Посрещат ни с евтини стоки и фалити
Цените на много храни ще паднат, но ще забравим българския вкус
Доходите на младите ще скочат, пенсиите бавно пълзят нагоре
Георги Готев
113 дни остават до 1 януари, когато се надяваме, че страната ни ще стане член на Евросъюза. Но извън фанфарите и речите на политиците всеки българин се пита едно – какво ме чака в ЕС? В поредица от публикации „Стандарт“ ще прогнозира това, което съвсем скоро ще се случи с хората и икономиката ни. Освен мнението на експертите, от страниците на вестника ще прочетете и как са преживели прекрачването в общността жителите на страните, които се присъединиха с последната вълна – Чехия, Полша, Унгария и др. Ще ви запознаем с успехите и трудностите на хора от старите членки. Ще разкажем какво се случва при комшиите в Румъния, които вървят по същия път като нас. Ще бъдем максимално откровени: не всичко ще бъде розово, ще има и сътресения, за които трябва да сме подготвени. Няма обаче да изпадаме в евроскептицизъм. Защото опитът показва, че плюсовете са много повече.
–––––––––––––––––––––––––––
Един съвет: ако обичате банани, яжте ги, докато не сме влезли в ЕС. Защото след това ще поскъпнат драстично. Понеже една европейска територия (Канарските острови, част от Испания) произвежда банани, макар и дребни и не особено вкусни, ЕС е въвел високи мита за бананите, за да защити своя производител. Така че у нас те ще скочат поне двойно.
–––––––––––––––––––––––––––
Отварянето на България към света и на света към България съвпадна с навлизането на средства за комуникация – интернет, сателитна телевизия, все по-евтини мобилни телефони – които правят достатъчно здрава връзката с родината. Затова едва ли България ще се обезлюди или българите в чужбина ще изгубят своята идентичност. Просто ставаме част от глобалното село, с всичките си особености и понякога чудатости.
Изобилието на стоки ще се увеличи след приемането ни в ЕС. Но много от вкусните български продукти, с които сме свикнали, вероятно ще изчезнат
ФОТО „Стандарт“Първото нещо, което вълнува всички, е какво ще стане с цените. Колкото и да звучи парадоксално, възможно е те като цяло дори да паднат. Много от хранителните стоки в ЕС са по-евтини, отколкото у нас. Това обаче може да причини известни затруднения на българските производители, които трудно ще устоят на конкуренцията. За съжаление вкусното българско свинско месо ще бъде силно застрашено от безмитния внос на много по-евтино, но наистина безвкусно свинско от страни от ЕС. Същото се отнася и за колбасите. Единствено „българският вкус“ може да задържи почитателите на тези продукти, които рискуват да станат „бутикови“. От друга страна, това може би е шанс за тях.
Има също така опасност към нас да се насочат потоците от евтина, но нискокачествена европейска продукция. Нашият пазар има ясно изразена особеност: потребителят силно се влияе от цената. В Европа успяват да постигнат невероятно ниски цени за някои продукти. Макар и безвредни (защото контролът го има), те са в категорията „джънк-фуд“ – храна-боклук. В Белгия например се продават „фрикадели“, нещо като голи наденици, на смешно ниска цена. Те
миришат
–––––––––––––––––––––––––––
на месо и засищат глада
–––––––––––––––––––––––––––
но след това дълго напомнят за себе си. Такива продукти купуват хора, които са „на дъното“. У нас, уви, има голям пазар за подобни фрикадели.
Сходно е положението и на пазара на плодове и зеленчуци. Почти всичко, което се произвежда в ЕС, постига в разгара на сезона цени, по-ниски от тези на българския производител. Вкусовите качества обаче често са отчайващи. Европейските плодове и зеленчуци обикновено са много красиви. Но човек ги купува, за да ги яде, не да ги рисува.
