Потреблението неочаквано повиши икономиката
Икономиката на България продължава да расте с изненадващо високи темпове. През третото тримесечие на 2014 г. брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал реално с 1.6% на годишна и 0.5% на месечна база, показват данните на НСИ. Експресните оценки за предходния период показаха същите нива на нарастване. Разликата този път е, че БВП расте и номинално – с 1.2 млрд. лв. спрямо година по-рано. Данните са изненадващи на фона на слабия туристически сезон – кризата в Украйна и поевтиняващата руска рубла доведоха по-малко гости от двете страни. Освен това оценките на бизнеса за бизнес средата и очакванията им не са положителни. Все пак причина за ръст е потреблението, като едно от обясненията е, че то е започнало да се възстановява заради понижението цени на някои стоки и услуги.
През първото шестмесечие на 2014 г. БВП намаляваше номинално, но растеше реално. Причината за тази „аномалия“ е наличието на дефлация (спад в цените). За да получат реалните стойности на икономическия растеж, експертите от НСИ имат нужда не само от номиналните стойности на произведени стоки и услуги за съответния период, но и да премахнат влиянието на ценовия фактор. При наличие на дефлация през съответното тримесечие се използва отрицателен дефлатор и заради това се получава така. Очевидно обаче този ефект е бил по-слаб през последното тримесечие, още повече че през него спадът на цените беше по-малък.
Причина за растеж
Данните на статистиката показват, че основна причина за този номинален ръст е повишеното крайно потребление. Спрямо нивата от миналата година то нараства с 1.6%, а при сравнение с предходното тримесечие – с 0.5%. От началото на годината крайното потребление се увеличава постоянно спрямо предходната година. Делът му във формирането на БВП е 70.7%, или 15.845 млрд. лв.
Нарастването на потреблението се влияе положително от намаляването на цените на дребно. От средата на 2013 г. дефлацията се е настанила в българската икономика. В началото отрицателната инфлация се дължеше на чисто административни причини – правителството на Пламен Орешарски намали цената на електроенергията на три пъти в рамките на една година. След тези интервенции на регулирания пазар цената на тока беше свалена с приблизително 20%. Държавна намеса имаше и на пазара на топлоенергия, газовите доставки и др. От средата на тази година обаче се появи и друг фактор, който влияе върху понижението на индекса на потребителските цени (ИПЦ). Това са постоянно падащите цени на нефта, търгуван на международните пазари. Петролът сорт брент поевтиня с 30% за пет месеца и в петък цената му спадна под 80 долара за барел. Подобно ниско ниво беше отчетено за последно в началото на 2010 г. Това се отразява върху цената на петролните деривати – бензин, дизел, пропан-бутан и др., което пък се пренася върху всички стоки и услуги, зависещи пряко или косвено от горивата.
Бизнес активност
Спадащите цени явно се използват от бизнеса за нови инвестиции, натрупване на запаси от суровини, материали и продукция. От данните на НСИ се вижда, че брутното капиталообразуване, което формира 21.7% от БВП, продължава да нараства с бързи темпове. През третото тримесечие е отчетен годишен ръст от 4.2% до 4.870 млрд. лв. Статистиката показва още, че от средата на 2013 г. този показател расте средно с 5% всяко тримесечие.
В същото време анкетите на НСИ всеки месец отчитат негативни настроения у по-голямата част от анкетираните мениджъри на предприятия. През октомври общият показател на бизнес климата се понижи с 0.5 пункта в сравнение с предходния месец. Статистиката отчете, че вече пет поредни месеца предприятията не виждат как средата за правене на бизнес у нас би се подобрила. Ръстът на инвестиционните разходи при очаквания за спадащи цени на продукцията, свиване на капацитета на производство и несигурност за пазарите, които отчитат анкетите на НСИ може да се обясни именно с спадащите цени и желанието на производителите да се възползват от тях. Негативни очаквания правят и мениджъри в анкета на EY (стр 6).
Ефекти
Данните на НСИ за икономическия растеж засега надхвърлят прогнозите за тази година на Министерството на финансите (1.5%), на Международния валутен фонд (1.4%) и Европейската банка за възстановяване и развитие (1.5%). Номиналният ръст на БВП е добра новина за бюджета, тъй като в хазната ще влязат повече средства. Служебното правителство ревизира надолу прогнозите си за номиналното покачване на икономиката с 2.4 млрд. лв. и за цялата година предвиждаше не повече от 79.2 млрд. лв. Добрите новини от последните две тримесечия дават надежда за повече приходи, което би трябвало да се отрази под формата на свиване на бюджетния дефицит за тази година. Според приетата на първо четене в парламентарната комисия по бюджет и финанси актуализация на бюджета за 2014 г. дефицитът на касова основа в края на годината ще е 3.7% от прогнозния БВП.