Пиер Маняти: Производството се завръща у дома

В продължение на десетилетия в западните демокрации и световните финансови институции беше наложено табу върху провеждането на промишлената политика. През последните 2 години икономистите от цял свят акцентират върху нея като единствен път за излизане от кризата, поразила както развитите, така и развиващите се държави.

Новата математика на глобализацията

С тези съображения е тясно свързан феноменът на завръщането на производството в родните краища. Но защо компаниите решиха да променят курса? Отчасти това би могло да е предизвикано от политическия натиск върху големите американски компании. Но мнозинството анализатори са единодушни – главните причини се коренят в икономиката.

Една от тях е цената на петрола, която се утрои за последното десетилетие. В резултат на това транспортирането на стоки между континентите се оскъпи. В същото време бумът на добива на природен газ в Америка намалява разходите за електричество на заводите. Високите транспортни разходи в съчетание с ниската себестойност на производството в САЩ са убедителен довод за компаниите да върнат производството у дома.

Освен това, според изследване на Бостън Кансълтинг Груп /БКГ/, заплатите в Китай от 2000 г. насам също са се повишавали с над 10% ежегодно. Според други статистически данни, те са нараснали с 43%, а цената на единица труд в долари от 2007 се е покачила с 20%. В резултат КНР в значителна степен е загубила своите конкурентни предимства свързани с цената на работната ръка. Към това трябва да се добави и появата на независими синдикати в китайските заводи. Според съобщения на „Файненшъл Таймс“, компанията „Фокскон“ първа стартира в Китай процес на избиране на независими профсъюзни органи, които не са свързани с дирекцията.

В същото време американските синдикати смениха своята стратегия, проявявайки по-голяма гъвкавост в организирането на работата и сговорчивост при намаляването на заплатите и привилегиите. В индустриалния парк в град Луисвил, щат Кентъки, създаден от „Дженерал Електрик“ през 1951 за производството на битова техника, почасовото заплащане на трупа на 70% от работниците е 13,5 долара, което е с една трета по-ниско от нивото, предвидено от трудовия договор от 2005. Производителността на труда расте, а съотношението между цената на американската работна ръка и крайния продукт намалява. Според последното изследване, публикувано от икономистите на Международния валутен фонд Митали Дас и Папа Н`Диайе, след няколко години Китай плътно ще се доближи до т.нар. „преломен момент на Люис“. Носителят на Нобелова награда сър Артър Люис е изчислил този момент, когато работната сила в икономиката става до такава степен дефицитна, че това води до внезапно повишаване на заплатите, намаляване на печалбите на промишлените компании и последващ спад на инвестициите. Според двамата горепосочени икономисти се очаква, че тази точка на пречупване ще настъпи в КНР между 2020 и 2025. Но ако се активизира профсъюзното движение, то тя ще настъпи много по-рано. Проблемът не е само в това. Анализаторите на МВФ са използвали за своя прогнозен модел данните на ООН, според които трудоспособното население на Китай, дееспособно на пазара на труда, ще започне да се съкращава през 2020.

Алтернативните сценарии, предвиждащи ръст на раждаемостта, увеличение на броя на икономически активните граждани или повишаване на производителността на труда могат да забавят или да ускорят настъпването на този повратен момент, но демографията ще бъде ключовият фактор, предопределящ изтощаването на допълнителните трудови ресурси. През 2012 Националното бюро за статистика в Пекин вече обяви за съкращаване на активното население /от 15 до 59 години/ с 3,5 милиона души до 937 милиона.

Но има още една причина, която принуждава Америка да преразгледа модела на аутсорсинг: отдалечаването във времето на стадия на разработка и проектиране на изделието от производствената фаза се превръща в пречка за иновациите и създава конструкторски проблеми. Масачузетският технологичен институт неотдавна проведе анкета, за да узнае какво в действителност мислят американските бизнесмени за завръщането на производството в САЩ и какви фактори влияят на процеса на взимане на решения и реалните промени в географията на промишлеността.

В анкетата се включиха 340 участника, включително 198 производствени компании, от тях 156 американски. 33,6% от анкетираните отговориха, че те са обмисляли репатриране на дейността си в САЩ, докато 15,3% са заявили, че имат реални планове за завръщане. Според МТИ, този процент само отчасти може да бъде обяснен от ефекта на съкращаването на работни места в САЩ, защото, според допитването, главната причина – в промяната на местните икономически фактори. Ако в миналото изнасянето на мощности в чужбина е били изгодно, то днес с оглед на всички съпътстващи разходи бизнесът преосмисля новите реалности на световния пазар. По данни на БКГ, която се е занимавала с този въпрос, седем промишлени отрасъла, които взети заедно осигуряват две трети от американския внос от Китай, се доближават до това състояние, при което производството ще стане по-евтино в САЩ.

В съчетания с растящия износ, обусловен от постепенното завръщане на производството в САЩ, това може да доведе до създаването на между 2 и 3 милиона преки и косвени работни места и до допълнителен ръст на производството със 100 милиарда долара през текущото десетилетие.

В първия доклад на БКГ, където е бил повдигнат този въпрос /“Произведено в Америка“, август 2011/, се обяснява как растежът на заплатите на китайските работници и други местни явления постепенно унищожават предимствата на КНР в частта ниска себестойност на производството, а също така намаляват ролята на Поднебесната като плацдарм за износ на стоки в Северна Америка. Около 2015, когато съчетанието то висока производителност на труда на американските работници с предимствата в логистиката бъдат вече по-осезаеми, ние ще станем реални свидетели на ренесанса на промишленото производство в САЩ.

