Парламентът най-критикуван в доклада на ЕК

България има съществен напредък по четири от 17-те препоръки на Европейската комисия за реформи в областта на правосъдието и борбата с организираната престъпност и корупция.

Това е основното заключение на новия доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка (по-популярен в България като мониторинг), публикуван в сряда. Именно тази констатация е причината много български институции и политици, както и европейски чиновници да твърдят, че най-после този, 17-и пореден доклад, е положителен.

Експертите на ЕК сочат „като цяло България е предприела конкретни стъпки“ по всички препоръки, но подчертават, че в четири от тях страната е близо до тяхното изпълнение: положително е била оценена прозрачността при избора на новия Висш съдебен съвет (ВСС), промените в Наказателно-процесуалния и Наказателния кодекс за подобряване на борбата с корупцията по високите етажи на властта, промените в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както и при създаването на публичен механизъм за отчитане на напредъка по дела за организирана престъпност.

Същевременно, почти всички констатации в днешния доклад на ЕК завършват с многозначителни коригиращи уточнения: „Ще изискват допълнителни последващи действия през идните месеци“, „все още обаче предстои тези инициативи да бъдат приключени и трябва да бъдат трансформирани в ясен план за действия, които да бъдат предприети в ключови области“; „много от предвидените в тази пътна карта мерки са само формулирани в общи линии и все още не са изразени в конкретни действия“. „Въпреки това редица ключови инициативи все още не са приети и изпълнени. Други са в начален етап на изпълнение и все още предстои ясното определяне на конкретни действия.“

„За нас е ясно, че България е постигнала значителен напредък в различни области на правосъдието, каза заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс, препоръките, които отправихме, са частично изпълнени и приложени на практика. Все още обаче има път, който трябва да се извърви.“

Народното събрание – най-критикуваната институция в доклада

Въпреки традиционния дипломатичен тон, характерен за тези документи, в публикувания в сряда документ може ясно да се открои отначало докрай последователна критична оценка към цялостната работа на българския парламент. Законодателният процес в българското Народно събрание е непредвидим, законопроекти се внасят от народни представители без обществен дебат и консултации и се приемат въпреки силните критики – това е общата характеристика, която произтича оттам.

На практика най-критикуваната институция в днешния документ е Народното събрание и това е изведено още в общата оценка на политическия контекст в началото на доклада. След като отчита политическата нестабилност в страната и смяната на правителството, в доклада се казва „новото правителство показа решителност да навакса изгубеното време чрез бързо прокарване на законодателни инициативи, насочени към завършване на редица значителни реформи преди края на годината“, макар че отбелязва необходимостта от по-широки обществени консултации. Същевременно и спрямо новоизбрания ВСС се изразяват оптимистични очаквания да подобри отрицателната атмосфера за дебати в съдебната система, наследена от предишния съвет. Съвсем като контрапункт звучи обаче отношението към работата на парламента:

„Междувременно последните събития в Народното събрание отново привлякоха вниманието към въздействието от непредвидимия процес на вземане на законодателни решения. През юли пакет от проекти за предложения за изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ) беше включен в дневния ред на Народното събрание от народни представители без обществен дебат или консултация със заинтересованите страни. Проектоизмененията породиха множество критики, тъй като мнозина от магистратските среди и от гражданското общество видяха в тях непосредствено посегателство върху независимостта на съдебната власт. Макар че най-широкообхватните изменения бяха оттеглени преди окончателното гласуване, някои от приетите изменения бяха критикувани за това, че биха могли да доведат до накърняване на независимостта на съдиите, а според някои наблюдатели съществува възможност те да са противоконституционни. Допълнителни проектоизменения на ЗСВ бяха внесени по същия начин в началото на октомври от отделни народни представители без обществен дебат или консултация със заинтересованите страни и отново бяха критикувани от наблюдатели, че представляват стъпки назад по ключови елементи от реформите от 2016 г.“

В този контекст се сочи и становището на Венецианската комисия по промените в Закона за съдебната власт от юли т.г. Следва обобщение, че необходимостта да се ускорят реформите не може да води до заобикаляне на консултациите, което води до несигурност и липса на ангажираност.

Тази негативна оценка – не просто на резултатите от законодателната дейност, а на целия законодателен процес – се проявява и в коментарите по отделните показатели. Въпреки че като цяло промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), насочени към преодоляване на забавянията при наказателните производства, се оценяват положително, изрично в доклада се отбелязват критиките, че те бяха прокарани в Народното събрание без много време за дебат в рамките на съдебната система и така са останали нечути редица опасения, включително и за прехвърлянето на подсъдността на делата за високата корупция на спецсъдилищата. В този контекст се споменават и промените в ЗСВ, задължаващи ВСС да отстранява обвинени магистрати, без да има право на преценка.

Същевременно българските наблюдатели трябва да си дават сметка, че тази крайно негативна оценка на парламента за сметка на правителството се дължи на възприетата от началото на този мандат тактика на управляващото мнозинство всички спорни, конюнктурни и лобистки закони да се внасят от група от депутати вместо от кабинета, макар да се отнасят до основни политики. Така се случи и с промените в ЗСВ, НПК, промените в закона за околната среда и др.

