Порочният гешефт с хорското отчаяние

Именно то кара българките да продават децата си. И пак то кара гъркините да ги купуват.
Почти всяка втора майка от българските ромски квартали е продала свое бебе в съседна Гърция. Там за осиновяване на дете се чака поне 4-5 години. Затова семействата търсят алтернативи – най-близката е България. Цената на новороденото е около 30 000 евро, всичко се урежда много бързо, но е напълно незаконно. И макар голяма част от парите да остават у посредниците, в България винаги се намират майки, които са склонни да продадат детето си. Неимоверната бедност, натискът от страна на семейството и липсата на държавна подкрепа тласкат младите жени в ръцете на мафията, заела се да търгува с бебета. „Продаваме, защото нямаме никакви пари“, казва една от жените пред камерите на германската обществено-правна телевизия ZDF, която излъчи документален филм със заглавието „Бизнесът с отчаянието“.
Когато не ти остава нищо друго
„Когато попаднеш в някой ромски квартал, съвсем не винаги се чувстваш добре дошъл. В Бургас усетихме много отчетливо, че ни се поставят определени граници: дотук, по-нататък – не. Надойдоха много хора, които повече от заплашително ни дадоха да разберем, че трябва да се придържаме към условията им. От друга страна, когато си прекарал достатъчно дълго време в ромския квартал и си проявил сериозен интерес към живота на тези хора, това се разчува и в един момент те сами започват да идват и да искат да разкажат историите си“, споделя авторката на филма Тоня Пьолиц.
 

На ръба на оцеляването

Тя изобщо не смята, че ситуацията с ромите в България е изолирано явление – така стоят нещата в цяла Европа. Ромите са отблъснати от обществото, изтласкани са в покрайнините на градовете, където им е предоставена зона за живот. Само че в някои квартали положението е толкова лошо, че хората са буквално на ръба на оцеляването. Именно в такива случаи близостта до гръцките съседи е добре дошла – възможността да припечелиш покрай търговията с бебета е твърде примамлива. „Останалата част от обществото не се интересува от тях, не им дава работа, държавата не се грижи за тях. Това е така не само в България, а и в повечето източноевропейски държави“, обобщава авторката на филма.
Кой е виновен?
В рамките на своите проучвания журналистката Тоня Пьолиц се среща в ромските квартали с много майки, поискали съзнателно да забременеят, за да разполагат със „стока“, която да продадат в Гърция. Среща се и с жени, които засега не са продавали децата си, но условията, при които живеят, са толкова ужасни, че съвсем скоро и тези жени ще се видят принудени да се решат на отчаяната стъпка. И пак отчаянието тласка още едни от героите във филма – гръцко семейство към 50-те години, което не може по друг начин да се сдобие с мечтаната рожба.
 

Деца за продан

„Това е проблем на обединена Европа с отворените й граници“, казва Тоня Пьолиц, пояснявайки, че има предвид различията в правилата и законодателството. Гърция има закони, които за разлика от тези в България или в Германия правят възможен черния пазар на бебета – в страната е позволено и „частното“ осиновяване на базата на споразумение, което се сключва пред нотариус между биологичната майка и осиновителите. „Гърция възнамерява да премахне тази възможност, но въпросът е кога ще й остане време да се занимава с това“, коментира журналистката от ZDF. Тя препоръчва установяването на единно законодателство в Европа – при положение, че „частното“ осиновяване буквално те подканва да се обърнеш към черния пазар.

 Б. Михайлова, Дойче веле

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *