По мярка ли са мерките?

Правителствените мерки най-накрая придобиха завършен вид – предлагат се цели 60 мерки, които се очаква да „подкрепят“ заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция. Документът на правителството е много по-широкообхватен от очакваното, като освен мерки за покриването на дупката в бюджета се предлагат и други, не директно обвързани с бюджета мерки.
Целият шум през последните седмици беше посветен на един единствен проблем – ще закърпим ли бюджета или не? Именно заради този въпрос се състояха и всичките тези заседания, обсъждания и изказвания. Дупката в бюджета бе изчислена на 1,6 млрд. лв. и правителственият документ трябваше да я запълни. По наше скромно мнение, тази задача не бе постигната – документът изгуби своя фокус върху бюджета и така предложените мерки няма да донесат очаквания ефект от около 1,6 млрд. лв.
В документа има една водеща антикризисна и бюджета мярка, а именно ограничаването с 10% на текущите разходи на разпоредителите с бюджетни кредити. По-един или друг начин текущите разходи на администрацията трябваше да бъдат намалени и наличието на подобна мярка бе неизбежно. Разчетите на правителството са, че това ще спести около 450 млн. лв. на бюджета, което е почти 1/3 от търсеният резултат. Остава обаче още цял един милиард, който не е много ясно от къде ще се появи.
Очакванията на „тристранката“ са, че тези пари ще дойдат основно от продажба на вредни емисии за500 млн. лв. Това обаче звучи по-скоро пожелателно. Тук очакваме сериозно разминаване между разчетите и реалните постъпления. Приватизацията също се очаква да генерира сериозен ресурс от около 250 млн. лева. Тези приходи, обаче, ще бъдат отчетени под чертата като бюджетно финансиране и няма да помогнат за свиването на дефицита, а само за неговото финансиране. Тук разчетите също са под въпрос.
Наред с бюджетните мерки, впечатление правят и тези, насочени към пазара на труда. Във времена на криза нуждата от гъвкав пазар на труда е по-силна от всякога, но не това е позицията на „тристранката“ – увеличаване на минималната работна заплата, ограничаване достъпа на чуждестранните работници, налагане на колективни трудови договори, допълнителни харчове за субсидирана заетост, система за наблюдение и разпределение на квалифицирани работници и какво ли още не.
Казано накратко: 1) засега няма да се вдигат основни данъци, което е чудесно, но изисква допълнително орязване на разходи, ако искаме да балансираме бюджета; 2) съкращения в администрацията, който са крайно необходими, но не достатъчни само по себе си, за да балансират бюджета; 3) безумия на пазара на труда. Това са основните акценти, а изводите – бюджетът е под много сериозна заплаха!

Ефект в млн. лв.

Оценка на ИПИ
+/-

Коментар на ИПИ

Мерки за подкрепа на фиска

1

Набавяне на допълнителен вътрешен и външен финансов ресурс с цел укрепване на фискалния резерв.

+/-

Изключително неясна мярка, тъй като не са посочени начините, по които това ще бъде направено. Ако е чрез емисия на дълг, ще бъде оправдано само в краен случай, когато другите възможности (приватизации, концесии, аренди и наеми на държ. имоти) са изчерпани.

2

Ускорена продажба на ПЕЕ (предписани емисионни единици) до 50 млн. тона чрез националната система за зeлени инвестиции.

500

+

Принципно положителна мярка, но не вярваме, че системата за търговия на емисии ще стартира в рамките на следващите няколко месеца (виж и мярка #32 за нужните промени), още по-малко вероятно е да генерира 500 млн. лева в рамките на 2010 г.

3

Приватизация на миноритарни остатъчни дялове чрез Българска фондова борса,приходите от която постъпват в полза на републиканския бюджет.

250

+

Със сигурност е добре да се приватизира, но не само миноритарни дялове. Но: приходите от приватизация се отчитат под чертата на бюджета, т.е. те не представляват бюджетни проходи, а финансиране на дефицита. В този смисъл, не решават проблема с големия очакван дефицит.

4

Либерализация на инвестиционния режим на „сребърния фонд“ и частните пенсионни фондове за инвестиции в ниско рискови български финансови инструменти.

Сребърният фонд е част от фискалния резерв и дори и малко да му се повиши доходността, това отново няма да помогне на бюджетния дефицит. Друг е въпросът, че един по-либерален режим на инвестиции в български инструменти създава ненужни рискове.

5

Временна отмяна на преференциите, които се дават на бюджетни учреждения за внос, освободен от ДДС и митнически сборове.

+

Да, преференции не трябва да има, но щеше да е хубаво да се сметне колко допълнителни приходи ще генерира тази мярка за бюджета (явно не са кой знае колко много).

6

Изграждане на публични регистри за:
– държавно и общинско имущество, отдадено под наем
– земеделски земи от държавния и общински поземлени фондове и сключените арендни договори.

+

Хубава мярка, макар и с по-скоро дългосрочен ефект, отколкото непосредствен ефект за фиска тази година. Може да се очаква, че публичният контрол ще повиши събираемостта по тези договори и ще приближи нивата на наеми и аренди по-близко до пазарните такива.

7

Разработване на промени в нормативната уредба с цел увеличаване срока на арендните договори. Предлагане на 900хил. дка за авансово платена дългосрочна аренда и продажба на 100 хил. дка чрез публичен търг.