Има и сериозна опасност от спекула. Търговците със сигурност ще си позволят да увеличат всички цени, било „профилактично“, било „празнично“, в чест на членството, както го правят по празници. В Гърция търговците си позволиха да повишат изключително много цените по повод на въвеждането на еврото. То бе съвършено неоправдано, но е факт. Държавата и гражданското общество трябва да са си на мястото, за да не се толерира спекула.
Що се отнася до имотите, опитът на новите членки от Източна Европа показва, че в много случаи покачването на цените се успокоява заедно с членството. Имало е случаи и на спад.
Няма никаква пряка връзка между членството в ЕС и равнището на доходите. Непряката връзка обаче не бива да се подценява. Тенденцията на увеличение на доходите, която съществува и напоследък, ще получи нов импулс. Повишеното доверие на инвеститорите ще доведе до
–––––––––––––––––––––––––––
икономическо оживление
–––––––––––––––––––––––––––
спадане на безработицата и опит за задържане на гурбетчиите чрез предлагане на по-добри заплати в родината. Всички тези процеси ще протичат естествено чрез пазарните механизми. Друг благоприятен процес е повишеното европейско финансиране за проекти по инфраструктурата и за подпомагане на изоставащите региони, което ще създаде много работни места.
От всичко това
–––––––––––––––––––––––––––
ще спечелят икономически активните
–––––––––––––––––––––––––––
младите, хората, които са в силата си. Тъй като равнищата на доходите у нас сега са доста ниски в сравнение с другите източноевропейски страни, тяхното увеличение ще бъде наистина осезаемо.
Част от дребните производители и търговци, които ще бъдат смазани от конкуренцията, първоначално ще бъдат недоволни, но повечето бързо ще се преориентират. Поне това показва опитът от другите източноевропейски страни. Най-бавно ще растат доходите на икономически неактивните, на пенсионерите, защото за тях ще продължи да се грижи държавата.
Може би мнозина имат илюзии, че заедно с членството границите ни с Гърция или с Румъния ще „изчезнат“. Това изобщо не е така. Граници и граничен контрол ще има и единствената разлика е, че ще можем да преминаваме през коридорите, обозначени „За граждани на ЕС“. Те по правило са по-бързи от коридорите „За всички останали страни“, където се чака повече.
–––––––––––––––––––––––––––
Границите ще изчезнат, когато България
–––––––––––––––––––––––––––
покрие критериите за член на Шенгенското пространство
Те са по-трудни за покриване от критериите за членството. От осемте източноевропейски страни, които влязоха в ЕС през 2004 г., все още нито една не е член на това пространство. Затова, както мнозина знаят, между Унгария и Австрия например границата и граничният контрол не са премахнати. Очаква се нашата страна да успее да се пребори с тези нелеки критерии след 6-7 години.
Съществено преимущество е, че за хора, които не упражняват професия (например пенсионери), престоят в ЕС ще бъде разрешен непрекъснато. Досега, ако възрастни хора искаха да постоят при децата си в европейска страна, те
нямаха право на престой
–––––––––––––––––––––––––––
повече от три месеца за всяко полугодие.
–––––––––––––––––––––––––––
С членството се запазват ограниченията за достъп до работния пазар на повечето страни членки. Засега само Финландия официално е декларирала готовност да отвори пазара си на труда за българите. След приемането на 10-те на 1 май 2004 г. Великобритания, Ирландия и Швеция осигуриха незабавен достъп до пазара си на труда на гражданите на новите членки. Поради по-големия от очаквания наплив на поляци на Острова, тази политика, изглежда, ще бъде преразгледана. Други страни ще отварят пазара си на труда сектор по сектор. Има държави, които традиционно имат много либерално отношение към достъпа на работници, поради което има много българи и румънци в страни като Испания, Италия, Гърция. Много от тях са типични гурбетчии и нямат намерение да останат за постоянно. От членството в ЕС ще спечелят българските младежи, които учат в страни от ЕС, и техните родители. Ще отпаднат всякакви изисквания за финансови гаранции на тяхната издръжка, ще се облекчат бюрократичните процедури при записването.