Пасивното управление на Сребърния фонд отново го оставя почти без приходи

Сривът на международните капиталови пазари през последните седмици и намалените лихви по банковите депозити по никакъв начин не са засегнали Сребърния фонд, чиято цел е да „подпомага и гарантира устойчивостта на държавната пенсионна система“. Това показва редовният му отчет към края на август, в който се вижда, че както и в предишни години, фондът няма абсолютно никакви приходи от лихви. Причината да няма загуби е липсата на инвестиции – всичките 2.534 млрд. лв. са на депозит в БНБ и не носят никакви лихви.

Ако бюджетът даде

За тази година единственият му приход са 88.6 млн. лв., преведени през второто тримесечие. По закон във фонда отиват приходите от приватизация, ако не е направена през Държавната консолидационна компания, влизат и постъпления от такси и концесии, както и бюджетен излишък за годината. Предвид липсата на излишъци и слабата приватизация Сребърният фонд няма кой знае какви приходи в последните години. В следващите месеци може да се очакват постъпления в него, но те ще бъдат свързани с прехвърляне от частната към държавната пенсионна система. С промените в Кодекса за социално осигуряване желаещите да се откажат от допълнително осигуряване в универсален фонд могат да преминат изцяло към държавната система. Парите от личните им партиди ще бъдат внасяни в Сребърния фонд (точното му име е Държавен фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система), където персонални сметки няма.

Историческо бездействие

През миналата година фондът има 113.4 млн. лв. вноски, които са трансфер от бюджета. Сумата е наполовина по-малко от тази през 2013 г. и близо три пъти под стойността от 2012 г. Последната година, в която са получавани приходи от лихви, е 2011 г. По закон фондът има управителен съвет, в който влизат министрите на финансите, на труда и социалната политика, представители на работодатели и синдикати. Те трябва да одобряват инвестиционна стратегия на фонда, инвестициите на парите му, критерия за избор на банки, в които се правят депозити, да правят разчети на очаквана доходност, както и да наемат портфолио мениджъри, които оперативно да се занимават с инвестициите. Досега за съществуването му от 2008 г. насам нищо подобно не се е случило.

Парите във фонда ще могат да се използват през 2018 г., за да покриват големите дефицити в държавната пенсионна система, или поне това беше първоначалната идея. С темпа на натрупване на средства и с растящите дефицити, ако не се направят кардинални промени, парите ще стигнат за запълване на дупката на Националния осигурителен институт за по-малко от година.