Пол Кругман:“За асиметричните икономически шокове“ в рамките на еврозоната
Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман дава различно обяснение на фискалната криза в страните от еврозоната от становището, изказвано от повечето финансови анализатори, според които фискалната безотговорност на правителствата на Гърция, Испания, Португалия и Италия е довела до натрупване на големи бюджетни дефицити, които застрашават стабилността на еврозоната
В своя блог Пол Кругман пише, че не лошата фискална политика на тези страни е довела до сегашната фискална бъркотия, а „асиметричните икономически шокове“ в рамките на еврозоната. Този термин се отнася до всяко изкривяване в макроикономическите условия в дадена страна, регион или промишлен сектор, което е в противоречие с преобладаващия етап от бизнес цикъла, в който тя се намира.
Кругман посочва, че от самото създаване на еврозоната се е знаело, че тези асиметрични шокове в нейната икономика рано или късно ще предизвикат проблем, но той се е оказал по-сериозен дори и от песимистичните прогнози на най-големите евроскептици.
Той припомня, че Гърция има малък дял в общата икономика на еврозоната и заради това причината за сегашната фискална криза ще може да се проследи по-лесно в Испания, която има много по-голям дял в брутния вътрешен продукт на еврозоната. Според Кругман случилото се в Испания е класически пример за асиметричен икономически шок като по учебник, от който обаче страдат милиони хора.
Историята започва с надуването на балона в цените на недвижимите имоти в Испания. Те започват да поскъпват бързо след 2000 г., което води до масивен приток на спекулативен капитал в страната. По този начин икономическите различия в рамките на еврозоната стават драстични: Германия натрупва огромен излишък по текущата си сметка, докато Испания и други периферни страни имат дефицит.
Големият трансфер на капитал към Испания води след себе си класическите последици: търсенето на испански стоки и услуги се увеличава, което води до появата на значително по-висока инфлация, отколкото в Германия и други държави от еврозоната, които имат излишък по текущата си сметка. Това се вижда от нарастващата разлика в дефлатора на брутния вътрешен продукт на двете страни.
Спукването на балона в сектора на недвижимите имоти в Испания води до рязко свиване на вътрешното търсене и оставя испанската икономика силно неконкурентоспособна в рамките на еврозоната заради големия скок в цените на стоките, услугите и труда. В случай, че страната имаше собствена валута, тя щеше да поскъпне по време на бума на недвижимите имоти, след което да се обезцени.
Но тъй като Испания е част от еврозоната, тя няма независима парична политика и това я е обрекло да понесе тежките последиците за икономиката от спукването на балона в цените на имотите под формата на висока дефлация и безработица. Испания, заедно с Литва, е страната с най-голяма безработица в Европа. Тя достигна 20%, като броят на безработните в страната надмина 4 млн.
Тук изниква въпросът къде е мястото на големите бюджетни дефицити в цялата икономическа картина?
По време на бума в сектора на недвижимите имоти състоянието на испанския държавен бюджет е добро, но започва да се влошава бързо с началото на кризата. Приходите на държавата от данъци намаляват рязко, а в същото време разходите за социални помощи на все по-големия брой безработни нарастват значително. По този начин се появява големият бюджетен дефицит на страната.
Ето защо Пол Кругман смята, че той всъщност е следствие от асиметричните шокове в икономиката, а не причина за сегашната криза. Според него политическият и икономически елит в Европа в момента носи последиците от преждевременното и недообмислено въвеждане на единната валута, за сметка на ранни предупреждения за тежките икономически последици, до които то може да доведе.
Икономистът завършва с това, че думите му не са призив за разпадане на еврозоната, защото разходите за премахването на валутния съюз ще бъдат огромни, а последиците – твърде неясни. Според него Европа ще остане прикована към своето „творение“, което би могло да заработи по-ефективно, в случай че фискалната политика и пазарът на труда в еврозоната се интегрират възможно най-бързо.
финанси