Паралелната бартерна икономика на Испания
Няма нито продавачи, нито щандове в безплатния магазин (игра на думи с т. нар. free shop – бел. пр.) в изоставен жилищен блок в Мадрид. Всеки може да влезе, да остави нещата, които вече не използва, и да си вземе това, от което се нуждае.
Стотици хиляди хора участват в паралелна икономика, разменяйки на бартерна основа стоки и услуги, пише ДПА.
„Ние действаме извън капиталистическата система“, отбелязва Томас Фуентес. Икономистът, който е на 42 години, е част от национална мрежа активисти, опитващи се да създават алтернативи на сегашната икономическа система, която те винят за световната криза, предизвикала икономическия крах в Испания.
В централния мадридски квартал Маласана активистите окупираха изоставени жилища, които Фуентес и други използват за срещи. Изхабено дървено стълбище води от стая в стая. „Офис на социалните права“ пише на табела на една от вратите. В друга зона група дискутира бъдещето на ядрената енергетика. Другаде пък няколко души са потънали в медитация. Тук се предлагат безплатни курсове по йога и драматургия. Лаконичен девиз, изписан с боя на междустълбищно пространство, гласи: „Нямам нищо, не се страхувам от нищо“. Много от тези активисти принадлежат към 15-М или протестното движение „Възмутените“. Името е свързано с 15 май 2011 година, когато млади интернет пропагандатори успяха да изкарат десетки хиляди хора на улиците, за да излеят гнева си срещу политическата корупция и привилегии и властта на банките.
Движението може и да е изчезнало от водещите заглавия, но неговите активисти не са прекратили действията си. Те организират срещи на общинско и градско равнище, а по интернет и на международно ниво, заявиха пред ДПА Фуентес и колегата му Марина Санчо. 15-М организира митинги срещу изземване на жилища при просрочени ипотеки. Предложения за социална промяна се публикуват в интернет и се обменят с подобно мислещи групи от други места в Европа. 15-М и групи от други квартали движат проекти, позволяващи на хората да живеят частично извън паричната система. Десетки жители на Маласана са в онлайн списък, който дава възможност на хората безплатно да предлагат стари мебели, телевизори или други потребителски стоки, които те са на път да изхвърлят.Активистите от Маласана провеждат месечен бартерен пазар, където гражданите разменят стоки втора ръка или просто ги вземат безплатно. „Много хора се срамуват да вземат неща без да плащат, защото не са свикнали с идеята“, казва Санчо. Без пари се предлагат и услуги, като например подстригване от обучаващи се във фризьорските салони.
Така наречените времеви банки позволяват на хората да разменят услуги, вариращи от компютърни познания и данъчни съвети до езикови курсове и отглеждане на деца – като участниците посвещават един на друг горе долу еднакво време. През 2012 година имаше около 300 „времеви банки“, според списък, съставен от уебсайта Vivir Sin Empleo (Да живееш без работа). Други проекти не отменят употребата на парите, но намаляват цените. Групата е организирала система от отстъпки за клиентите на магазини, чиито собственици споделят нейните цели. Всеки път, когато клиент си купи нещо в един от магазините, получава купони за отстъпки, известни като „boniatos“ (сладки картофи). Тези купони, които се регистрират онлайн, дават възможност на клиентите да ползват отстъпка, когато пазаруват в друг магазин от веригата.
Подобни инициативи се появяват из цялата страна, също като съвместното използване на автомобили (car pool). Собствениците или обитателите на жилища предлагат евтин подслон на онези, които не могат да си позволят хотели. Предприемачите пък плащат наема си с офис материали или услуги.Някои уебсайтове, предлагащи безплатни стоки и услуги, се посещават от близо 200 000 души на месец. „Бартерната система ни кара да осъзнаем колко се произвежда и купува излишно“, казва Фуентес. Повечето хора, които използват безплатните услуги, обаче го правят от чиста необходимост.
Около 26 % от испанското трудоспособно население и 55 % от младите хора в момента за безработни. Испания преживява втора рецесия за три години и се очаква да мине едно десетилетие преди икономиката да се възстанови напълно. „Не ме е грижа за гибелта на капитализма. Това обаче е единственият начин да взема книги за децата си“, коментира безработен рекламен агент, който е получил пълна чанта с книги втора употреба.
Неофициалните икономически системи се превърнаха в средство за оцеляване, отбелязва Мигел Анхел Гарсия, икономист в CCOO – Комисионес обрерас (Профсъюзна конфедерация на работническите комисии), един от двата водещи синдиката в Испания. Той обаче не е доволен от тяхното разрастване. „Те работят незаконно, без да плащат данъци или вноски за социално осигуряване“, допълва Гарсия. Той усеща, че неофициалните системи отслабват социалния строй. „Трябва да укрепим съществуващите институции, а не да ги отхвърляме“, твърди той.
Фуентес от М-15 обаче изразява следното мнение: „Политическата, икономическата и социалната криза или ще доведат до радикална промяна, или ще предизвикат глобална класова война“.
* Настоящия текст е публикуван като отделна публикация в Блог за пряка демокрация.