Петролът като оръжие за икономическа война

Цената на петрола намаля под психологическото ниво от 60 долара. Руската икономика рухва, Иран има проблеми. Как се стигна до тук? Отговаря Le Figaro.

Цените на двата основни референтни вида петрол, сорт Брент в Лондон и сорт WTI, търгуван в Ню Йорк, падат, достигайки най-ниските си равнища от 2009 г. насам, когато WTI се продаваше за 35 долара за барел, а Брент, за 45 долара. През 2014 г. спадът на цените на петрола е главозамайващ и преди всичко бърз – от средата на юни те намаляха с близо 50%.

Цените на петрола се сриват по структурни причини. На фона на забавянето на световната икономика, илюстрирано за пореден път във вторник с лошите статистически данни за Китай, пазарът е изправен пред излишък на петрол, подхранван от увеличаването на добива в Северна Америка.

Международната агенция за енергия ревизира низходящо очакванията си за световното потребление на петрол през 2015 г. до 93.3 милиона барела дневно.

Въпреки излишъка от предлагане, OPEC, която контролира 30% от световния добив, избра да не влияе на цените и запази непроменена целта си за производство на 30 милиона барела дневно. След срещата си в края на ноември картелът запази позицията си да остави пазарните цени да се уравновесят сами.

„Днес има много несигурност. Пазарите търсят праг на устойчивост и докато не го намерят, цената може да намалее още“, подчертава Жан-Франсоа Ламбер, директор на отдел Финансиране на търговията със суровини в HSBC

„Спадът на цените ще постави на сериозно изпитание печалбите на много производители“, предупреждават от Commerzbank. Тогава предлагането ще намалее.

„В последните три години имахме стабилност на цената от 100 долара за барела в свят, в който икономиката не функционираше толкова бързо. Цените трябваше да намалеят, но те бяха поддържани в това равновесие по политически съображения“, обяснява Жан-Франсоа Ламбер.

Днес се споменават множество хипотези за срива им. Първо тази за съюза между Саудитска Арабия и САЩ, за да отслабят Русия, санкционирана за политиката ѝ в Украйна.

„Това е логика на икономическо унищожение“, коментира Дориан Абади, анализатор в HTV France.

Според друга хипотеза Саудитска Арабия играе сама, за да отслаби конкурентните производители на шистов газ в САЩ и най-вече, за да покаже, че е голям политически играч в региона си.

„Оставяйки цените на петрола да намаляват, тя спъва производители, стремящи се към нормализация, като Иран. Тя напомня на всички, че гласът ѝ има значение“, обяснява Жан-Франсоа Ламбер. „И за да се препозиционират в геополитическата игра, саудитците използват единственото оръжие, с което разполагат – петрола. Това е икономическа война“, допълва специалистът. Саудитска Арабия поема риска да изгуби приходи от няколкостотин милиарда долара, но големите резерви с валута ѝ позволяват да рискува.

Въпреки безпокойството на борсите в Персийския залив, политиката на Саудитска Арабия е следвана от страните от Арабския полуостров. На конференция в Дубай в неделя министърът на петрола на ОАЕ Сухаил ал Мазури заяви, че OPEC може да понесе цена от 40 долара за барел. „ОАЕ засилиха спекулациите“ на петролните пазари, коментира Кристофър Дембик, анализатор от SaxoBank .

Петролната война засяга главно страните, чиито отношения със Саудитска Арабия и САЩ не са много добри. На първо място Русия, която е третият най-голям производител на суров петрол след САЩ и Саудитска Арабия и вторият най-голям износител след Рияд.

Миналата година износът на петрол донесе приходи от 174 милиарда долара, изпреварвайки всички останали изнесени енергийни източници. С цена под 60 долара за барел страната на Владимир Путин страда. Още повече че курсът на рублата намаля наполовина спрямо долара, най-големия спад от финансовата криза през 1998 г. Правителството вече предвижда рецесия (-0,8%) догодина след ограничен растеж от около 0,6% тази година. Руската Централна банка предупреди, че ако цените на петрола останат на настоящото си ниво, около 60 долара за барел, БВП може да намалее най-малко с 4.5% през 2015 г.

Иран, който вече се задъхва от международните санкции и срива на валутата си, също пострада тежко. БВП на страната, която печели основната част от чуждестранната си валута от износ на петрол, може да намалее с 5%.

„Жалко е, че страните от региона не си сътрудничат за предотвратяване на срива на цената на петрола и негативните последици от него“, възмути се иранското външно министерство при посещение в Техеран на председателя на иракския парламент Салим ал Джабури. Венецуела, която изгради бюджета си около цена на петрола от 120 долара за барел, също е много засегната. „Неплатежоспособността изглежда неизбежна“, отбелязва Кристофър Дембик.

Според анализаторите тази петролна война може да увеличи геополитическото напрежение в света и по-конкретно в Близкия Изток.