Офшорки ще разпродават ниви, цените пак надолу
Две основни събития на пазара на земеделска земя след наскоро приетите промени в закона прогнозират представители на брокерски фирми в страната.
Заради забраната офшорни фирми да купуват и да притежават земеделски земи брокери очакват дружества, регистрирани в офшорни зони, скоро да предложат за продажба притежаваните от тях ниви, защото иначе ще ги загубят.
Тази забрана и изискването чужденци да могат да купуват земя само ако са поне от 5 години в България, ще изсветлят собствеността и
ще пресекат
чисто
спекулативния
интерес
към сделките със земя, коментираха брокери от фирми в Бургас, Добрич и Русе.
Аргументите им са, че алинея 7 на чл. 3 от закона забранява не само придобиването в бъдеще на земеделски земи от търговски дружества, които пряко или косвено са притежавани от дружества, регистрирани в т.нар офшорни зони, но и притежаването на земеделски земи от такива дружества. Юридически това означава, че българските дружества – собственици на земеделска земя, чийто капитал се притежава пряко или косвено от дружество, регистрирано в офшорна зона,
ще трябва да се
разделят със
собствеността,
придобита в
миналото,
когато притежаването на земеделска земя по тази схема не е било забранено от закона.
Такъв тип собственици на земеделска земя в България има много, затова са оправдани очакванията, че те бързо ще се опитат да продадат земята си, ако искат да спасят поне част от инвестицията, която са направили.
Не само брокери, но и земеделски производители окачествяват промените в закона като удар срещу скритата дейност на “инвеститори”, които досега влагаха в земеделска земя
като средство за
изпиране на пари
с неясен
произход
От една страна, законът забранява чуждестранни юридически лица, които са извън ЕС да купуват земя у нас. От друга е забраната за офшорните дружества. А от трета е изискването към физическите и юридическите лица от ЕС да декларират доходите, с които купуват земя.
Че с чисто спекулативен интерес и чужденци, и българи купуваха земеделски земи у нас, сочат и фактите, че
през 2013 г.
от пазара
се оттеглиха
играчи,
които очевидно не са имали намерение да развиват земеделския бизнес, а са влагали в ниви с цел доходност от арендни плащания над 5-6% годишно и последваща препродажба. Миналата година обаче доходността от инвестиция в земеделска земя падна до 3%, колкото при депозит в банка. Затова и мултинационален фонд като “Серес”, и други продадоха земи.
За година над
половин милион
декара смениха
собствеността си
Затова, а и заради раздробеност на земята и заради липсата на напояване не се осъществиха намерения на китайски и арабски инвеститори.
2014 г. ще е годината на отрезвяването, каза преди седмица в интервю за “Български фермер” председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Борислав Петков.
Производствените разходи в земеделието се увеличиха с около 10-15% спрямо миналата година, а се очаква цената на основните зърнени култури да е или същата, или малко по-ниска. На такъв пазар устояват само такива, които са изградили правилно действащи стопанства и са предвидили, че земеделието не е едногодишен бизнес, обясни причините той.
Правилото за уседналостта, въведено с промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи осигурява гаранция, че земята ще бъде в ръцете на тези, които наистина имат намерението да я стопанисват. То ограничава само онези от тях, които купуват единствено със спекулативна цел – да я препродадат на значително по-висока цена. Мярката ще сложи
край на
своеобразния
финансов балон
на пазара,
доколкото кръгът на потенциалните купувачи на земеделска земя ще бъде ограничен до тези, които действително имат намерение да я стопанисват. Изискването да са пребивавали в България поне 5 г. няма да спре инвеститори, които търсят земя сериозно да развиват земеделие.
Фактите обаче показват, че засилен интерес от чужденци да купуват земи в България не се наблюдава. Освен това чуждестранните, а и българските инвеститори биха проявили интерес само при наличие на фактори като комасация и напояване, а тези въпроси в момента са изключително сериозна пречка пред лицата, които желаят да инвестират сериозно в земеделието, коментира пред “Труд” още преди окончателното приемане на промените в закона членът на УС на Института за агростратегии и иновации Христо Цветанов.
По статистически данни от 2012 г.
българската
земя е
най-разпокъсаната
в Европа
Средният размер на парцела в България е едва 5,5 дка. Това пречи на развитието на земеделието, прави го неконкурентно и неатрактивно. Само при 2% от земите са запазени напоителните системи, а липсата на напояване сваля ефективността, производството е нерентабилно. Ето защо само за три години броят на земеделските производители е намалял с около 30%.
Без закон за комасацията няма как да се изгради модерна хидромелиоративна система, нито българското земеделие да стане високоефективно, единодушни са председателят на Асоциацията на земеделските производители Венцислав Върбанов и Радослав Христов, зам.-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Анализи на асоциациите показват, че инвестицията в земеделска земя ще става все по-нерентабилна и цената на земята ще продължи да пада, ако липсват комасация, модерно земеползване и управление на земеделските земи.