Оттеглянето на инвеститорите може да събори евродоминото

Ройтерс След като поизтупаха от праха сравнението от 60-те години, че страните падат под режима на комунизма като плочки от домино, инвеститорите се стягат за следващия рунд, в който еврочленка след еврочленка пада под тежестта на задълженията си. След спасителния план за Гърция по-рано тази година и споразумението за финансова подкрепа на Ирландия навсякъде се говори, че Португалия ще е следващата рухнала плочка, която ще бъде последвана и от Испания – много по-голяма икономика от тези, с които досега се справяше ЕС и чийто срив вероятно ще пресуши помощните фондове на ЕС. В търсене на по-сигурна доходност Не е неизбежно, но вероятността плочките домино да продължат да се сриват се изостря както от огромния период от време, необходим на засегнатите държави да вкарат финансите си в ред, така и от факта, че инвеститорите са в състояние да намерят по-сигурна доходност другаде. Тъй като пазарите не дават на правителствата от периферията на еврозоната достатъчно време, за да докажат ползата от разнообразните си пакети за икономии, повечето инвеститори, които разполагат с необходимите пари, избягват сектора и се насочват към други вложения. Без наличие на купувачи, готови да купуват дълговете им, силно задлъжнелите икономики от еврозоната ще се сблъскат с още по-големи разходи за заеми, като по този начин проблемите им ще се изострят и вероятно моментът, в който ще имат нужда от външна помощ, ще се приближи още по-бързо. „Няма да се докосваме до дълга на периферните държави, независимо дали е краткосрочен или дългосрочен. Това е една много трудна игра“, казва Емил ван ден Хайлигенберг, инвестиционен директор в BNP Paribas Investment Partners. И пояснява: „Чувстваме се по-спокойни, ако предприемаме кредитен риск под формата на високодоходни корпоративни облигации чрез индексите (суап за застраховане на дълга срещу просрочване) или чрез индексните фондове.“ Един от резултатите е, че потенциалният спасителен пакет от €90 млрд. за Ирландия, който бе договорен от европейските държави, ще има съвсем скромен ефект върху дълга на страните от периферията на еврозоната. Спредът по доходността на германските спрямо ирландските 10-годишни облигации за кратко падна с 20-30 базисни пункта в понеделник, преди да се задържи на ниво от 565 базисни пункта. Част от тези факти може би отразяват очакванията за сделка през изминалата седмица – най-малките спредове в понеделник бяха само със 100 базисни пункта под рекордната стойност, която достигнаха на 11 ноември. Подготовката за сделката и нейното потвърждение обаче задържаха спреда между доходността по германските и по ирландските облигации на по-високо ниво в сравнение с миналата седмица. Спредовете по португалските облигации бяха само с 83 базисни пункта под неотдавнашния си рекорд, но въпреки това са по-високи от миналата седмица. Очевидно се налага изводът, че инвеститорите не вярват, че дълговата криза в еврозоната е приключила, независимо дали се отпускат помощи за милиарди евро или не. Сбъдващо се пророчество Инвеститорите твърдят, че кризата в еврозоната ще приключи, когато всички се уверят, че задлъжнелите страни вземат необходимите мерки за овладяване на финансовите си проблеми. Бедата е, че дори след въвеждането на подобни планове пазарите стават нервни при първия признак за неприятности. Съвсем доскоро например Ирландия бе аплодирана за експедитивността и размаха, с които работеше за редуциране на бюджетния си дефицит. „Не можем да се заблуждаваме, че опасността е отминала. Резултатите ще дойдат след време, а пазарите не са от най-търпеливите съдници“, предупреждава Джон Стопфърд, ръководител на отдела за инвестиции с фиксиран доход в Investec Asset Management. Фирмата му няма авоари в държавни облигации от периферията на еврозоната, дори във фондове, които ги предлагат като част от бенчмарк. Стопфърд твърди, че лесно намира по-добри и по-сигурни сделки другаде. Поне на пръв поглед не съществува особена пречка кризата да се пренесе в Португалия, където официалните данни от тази седмица показаха нетен отлив на портфейлни инвестиции от €14 млрд. за първите три тримесечия на тази година при нетен приток от €6,2 млрд. за същия период на 2009 г. Подобна липса на доверие сред инвеститорите лесно може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество. Трейдърите на облигации в Matrix Securities изтъкват същото в свой анализ: „Притесненията ни във връзка с Португалия, Испания и Италия са, че и през 2011 г. пазарът ще се въздържа да рефинансира суверенните облигации с наближаващ падеж, емитирани от държави от европериферията. Това може да доведе до по-високи спредове по кредитните суапове, по-ниско съотношение между търсенето и предлагането на дълговите книжа, завишени разходи по рефинансирането и неспособност на държавите да редуцират публичния дълг като процент от брутния вътрешен продукт.“ Зараза Със спасителните си пакети Европейският съюз и Международният валутен фонд успяха да предотвратят бързото разпространение на кризата и глобалните й проявления. Еврото например остана на много по-високи равнища спрямо американския долар, отколкото преди помощта за Гърция. Продължава да няма особена взаимовръзка между единната валута и движението на спредовете по задълженията на периферните членки в еврозоната. Без съмнение ще бъде сключено споразумение и с Португалия, ако това се наложи. Истинските страхове на инвеститорите обаче са свързани с Испания, чийто размер я поставя в съвсем различна категория от Гърция, Ирландия и Португалия. Андрю Босъмуърт, вицепрезидент с изпълнителни функции на PIMCO в Германия, пророкува, че може би няма да има достатъчно първокласни средства във фонда на ЕС за финансово подпомагане на толкова голяма държава като Испания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *