отслабва още повече потреблението в страната. Степента на оползотворяване на производствените мощности в Япония прогресивно намалява през последните години въпреки агресивните фискални и монетарни мерки на правителството.
Наличието на излишен производствен капацитет увеличава неефективността на местните компании, като според Тадаши Никамае фабричният сектор в Япония оперира с поне 30% неизползван капацитет. Ако той бъде намален до оптималното ниво, икономистът предвижда, че печалбите на японските компании могат да се увеличат с 4 до 25 млрд. японски йени (43 – 271 млн. долара) за една година, отчасти и чрез намалението на разходите за амортизация и работни заплати.
Увеличаването на корпоративните печалби ще донесе по-големи заплати на останалата работна ръка и ще помогне на правителството да намали бюджетния си дефицит, защото приходите от корпоративни данъци ще се увеличат.
Цената, която трябва да се плати, за да се постигне това, обаче е висока. Фабричният сектор на Япония осигурява заетост на 10,5 млн. души, като съкращението на 30% от тях ще увеличи безработните с 3,2 млн. души, а нивото на безработица ще скочи двойно от сегашните 4,9%. Закриването на тези работни места обаче може да се компенсира чрез увеличаването на заетостта в непроизводствените сектори на икономиката като здравеопазване, социални грижи, образование и селско стопанство.
Всеки един от тези сектори според Тадаши Никамае предлага възможности за растеж и може да увеличи своя дял от брутния вътрешен продукт на страната. Той прави извода, че разхлабването на паричната и фискалната политика не бива да се използва повече за стимулиране на потреблението, защото по този начин единствено се забавя така нужното на Япония отстраняване на излишния производствен капацитет, който е понижил темпото на растеж на икономиката близо до нула.