Но в кои области трябва да очакваме най-напред пробив и как той ще повлияе на икономиката? Това са седемте промишлени отрасъла, споменати в доклада на БКГ, които внасят стоки от Китай на обща стойност 200 милиарда долара, но могат в бъдеще да се завърнат в САЩ заради растящите производствени разходи – битова електроника и електротехника, металообработване, мебели, производство на машини, пластмасови гумени изделия и транспортни средства. Икономическият ефект обещава да бъде значителен. От 10 до 30% от индустриалните стоки в седемте отрасъла, които САЩ в момента внасят от Китай, могат да се завърнат в родината си до края на десетилетието, добавяйки от 20 до 55 милиарда долара към американския БВП.

Според предварителните оценки, репатрирането на производствени мощности от КНР в съчетание с увеличаването на износа в резултат на нарастващата конкурентоспособност на САЩ в сравнение със Западна Европа и останалите големи развити пазари би могла да намали безработицата с 1,5-2% процента и да намали търговския дефицит, който не е свързан с петролни продукти, с 25-30%. И това според най-консервативните сметки. Бостънските експерти предполагат, че новата „производствена математика“ обещава сериозни изменения и последици.

При това американците на се единствените, които възнамеряват да върнат производствените си мощности у дома. Компании от други страни също обсъждат възможността да открият производствени линии в САЩ. Става дума за производители от Западна Европа, Япония, Южна Корея и даже от самия Китай.

Завръщане към промишлената политика

През юни 2011 президентът Барак Обама обяви създаването на Партньорство за индустриално производство, в задачите на което влиза разработката на препоръки за връщането на САЩ към конкурентните предимства в производствената сфера. През декември същата година към него е създаден национален планов отдел за внедряване на съответните препоръки и определяне на най-перспективните технологии, в които трябва да се инвестира в името на създаването на нови работни места, повишаването на качеството на индустрията и глобалната конкурентоспособност на САЩ. В доклада „За състоянието на съюза“ през януари 2012 президентът Барак Обама поиска широк пакет от мерки, насочени към създаването на нови работни места, включително намаляване на корпоративните данъци и обучение на работници.

Една от последиците от глобалната икономическа криза е реанимирането на дебатите за промишлената политика, макар и в изменен вид. Вече няколко години в центъра на вниманието са преките и странични мерки, насочени към укрепването на производствения потенциал и тази тема решително изважда на преден план дебатите за икономическия курс, защото няма признаци за отслабването на кризата.

Кризата ускори темповете на преместване на центъра на тежест в посока на бързоразвиващите се икономики и осветли слабите места на тези икономически системи, в които не се случи модернизация на промишлената основа. Процесът на завръщане на мощности в базовите страни, който започна в развитите страни и най-вече в САЩ, ни кара по-нов начин да погледнем на този важен въпрос.

Един от примерите е горепосочената програма на МТИ. Сред нейните аспекти могат да бъдат отбелязани и тези:

1)Способността на Америка да изобретява нови технологии и произвежда стоки, а също така умението да съпоставят американските и други компании; икономиките с високи разходи и заплати, такива като Германия и Япония, и бързоразвиващите се икономики, като Китай и Индия.

2)Нови производствени парадигми, способни да ускорят прехода от лабораториите към пазара, да обединят стадия на първично производство с научните изследвания и разработки, а също така с предоставянето на блага и услуги на населението;

3)Потенциалът за преобразуване на технологиите и свързаните с тях процеси /например, нови комплексни модели на производство на биотехнологични продукти, полупроводници, нано и информационни технологии/ с цел да бъдат направени по-достъпни за новите бизнес подходи, които биха прокарали път към иновациите в управлението на веригата доставки и организация на труда.

4)Обучение на нови навици и всестранна подготовка на работната сила за днешния и утрешен ден;

5) Трансграничните партньорства между американските и чуждестранни компании, така че новото разделение на труда да окаже положително влияние върху създаването на добавена стойност в САЩ.

Както неотдавна подчерта професор Робърт Уейд, в течение на 30 години, т.е. от времената на администрацията на президента Роналд Рейгън /1981-1989/, се наблюдава широк консенсус, че нито едно правителство не трябва да провежда промишлена политика. Върху самото словосъчетание беше наложено табу в западните демокрации и в такива международни организации, като Световната банка, намираше се под управлението на западните държави. Въпреки това през последните две години икономистите от цял свят започнаха да обсъждат този въпрос като предполагаем път за излизане от настоящата икономическа криза, поразила както развитите, така и развиващите се държави.

Ако в миналото икономистите са се грижили затова как по възможност да сведат до минимум промишлената политика, то днес те смятат, че е настъпило време да помислят как по ефикасно да действат в тази посока. Историята показва, че този период е свързан с определени рискове, но той може да бъде провеждан така, че да повиши конкурентоспособността на компаниите и да усили икономическия растеж. Общото, което обединява както част от развиващите се, така и развитите страни – това е приоритетното внимание към производствения сектор.

Рецептите за провеждане на промишлена политика включват различни фактори, технологии, знания, достъпност и себестойност за различни видове енергия, защита на околната среда, образование и натрупване на навици на работната сила и накрай, което не е никак маловажно, комплексен растеж, основаващ се на заетостта на населението. /БГНЕС

–––-

Пиер Маняти, директор на изследователската група Номисма към Болонския университет. Статията „Производството се завръща у дома“ е публикувана в ежегодника „Номос и Хаос“ 2013/2014 и в списание „Россия в глобальной политике“.

Рим / Италия