Поевтиняването на еврото е добре за българския износ

– Г-н Велев, какви са вашите предложения за необходимите промени в пенсионната система?

– Жалко е, че досега беше неглижиран вторият стълб на пенсионната система. Това, което трябва да се направи, е в приходната част да се търсят възможности за увеличаване на събираемостта и съответно подобряване на бизнес средата, на климата на инвестициите. Всякакви увеличения на осигуровките, на вноските са антипродуктивни и са стъпка в обратната посока. Ако не се ограничат разхищенията, няма никакъв смисъл от увеличение на приходите. Защото те никога не могат толкова да се увеличат, колкото могат да се увеличат разхищенията.

– Трябва ли да се увеличава възрастта за пенсиониране и с колко?

– У нас има ранно пенсиониране, инвалидни пенсии, които са твърде много. В България средната възраст, на която се пенсионират хората, е 56 години. В Европейския съюз е средно на 61 години. Виждате – има разлика от 5 години. И това даже не е толкова в резултат на ранното пенсиониране на категорийните работници и на хората под пагон, защото те са изключително малко. А е в резултат на недобрата работа на медицинските и другите експертизи. Затова има 900 000 инвалидни пенсии.

Безусловно трябва да се увеличава възрастта и стажът за пенсиониране. Нужно е с по-бързо темпо да се увеличават. Предложението е с месец мъжете и два месеца жените. В момента актуалното законодателство е с по 4 месеца на година. Но жените при всички случаи трябва по-бързо да вървят, за да стигнат до изравняване с мъжете до 65 години. Така че някакъв компромис може да се търси при 4 месеца за жените и 2 или 3 месеца за мъжете. Но не и по-бавно, защото иначе ще ни застигне следващата вълна, в Европейския съюз вече се говори за хоризонт 70 години. Предвид на демографските тенденции, нещата при нас могат да се застъпят, ако вървим по-бавно. И предвид на факта в момента, че средната възраст на пенсиониране е много ниска – 56 години.

Трябва да се въведе минимална възраст за пенсиониране в системата на отбраната и сигурността. Няма друга европейска или натовска държава, в която да няма минимална възраст за пенсиониране на хората под пагон. В момента такава няма, сега теоретично може да се пенсионира човек и на 33 години.

Това са пътищата за намаляване на течовете, на разходите на системата.

Няма никаква драма и никакъв проблем част от пенсиите да се плащат за сметка на приходи от данъци. В много страни в Европейския съюз е така, даже в някои страни изобщо няма осигуровки, пенсиите се плащат от данъци и там пенсионната система по някои класации даже е на първо място. Например такава е Дания. Никой не е доказал, че да се плащат пенсии с приходи от ДДС е лошо.

– Какъв е вашият коментар на идеята за прехвърлянето на личните партиди от допълнителното осигуряване в Сребърния фонд на НОИ?

– Сребърният фонд е част от фискалния резерв, този фонд не е обособен, активите му не се управляват, макар да има управителен съвет по закон. Трябва да се знае, че това не е един самостоятелен фонд. Второ, там няма да има партиди. Капиталовият стълб, премествайки парите там, се преместват все едно в солидарния стълб, т.е. няма индивидуализация на партидите, това не са лични партиди. Не трябва да се връщаме към едностълбовата солидарна система.

В момента средният осигурителен доход е 700 лв. и средната пенсия е 300 лв., т.е ако един човек цял живот се осигурява на среден доход, ще получава пенсия, която е около 40% от дохода, върху който се осигурява. А се вижда, че солидарният стълб и днес е много под желания 65-70%, а в бъдеще нещата ще се влошават в резултат на демографските тенденции: малко деца се раждат, продължителността на живота расте и това води до нарастване на времето, през което се получава пенсия, и все по-малко работещи хора ще изкарват пенсиите на все повече пенсионери. Няма как сега някой да обещае, че след 40 години тази солидарна пенсия ще е достатъчно голяма и няма да има нужда от допълнителна, която да е на базата на капиталовия принцип, на базата на спестяване на средства. Тезата, че доходността е много ниска, е спекулация. Не може да се въведе задължителна реална доходност, която да е над инфлацията. Това е все едно да задължите всички студенти да завършват с отличен.

– Напоследък се отвори дебатът за влизането на България в еврозоната. Това добре ли е за икономиката ни?

– Влизането в еврозоната е много добре за икономиката ни. Не виждаме никакви отрицателни моменти в присъединяването ни към еврозоната. Колкото по-бързо това се случи, толкова по-добре. Защото и сега сме във валутен борд, фиксиран е курсът на лева към еврото, но в същото време нямаме възможността да се ползваме от предимствата на еврозоната. Сега черпим негативи, без да ползваме позитиви. Банките няма възможност да се рефинансират от европейската банка, надеждността на страната като инвестиционна дестинация ще расте. Присъединяването към еврозоната трябва да бъде приоритет, първостепенна задача, да имаме по-амбициозни планове като времеви граници. Може да влезем в еврозоната пред 2020 г.

Влизането в еврозоната би премахнало и страховете от срутване на валутния борд, хиперинфлация, изпепеляване на спестяванията. Сега поевтиняването на еврото е добре за българския износ.

– Основните страхове са от увеличаване на цените на стоките и услугите при влизането в еврозоната?

– Това е по-скоро мит. Пазарът регулира тези отношения и да има такива увлечения, те бързо се наместват. Важно е да се знае, че кредитите ще поевтинеят.

– Какво е състоянието на икономиката ни според вашите анализи?

– Икономиката има потенциал за по-голям ръст от този, който ще реализира. Влияние оказват и я натискат надолу продължаващата криза в Украйна, проблемите с руската икономика и голямата бюрокрация.

– Това е въпросът – как да се справим с голямата бюрокрация?

– Много пъти сме казвали, че трябва да има административна реформа, оценка на въздействието на предлаганите административни актове, по-добри регулаторни режими.

– Какво е в момента състоянието на пазара на труда?

– Пазарът на труда има признаци на оживление, има ръст в заетостта. Но не премереният ръст на минималната работна заплата, административното увеличаване на доходите потиска заетостта, ограничават се възможностите за наемане на нискоквалифициран персонал. А у нас всъщност безработните са основно с ниска степен на образование и квалификация.