Пари има, но са фалшиви

Проф. Николай Неновски, икономист Пари има, но са фалшиви, непокрити със спестявания. Това, което се случва в момента, е криза на доверието. Глобалната финансова криза технически започна през лятото на 2007 г., когато се оказа, че редица големи банки имат загуби, които са изнесени извън баланса им, но си бяха техни ангажименти. Погледнато по-дълбоко обаче, началото може да се търси още в последните години на XX век. През този период се увеличи значително паричната маса в САЩ като резултат от притока на спестявания от Китай и Азия, както и от Северна Европа (Германия например). Това допълнително беше ускорено от политиката на ниски лихвени проценти на Грийнспан под предлог борба с дефлацията. Така обаче се засили еуфорията в различни сегменти на пазара, особено на този с недвижимите имоти. А финансовият акселератор свърши останалото при надуването на огромния балон. Същността му се крие в бързото нарастване на цената на обезпечението, при което хората стават все по-богати и вземат все повече заеми.Няма съмнение за мен, че именно дискреционната парична политика от двете страни на Пасифика носи основната вина за увеличаването на дисбалансите в икономиките. Държавната намеса и ограничения, липсата на конкуренция и на икономическа свобода доведоха до настоящата криза. Защото движението на спестяване и инвестиции не само че не беше оставено да се осъществи на база предпочитанията на китайци, японци, араби, американци или германци, а беше постоянно ограничавано и изкуствено насочвано. Навсякъде бяха давани лъжливи импулси за спестяване, потребление и инвестиране. Това влезе в противоречие с истинските предпочитания на хората. Големи страни като Китай, Русия, Украйна, Испания, Гърция и безброй други развиха свои собствени особено опасни балони в резултат от паричната си политика. Много вредно за икономиката е продължителното поддържане на големи отклонения на лихвите от естествените им стойности, които се формират от пазара.Като цяло днешната криза не е дефлационна като Голямата депресия, а инфлационна. Отчасти прилича на кризата в началото на 70-те години след отказа от златнодоларовия стандарт и появата на петролните шокове. Това, което виждаме днес, е криза на свръхналичие на непокрити пари, на тотално разрастване на финансовия сектор без движение на реалните блага. Интересно е да се отбележи, че Маркс е говорил именно за опасността от саморазрастването на „фиктивния капитал”, което ще доведе до гибелта на капитализма. Често се говори, че кризата е ликвидна. Това не е съвсем така. Пари има, но са фалшиви, непокрити със спестявания. Това, което се случва в момента, е криза на доверието. Оттук следва, че в дългосрочен план инжектирането на пари, както се прави много усилено сега, ще влоши положението. Разбира се, в краткосрочен план нещата ще се стабилизират и хората ще си помислят, че мерките помагат. Но в дългосрочен план инфлацията ще е неизбежна, оттук кризата ще бъде още по-жестока. Приключенията предстоят. За мен най-правилната и най-логична стъпка е да се остави кризата да изчисти загубите, което несъмнено ще доведе до редица социални конфликти. Но това ще помогне да се започне на чисто, с нови елити, нови политици и нови разбирания за икономиката и финансите. Доверието не може да се постигне с държавна намеса. Такова доверие е неустойчиво. Истинското доверие трябва да дойде от пазарните участници, а то се трупа много бавно.Чрез различни схеми повечето правителства на развитите страни ще се окажат основни собственици на огромни активи във финансовия и банковия сектор, което ще създаде работа за хиляди бюрократи, за безброй проблеми и за изключително трудно, да не кажа почти невъзможно последващо оттегляне на държавата. Днес не става въпрос за прагматизъм от страна на американските, германските и т. н. власти, а за фундаментални икономически грешки. Ужасни грешки. Може би по-скоро, отколкото се очаква традиционните валути ще бъдат заменени от други. Много страни имат амбиции в тази област. Китай налага своите пари в Азия, може би не толкова показно, но последователно, докато Русия се опитва да го направи агресивно и да прокара тази идея в международен план.Движим се към многополюсен свят. Разбира се, доларът, еврото и златото ще останат влиятелни. Но в по-общ план цялата международна парична архитектура ще се промени. Може би не веднага, но след години кризата ще докара нови лидери и нови идеи. Сега обаче това не може да стане.ВизиткаНиколай Неновски следва икономика в Московския държавен университет М. Ломоносов и икономика и финанси във Франция и ШвейцарияЗащитава докторат в Института по икономика на БАНРаботи като финансист в SOGENAL, ЛюксембургПреподава теория на парите и международни финанси в УНСС, катедра Финанси и счетоводство, от 1997 г. Работи в БНБ от 1996, а през 2002-2008 г. е член на УС.Съучредител е на Българската макроикономическа асоциацияВ момента е съветник на президента на Република България
dir.bg