Пируетите с цената на тока

Вместо с 10, както се очакваше, токът поскъпна с 13 процента за бита и с цели 16 за индустрията, което, естествено, предизвика вълна от недоволство срещу властта. Както винаги в подобни случаи, премиерът реагира на мига и на заседание на Министерския съвет възложи на министъра на икономиката „веднага” да отиде в Народното събрание и да разговаря с парламентарната група, която „незабавно да предложи”. И тя, без да се бави и минута, предлага – да бъде създадена нова постоянна комисия, която да наблюдава дейността на съществуващата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
За да няма съмнения, новата комисия ще е на паритетен принцип с равен брой представители на всяка парламентарна група. Разбира се, този знак на демократичност е донякъде помрачен от начина, по който в една парламентарна република премиерът нарежда на парламента. Но с този абсурд отдавна всички са свикнали. По-важното в случая обаче е, че – от когото и да идва – идеята за новата комисия, която да надзирава старата, е напълно безсмислена.
Независимост по български
Тя най-напред е в очевидно и драстично противоречие с императивните за страната ни европейски правила. Според директивите на т. нар. Трети енергиен пакет на ЕС, всяка страна трябва да определи един-единствен национален енергиен регулаторен орган и да гарантира неговата независимост. Този орган в България е ДКЕВР. Той трябва да взема решения по неутрален и прозрачен начин, въз основа на обективни критерии и методологии и при пълна независимост, както от операторите на пазара, така и от всички други държавни институции. На тези институции изрично им е забранено да дават, а на комисията да приема каквито и да било инструкции.
 

„Независимият“ регулатор става зависим

Тези правила важат и за парламента, което прави идеята за новата комисия неприложима по законен начин, доколкото тя би направила зависим „независимия” регулатор. Дори и обаче, въпреки европейските директиви, новата комисия да бъде създадена, това не би променило нищо. Защото проблемите с цената на тока не идват от „прекалената” независимост на регулаторния орган. Даже напротив.
Кой е „виновен“ този път?
Проблемът на управляващите с цената на тока не е свързан толкова с нейната социална поносимост или икономическа обоснованост, колкото с политическата й приемливост. Защото поскъпването, особено когато е така рязко, както сега, носи политически рискове. Затова основната грижа на управляващите е да посочат „виновни”, за да отклонят вниманието от себе си. Дежурни „виновници” са Брюксел, предишните правителства и електроразпределителните дружества, понеже са частни и „чужди”. Този път дойде редът на инвеститорите във възобновяеми енергийни източници, защото са „алчни”, и на енергийния регулатор, понеже е прекалено независим.
Всъщност обаче, откакто е създадена, държавната комисия изпълнява по-скоро социални и политически функции и действа не толкова като неутрален регулатор, колкото като политически гръб на управляващите. За да ги предпази от недоволството на плащащия електорат, години наред тя старателно и често пъти в противоречие с икономическата логика „натиска” цените надолу, като ги натаманява чрез също така забраненото от европейските директиви антипазарно кръстосано субсидиране на едни за сметка на други – на битовите за сметка на индустриалните потребители, на преноса за сметка на производството, на цената на парното за сметка на цената на тока…
Всичко това води до постоянно нарастващи дисбаланси и напрежения в системата, които пък неизбежно рано или късно водят до резки промени в цените. Както стана и този път. При това не само и не толкова заради недооценяване на нарочените „зелени” мощности, за чийто „бум”, впрочем, е виновна единствено изпълнителната власт, но и за да бъде спасена от фалит задлъжнялата и декапитализирана държавна Национална електрическа компания и за да бъде задържана цената на парното – чрез по-висока цена на произвеждания от топлофикациите ток.
Токът ще продължи да поскъпва – и с комисия, и без комисия
 

Този ценови шок няма да е последният

Поредният политически пирует с евентуалната нова комисия ще е само ново фалшиво алиби, което ще даде възможност на изпълнителната власт да прехвърля отговорността си и върху парламента. Включително, паритетно – и върху опозицията.
Но с комисия или без комисия, токът, колкото и да ни е неприятно, неизбежно ще продължи да поскъпва заради куп фундаментални фактори, които няма как да бъдат заобиколени. Това поскъпване може да бъде направено по-плавно, приемливо и поносимо само чрез реформи. Именно реформите са онази отговорност на изпълнителната власт, от която тя системно се отказва.
Нужните реформи в енергетиката например са най-общо формулирани в отдавна отправената, но все така неизпълнена европейска препоръка към България: „Да премахне пречките за навлизане на пазара, разпоредбите за гарантирана печалба и контрола на цените и да осигури пълна независимост на българския орган за енергийно регулиране, за да се отворят пазарите на електроенергия и газ за по-голяма конкуренция”.
Друг широк набор от реформи пък е нужен, за да стане и цялата икономика по-ефективна и конкурентоспособна – и така да носи повече доходи. Защото българските потребители имат проблем не с високата цена на тока, а с ниските си доходи.

 Ясен  Бояджиев,  Дойче веле