Напредък по отношение на изборите за ВСС, неутрално за председателя на ВАС

ЕК отчита, че е постигнат значителен напредък в изпълнение на първата препоръка от януарския доклад и най-важното развитие през този година по отношение на съдебната власт – изборът на членове на ВСС, което по задание трябваше да се извърши прозрачно. Специално изборът на членовете от парламентарната квота трябваше да се предшества от публично изслушване в Народното събрание, където да се даде възможност на представителите на гражданското общество да коментират кандидатите. Действително при отчитане на изпълнението по този показател ЕК прави разграничение между избора на професионалната квота на ВСС и парламентарната. Изборът от професионалните общности на магистратите за пръв път бе проведен на принципа „един магистрат – един глас“, като цяло счетен за справедлив и отчетен от ЕК като значителен напредък спрямо предишния избор.

Но макар и като цяло изборът на нов ВСС по нови правила да се сочи като подобрение, комисията сочи, че отчита по отношение на парламентарната квота „в медиите и гражданското общество бяха изразени критики, че резултатът е бил предопределен чрез договорки между основните политически партии и че дебатът е бил повърхностен и не е отразил открито разглеждане на съответните качества на кандидатите“. Това се отчита в контекста и на факта, че делът на избраниците на парламента в съдийската колегия на ВСС остава висок – те са равни на избраните от професионалната квота плюс двамата върховни съдии, а европейският стандарт изисква превес на съдиите, избрани от съдии.

„Прогресът не е 100% от това, което очаквахме, но целият процес е в посока на това, което препоръчваме в доклада“, обяснява висш служител на ЕК положителната оценка на реформите в България в тази област. Той допълни, че е важно как новият ВСС ще покаже своята независимост и капацитет.

Съвсем предпазливо и неутрално се излага фактологията без коментар на избора на нов председател на Върховен административен съд, което е обяснимо предвид изчерпването на всички процедурни опции, високата подкрепа за Георги Чолаков сред съдиите и голямото мнозинство, с което бе подкрепен и в двата състава на ВСС.

Прокуратурата обаче остава проблем, както и борбата с корупцията

Анализът на екипа на европейски прокурори от Службата за подкрепа на структурните реформи за евентуални реформи на българската прокуратура все още на ниво пътна карта, голяма част от която тепърва ще се трансформира в конкретни резултати. Ключов обаче е проблемът с „консенсус между различните участващи институции относно промените, необходими за цялостно изпълнение на препоръките, съдържащи се в експертния доклад“, се отбелязва в доклада, което за наблюдателите в България се превежда много ясно – реформата се съгласува с Цацаров.

От ЕК отказаха да се ангажират с оценка на дейността на прокуратурата, въпреки че преди две седмици комисарят по правосъдието Вера Йоурова даде недвусмислена оценка на реформата в държавното обвинение. „Всеки път когато се срещна с господин Цацаров и когато имам възможност да обсъждам с него реформата и работата на прокуратурата и нейните структури, той ми дава убедителни знаци за напредък. Винаги когато се срещна с него, оставам с впечатление, че всичко в България е наред. След това виждам фактите, цифрите, резултатите, и у мен се появяват съмнения дали наистина всичко е толкова прекрасно“, каза Йоурова.

По повод на доклада от ЕК казаха, че са получили съдействие от всички български институции, включително от прокуратурата. Също така положително е било прието, че прокуратурата е взела под внимание всички препоръки на Службата за подкрепа на структурните реформи към ЕК и че някои от тях вече се използват.

На въпрос на „Капитал“ за вечно продължаващите разследвания на политици отговорът на ЕК е: „Ефикасността на правосъдието, достъпът до правосъдие и бързите решения са в основата на върховенството на закона. Ние наблюдаваме и този фактор.“

В доклада се отбелязва наличието на проект за нов закон за борба с корупцията и идеята за създаване на нов антикорупционен орган. В този аспект могат да се откроят две препоръки:

– ключов аспект ще бъде назначаването на ръководството на новата институция в рамките на открита и прозрачна процедура;

– да не се поставя под въпрос постигнатият вече напредък и положителните тенденции в областта на отнемане на незаконно придобито имущество.

За пореден път се отбелязва, че България трябва да постигне трайни резултати в областта на ефективното разследване, разкриване и наказателно преследване на корупцията.

Мониторингът може да бъде прекратен до средата на 2019 г. Ако се изпълнят критериите

Служител на ЕК каза, че за приключването на мониторинга над двете държави няма крайна дата, макар че желанието на комисията, както беше заявено от нейния председател Жан-Клод Юнкер, е това да стане до средата на 2019 г. „Всичко зависи от това кога двете страни успеят да изпълнят критериите, които не са се променяли от 2007 г. насам, каза същият високопоставен служител на ЕК. Смятам, че ако двете страни изпълнят всички задачи, заложени в настоящия доклад до края на 2018 г., те ще бъдат много по-близо до крайната цел.“

Мониторинговият процес, специално създаден за България и Румъния, започна през 2007 г. заради притесненията на страните – членки на ЕС, че двете новоприети държави имат проблеми с борбата с организираната престъпност и корупцията. В началото на тази година ЕК се съгласи да отправи конкретни препоръки към двете държави – 17 за България и 12 за Румъния. На практика това беше ясен сигнал за намерението на еврокомисията да се върви към край на процеса по наблюдение, информира в.Капитал. Мониторингът е основна пречка България да влезе в шенгенското пространство, тъй като няколко страни членки се позовават на него като мотив за ветото им на българската кандидатура. Без отпадането на наблюдението над съдебната система и борбата с корупцията страната може да срещне трудности и при опита си да влезе в преддверието на еврозоната – ERM II (засега такава пречка формално не е споменавана).

 

 

 

financebg.com

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *