Пет стъпки, за да върнем чуждите инвеститори

През последната година чуждите инвестиции в България достигнаха своя минимум. За седемете месеца на тази година по данни на БНБ у нас са влезли едва 825 млн. евро, докато за същия период на миналата година са били малко над 1 млрд. евро, което също е доста ниска сума.

За сериозното намаляване на външните инвестиции в България има само една обективна, външна причина и няколко субективни вътрешни.
Обективната причина е глобалната икономическа криза, която доведе до това, че държавите, които имат пари да инвестират в чужбина, намаляха като брой. Намаляха и ресурсите за инвестиции в чужбина. В това отношение нищо не може да се направи и затова спад в чуждите инвестиции се наблюдава през този период във всички държави.

За върховенството на закона

Другите причини обаче са си чисто български и ако искаме чуждите инвестиции да се увеличат, трябва да премахнем тези пречки и да създадем стимули.
Причина номер едно е силната корупция. За съжаление всички международни измерители на това явление показват, че след 2007-2008 година в България има влошаване в това отношение. Досега не съм чул някой у нас да е влязъл в затвора за корупция, докато в съседна Румъния има вече депутати, министри и магистрати, които бяха вкарани на топло. И неслучайно северната ни съседка стои по-добре от нас в класацията за корупция.
В България има твърде сериозен проблем с това, което наричаме върховенство на закона. В т.нар. „Global opportunity index“, който оценява атрактивността на всяка държава за чуждите инвеститори, България е на 37-о място от общо 98 държави. На пръв поглед това не е лошо постижение. Но ако погледнем специално индекса „Върховенство на закона“, държавата ни е чак на 71-о място, т.е. два пъти по-зле от общия индекс.
В понятието „Върховенство на закона“ се влагат много неща. Например това, че законът се прилага еднакво за всички лица и институции и съдиите преценяват казусите напълно безпристрастно, съобразявайки се само с текстовете на закона. Във върховенството на закона влиза дори и бързината на решаване на делата.
Тези две неща са много важни и неслучайно всички анкети сред чужди инвеститори, които са били или са в България, показват, че корупцията и липсата на върховенство на закона са сред най-важните пречки за развиване на бизнес тук.

Долу режимите

Местните и особено чуждите инвеститори у нас доста успешно биват отблъснати от прекалено многото лицензионни, разрешителни и съгласувателни режими. Представете си само колко време отнема да получиш от някоя държавна или общинска служба какъвто и да било документ, за каквото и да е. Има уникални примери в това отношение и неслучайно някои класации за инвеститорите отбелязват съвсем пунктуално колко дни отнема в дадена страна разрешителното за строеж, колко – за право на преминаване и т.нат. Отделно се следи колко време необходимо за да се свържеш с каквато и да било инфраструктура. И в това отношение България не стои никак добре в класациите.
От години насам различни правителства твърдят, че ще намаляват тези режими. Донякъде те наистина полагат усилия, но разрешителните и лицензионни режими въпреки това продължават да са прекалено много. Това особено много тормози дребния бизнес, например хотелиерството и ресторантьорството. А би трябвало от правния мир да изчезнат всички режими, които не фигурират в европейски регламенти.

Кодекс от социализма

Нещо, на което в България не се обръща много внимание, а е доста важно за подобряване на климата за чуждите инвеститори, е Кодексът на труда. Сегашния ни Кодекс е от времето на Тодор Живков и в него са правени безброй много корекции.
Най-сериозният проблем в Кодекса е, че той не дава възможност за наемане на временни работници по легален начин, например на сезонни работници, на хора, работещи почасово, примерно за два часа на ден или само за уикенда. У нас законът е такъв, че легално можеш да наемеш на работа човек само на 8-часов работен ден или на 4-часов. А има цели индустрии, в които има необходимост от работници само за определено време. Например в селското стопанстов, в преработващата промишленост, в ресторантьорството и хотелиерството, в много услуги. Един чужд инвеститор в хотел например доста би се учудил защо не може да наеме студенти да работят само през уикендите. Има моменти, в които в хотела се организират събития и има нужда от допълнителни служители. На запад има специални агенции, които осигуряват работна ръка в такива случаи, а у нас Кодексът на труда го забранява.

Държава мастодонт

На последно място голяма пречка пред чуждите инвеститори е прекалено голямата държавна собственост върху активи. В България голямата приватизация и концесиониране на практика бяха спрени след 2005 година. Оттогава минаха 10 години и ако един крупен предприемач иска да придобие нещо у нас, няма такава възможност. В енергетиката например е изключено и може би неслучайно в този отрасъл има такава криза – просто там държавата има прекалено голямо присъствие. Ако в енергетиката се започне приватизация на активи, ще дойдат много чужди инвеститори.
Същото се отнася и за концесионирането. Например летище „София“ е едно от малкото средно големи летища в Европа, което не е дадено на концесия. Спомнете си как без държавни пари бяха модернизирани летищата във Варна и Бургас, които имат концесионери.
На мен лично ми е любопитно и защо магистрали, построени с пари от бюджета или на ЕС да не могат да бъдат отдадени на концесия. В Италия повечето магистрали са построени от държавата, която след това ги е дала на фирми да ги поддържат и да събират таксите за преминаване. Но има и други форми за привличане на инвеститори. Например моделът „построй, оперирай, предай“, при който частният инвеститор изгражда магистралата, експлоатира я примерно 20-30 години и събира таксите, а след това я предава на държавата.
Извън тези пет пречки пред увеличението на чуждите инвестиции, трябва да добавя и нещо, което в предизборния период много безпокои всеки предприемач – прекалено голямото говорене за промяна на данъчната система. Българската данъчна система в момента е една от най-добрите в света. Единствено данакът върху труда, наричан за благозвучие „осигуровка“ е висок. Всяко говорене за промяна (освен за намаление на осигуровките) е чисто политическо и пречи на желанието за инвестиции – както на чуждите, така и на местните.