Португалия се умори от болезнени реформи и орязване на разходи

Португалия беше давана за пример как се провеждат реформи след дългова криза. Ентусиазмът за промени в страната обаче намалява с намаляването на охотата за затягане на коланите в цяла Европа, пише агенция „Ройтерс“.

Оставането на Гърция в еврозоната отново е несигурно, след като новото й ляво правителство все повече пречи на договорката помощ срещу реформи. В тази атмосфера взимащите ключовите решения в Европа още повече полират имиджа на страни, които вече са получили финансова помощ.

Така в Португалия, както и в Ирландия, икономическото възстановяване беше обявено за успешно след дълговата криза, започнала след финансов срив, и довела държави като Гърция и Ирландия на ръба на фалита.

Миналата седмица президентът на Европейската централна банка Марио Драги похвали Португалия за това, че е направила болезнени реформи в името на възстановяването на икономиката. Изказването му обаче беше съпътствано от предупреждение, че Европа започва да изоставя реформите и че съществува опасност от апатия, провокирана от части от програмата на ЕЦБ за количествени улеснения.

Португалия, както и Европа, беше амбициозна. Властите в Лисабон изпълниха условията по споразумението за спасителни кредити от еврозоната и МВФ, включително реформи в пазара на труда. Португалия съкрати заплатите и пенсиите на държавните служители и въведе най-високите данъчни увеличения от поколения насам, припомня „Ройтерс“.

Икономистите обаче казват, че този ентусиазъм е отслабнал след като тригодишната спасителна програма приключи миналата година и международните инспектори престанаха да посещават страната, за да следят прогреса й.

Опитите за намаляване на заплатите в публичния сектор бяха блокирани отчасти от върховния съд. Предстоящите парламентарни избори през септември или октомври намалиха желанието на политиците да правят допълнителни реформи.

Опашка пред бюро по труда в Португалия

И все пак никой не говори вече за икономически срив. Португалия започна да се възстановява през 2014 г. след тригодишна рецесия и отбеляза ръст от 0.9%. Прогнозата за тазгодишния растеж е 1.5 на сто.

Тези числа обаче прикриват някои все още съществуващи проблеми. Един на всеки седем португалци, които могат да работят, не работи, което превръща безработицата в третата най-висока в Западна Европа. Правителството предупреди, че ще отнеме време, докато тази тенденция се обърне.

Една от причините, подчертана и от Драги миналата седмица, е ниската производителност на труда, далеч зад тази в Испания, Италия или Франция.

По показателя доколко е лесно да се прави бизнес Португалия е някъде в средата на списъка, зад Ирландия.

Неотдавна Международният валутен фонд разкритикува властите в Лисабон, че се бавят с правната рамка, която трябва да улесни компаниите във връщането на големи кредити – бреме, което пречи на растежа.

„Португалия може и да е провела реформи, но не и с координация помежду им, така че всички заедно да допринесат за увеличение на конкурентоспособността и икономиката“, казва Руи Константину, главен икономист в банката Santander-Totta. Според него са необходими реформи в поне още три сфери: „Първо правосъдие, после бюрокрация и на трето място данъци, Португалия все още има много високи данъци. През последните няколко години средната класа изгуби най-малко 10% от доходите си“, отбелязва Константину.

Но тъй като страната вече не се отчита пред МВФ и ЕЦБ и тъй като темпът на реформите се забави в цяла Европа, ще има и по-малко натиск за действия.

На Франция се даде поредна отсрочка от 2 години за намаляване на бюджетния дефицит – третата от 2009 г. насам, тъй като Париж не успява да проведе реформи и да вкара дефицита в европейските норми.

За бившия председател на Европейската комисия Жозе Барозу, който е португалец, реформите нямат алтернатива. „Не сме искали хората в Португалия или в Гърция да страдат. Но бяхме много близо до бездната“, казва той. „Ако ние в Европа искаме да запазим социалния си модел, тогава трябва да се придържаме към бюджетна дисциплина. Не искаме Европа да се превърне просто в музей за туристи“, допълва Барозу.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *