Поколение ни е нужно до среден стандарт на ЕС
Поколение най-малко, а още по-сигурно две, ще са нужни, за да може България да стигне поне до средния жизнен стандарт на страните-членки на Европейския съюз. За съжаление това са данни от статистиката, която оценява производителността на труда у нас. От Световната банка предупредиха, че с тези темпове на производителност на труда у нас ще е нужно повече от едно поколение, за да достигнем средните нива на доходи и жизнен стандарт в Европейския съюз. А България има възможност да постигне повишаване на производителността с 4, а дори и с 5 %. България трябва да продължи да подобрява събираемостта на данъците и да вземе мерки за намаляване на размера на неформалната икономика, от друга страна препоръчват от Европейската комисия.
Тези две основни нерадостни констатации бяха изведени от данни, изнесени на форум във Велико Търново, посветен на възможностите за растеж през 2017 година. Съветникът по икономическо развитие Георги Янакиев посочи, че според Европейската комисия един от сериозните проблеми пред България си остава високият процент на дългосрочно безработните: Повече от 62 процента от безработните са дългосрочно безработни и тяхната възможност за завръщане към пазара на труда е много по-затруднена. Всеки пети нов навлизащ на пазара на труда в момента в България е от ромски произход.
В България е постигнат напредък, но има още какво да се направи, коментира Томи Томсън, постоянен регионален представител на Световната банка за България, Чехия и Словакия: България трябва да осигури съответната среда тези по-млади и по-динамични фирми и предприятия да се развиват.
Кредитирането допълнително ще дръпне икономиката нагоре. Това прогнозира Петър Андронов, главен изпълнителен директор на Сибанк и председател на УС на Асоциацията на банките в България, по време на годишната среща на бизнеса с правителството, която се състоя миналата седмица. Консенсусните прогнози за тази година са ръстът на икономиката да е около 3%. Според Андронов обяснението за по-песимистичните очаквания е, че в данните на повечето анализатори е инкорпориран негативен елемент, който отчита политическата несигурност в Европа и предстоящите избори в България.
Стефан ПРОНЧЕВ