Пенсионните фондове нямат проблемни инвестиции
В навечерието на оповестяването на резултатите от прегледа на активите на пенсионните фондове, което трябва да стане не по-късно от 25 декември, дружествата съобщиха структурата на инвестициите си и обявиха, че сред тях няма такива, които да застрашат стабилността на пазара. На събитието бяха изнесени данни, които трябваше да разсеят твърденията в публичното пространство за проблеми в сектора като инвестициите в свързани лица и че високите такси и инфлацията могат да направят вноските за допълнителна пенсия в частните фондове по-неизгодни от преминаването към изцяло държавна пенсия.
Според Даниела Петкова, председател на управителния съвет на ПОК „Доверие“, сделки със свързани лица, „за които толкова безотговорно се казва, че съществуват“, биха могли да бъдат в рамките на 12% – какъвто е общият процент на инвестициите в български публични компании и техните книжа, листнати на Българската фондова борса на всички фондове. „От тях във всички случаи голямата част от инвестициите са напълно редовни и не е възможно 1-2% от активите на всички пенсионни фондове в евентуално свързани лица да заплашат целия пазар“, каза Петкова.
Реално обаче зад средните стойности се крие доста различна картина по отделни дружества, като има и фондове, където солиден процент от инвестициите, достигащ нива от порядъка на 50% при някои, са насочени към акции и облигации на компании, близки до контролиращите пенсионната компания. Това поражда рискове за осигурените в тях.
Активи на пенсионните фондове
По данни на Комисията за финансов надзор (КФН) към 30 септември общият брой на осигурените в пенсионни фондове лица е 4.443 млн. души. От тях 3.551 млн. са осигурени в универсалните пенсионни фондове, като активите на тези фондове са 8.574 млрд. лв. В професионалните фондове се осигуряват за пенсия 285 хил. души, а натрупаните им средства за пенсии са 907.4 млн. лв.
Общо 41.94% от средствата на универсалните фондове са инвестирани в чужбина. В български държавни ценни книжа са инвестирани 21.94% от средствата на дружествата, а в чуждестранни ДЦК – 19.55%. Универсалните фондове (УПФ) са инвестирали 8.74% от активите си в български акции, а 14.72% – в чуждестранни, информира capital.bg. Паричните средства представляват 18.72% от активите на фондовете, а в инвестиционни имоти и банкови депозити са по 2% от активите.
Компаниите отчетоха, че за периода 2012 – 2015 г. брутният доход от управлението на средствата на осигурените лица е 1.346 млрд. лв., като 1.193 млрд. лв. от тях са за универсалните фондове, като по индивидуалните партиди на осигурените са разпределени 808.9 млн. лв. От фондовете допълниха, че съотношението на таксите, които събират към сумата на активите, е спаднало от 1.66% през 2012 г. на 1.56% и че това е най-ниската цена за управление на паричен ресурс на пазара.
По-солидни партиди
Пенсионните дружества коментираха още средния размер на натрупаните суми по партидите, които оповестява КФН. Според Националния осигурителен институт в България в момента броят на осигурените лица е 2.7 млн. души, а в същото време във фондовете има 4.443 млн. партиди. Така по данни на КФН в момента средният размер на партидите е 2412.99 лв., но според фондовете това число не дава вярна представа и е по-коректно да се гледат активно използваните партиди, по които клиенти редовно правят вноски. Част от тях са престанали да се осигуряват в България и живеят в чужбина, други имат период без работа или са придобили инвалидност. Според изчисленията на фондовете от началото на частното осигуряване – 2002 г., те делят клиентите си на такива със 70 и повече вноски и на такива с над 160 вноски, които са работили през целия този период. Така се получава, че през този период средните размери на активните партиди са поне двойно по-големи – при мъжете те се движат от минимум 4700 лв. при 70 вноски до над 6500 лв., а при жените са съответно между 4500 и 5500 лв.
Компаниите от бранша представиха и разчети, които показват, че започнали от 2002 г. да се осигуряват биха получили към 2041 г. малко по-висока пенсия, ако изберат опцията за пенсия от НОИ с добавка от УПФ, вместо да пренасочат вноските си към държавното обществено осигуряване и да разчитат на пенсия само оттам. Това е своеобразен отговор на сметките и твърденията на анализатори, като например тези на икономиста Любомир Христов, който е активен защитник на тезата, че една пенсия би била повече от две заради таксите и инфлацията, които изяждат реализираната доходност от частните фондове. Както сметките на фондовете, така и тези на критиците им са свързани с множество условности и прогнози за дългогодишни периоди, които правят трудно да се каже категорично чий сценарий би могъл да се реализира.
financebg.com