Плащания над 5000 лв. – по банков път
Гражданите да декларират пред данъчните власти всички взети или дадени заеми над 5000 лв., извън банковите, както и получените печалби от участие в хазартни игри, когато размерът им общо превишава 5000 лв. Това предвиждат промените в закона за данъците върху доходите на физическите лица, които са част от мерките срещу корупцията, предложени от екипа на вицепремиера Меглена Плугчиева. Текстовете в момента се съгласуват.
Националната агенция по приходите (НАП) ще получи и достъп до банковите тайни и кредитните досиета. Според предложения текст в закона за кредитните институции по писмено искане на директор на териториална дирекция на НАП банките ще трябва да предоставят данните и заверени копия от документите, въз основа на които е отпуснат заем на ревизирано или проверявано лице. Така данъчните ще имат достъп до информацията за доходи извън трудовите, които кредитополучателите са декларирали пред банките, за да получат по-голям заем.
Данъчни длъжници няма да могат да създават повече нови фирми, за да източват ДДС или да бягат от отговорност. Това предвиждат промени в Търговския закон. При всяко преобразуване на една компания вече ще се изисква документ, че тя няма публични задължения за повече от 5000 лв. Този, който продава акциите си, ще продължи да отговаря за задълженията, възникнали до момента на прехвърлянето на фирмата, ако няма друго споразумение с кредиторите. Този, който получава фирмата, ще отговоря солидарно с продавача. Вписване на новите акционери няма да може да стане преди да се покрият непогасените публични задължения на този, който иска да прехвърля дялове. Затова към документите за регистрация ще се добавя и удостоверение за липса на такива задължения.
„Има редица случаи, в които с цел избягване на данъчно облагане или възползване от данъчен кредит по Закона за ДДС се ощетява държавният бюджет чрез преобразуване и учредяване на нови фирми, като задълженията се концентрират в дружества, които не притежават акции. Дълговете обикновено възникват или остават за сметка на фирмата, която няма никакво имущество, чрез което да се извърши погасяване. Ако този проблем не бъде решен навреме, той ще се задълбочи, тъй като с приемането на България в ЕС се появиха нови рискове за злоупотреби с ДДС заради липсата на граници между държавите членки и изключителната мобилност на търговците“, пише в мотивите към предложението.
В Търговския закон ще се създаде нова глава „Заличаване без ликвидация“. Този вид закриване на фирми ще става по искане на НАП и други заинтересовани институции, когато компаниите нямат имущество и съществуват само по документи – например не са представени пълни годишни финансови отчети за две последователни години. Ако след заличаването се установи, че дружеството има имущество, което подлежи на разпределение, това ще става по искане на заинтересованите лица или служебно от ликвидатор, назначен от Агенцията по вписванията.
Шефът на НАП получава правото да изземва разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, и да ги възлага на друг равен по степен орган.
Другата сериозна промяна в предлагания пакет е в закона за задълженията и договорите. Там се въвежда ограничение за разплащания в брой – всички суми над 5000 лева ще трябва да се превеждат по банков път. Идеята е да се намалят плащанията на ръка, чрез които се укриват данъци и осигуровки.
в-к „Сега“
Финанси