164

+/-

Не е много ясно откъде ще дойде допълнителния ресурс от 164 млн. лв. – дали от дългосрочните договори (тогава ефектът е чисто счетоводен, т.е. прехвърляме сумата от следващите няколко години в настоящата година) или от продажбата на земя (тогава пък отново е приложим коментарът за точка 3 по отношение на приватизационните приходи).

8

Въвеждане на окончателен данък върху доходите от парични и предметни печалби, получени от участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, както и от други игри, при които печалбата се определя на случаен принцип. Да се делегират права на Министерството на финансите, след обстоен анализ и становище на Комисията по хазарта и Асоциацията на операторите в хазартните игри, да предложи решение на правителството.

80

+

Това е доход като всеки други и би следвало да се облага. По този начин се премахва съществуваща досега преференция. Да се надяваме, че ще се създадат условия за добра събираемост.

9

Промяна на начина на облагане на застрахователните премии в съответствие с чл.157 от Директива /2009/138/ЕС след провеждане на консултации между Министерството на финансите, Комисия за финансов надзор и Асоциацията на българските застрахователи.

Застрахователният бизнес е бизнес като всеки друг, т.е. би следвало да се облага неговата печалба. Всякакви други еквилибристики показват тенденциозно отношение и опит за търсене на жертви.

10

Възстановяване на коефициента за изчисляване на авансовите вноски по ЗКПО за 2010 г., определен със ЗДБ на РБ от 1 на 1.1.

50

-/+

Мярката отново е чист счетоводен трик, с цел да постъпят данъчни приходи по-рано в бюджета.

11

Увеличаване на дивидента за държавата от държавните търговски дружества от 50 на 80 на сто с промяна в Постановлението за изпълнението на държавния бюджет за 2010 г.

26

+

ОК, но тук фундаменталният проблем не се състои в конкретния процент на дивидента, а в ниската ефективност и рентабилност на много държавни търг. дружества.

12

Отчисляване на 50 на сто от приходите от наеми на предприятия с преобладаващо държавно и общинско участие в приход на държавния, респективно на общинския бюджет по реда, който се прилагаше до 2006 г.
– § 31 от ЗДБРБ за 2005 г.

25

+

ОК.

13

Удвоява се данъкът върху жилища с данъчна оценка над 300 хил. лв. и данъкът върху автомобили със застрахователна стойност над 70 хил. лв.; утроява се данъкът върху персонални яхти и самолети.

35

Винаги сме защитавали идеята за данъчна равнопоставеност, тъй като по-високата данъчна база така или иначе предполага и по-висок абсолютен размер на данъка. Най-вероятно и събираемостта на местните данъци ще се свие още повече, т.е. нетният ефект може и да е отрицателен. При яхтите и самолетите събираемостта от този допълнителен данък ще бъде близка до нула, тъй като те лесно могат да се регистрират в чужди страни с по-благоприятно данъчно облагане. Чисто популистка мярка.

14

Намаляване на срока по КСО от 75 дни на 30 дни за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, в случаите на освобождаване от работа.

15

+

Подкрепяме – ще намали източването на социалното осигуряване.

Мерки за ограничаване на публичните разходи

15

Приемане на график за ускорено изграждане на електронното правителство в пълен обхват, по най-добрия пример на „Е-Government“ в ЕС, за оптимизиране на административния състав, подобряване на бизнес климата, намаляване на корупцията и повишаване прозрачността и ефективността на публичните разходи, както и намаляване на всички такси за услуги, ползвани по електронен път.

+

Много важно за повишаване ефективността на администрацията, наскоро публикувахме и специално изследване по темата.

16

Възлагане на държавни услуги към частни изпълнители.

+

Колкото повече, толкова по-добре – хем се свива администрацията, хем услугите се вършат по-качествено (както например се вижда от практиката с частните съдия-изпълнители).

17

В рамките на 2010 г. учредяване на концесии върху подземни богатства и пътна инфраструктура.

15

+

Колкото по-скоро и повече, толкова по-добре за бюджета и за цялото общество. Практиката в развитите страни го доказва безспорно.

18

Правителството да предложи на Парламента ограничаване на субсидиите на партиите с 15%.

7.5

+

Подкрепяме, добър вариант за икономия.

19

Ограничаване с 10 % на текущите разходи на разпоредителите с бюджетни кредити, с изключение на делегираните от държавата дейности, включително прилагащи единни разходни стандарти в областта на образованието и социалните грижи. Във ведомствата, които са изпълнили задълженията си по ПМС №196 от 2009 г. за оптимизация на персонала, ограничението не засяга средствата за работна заплата и други възнаграждения. В едноседмичен срок МФ да внесе предложение за необходимите промени.

450

+

Първата логична мярка, от която трябва да се тръгне, но не трябва да има изключения от правилото за 10% съкращаване на тек. разходи.

20

Намаляване на бюджетите на държавните и общинските институции със стойността на представителното облекло за 2010 г.

+

Добър вариант за икономия и формулирана по такъв начин, че да ‘бламира’ тези, които побързаха да разпределят парите за облекло през последните дни. Сега те ще трябва да икономисват от други разходни пера.

21

Допълнителна субсидия за бюджета на МТСП за дейностите по социално подпомагане от държавния бюджет.

-142

Със сигурност противоречи на смисъла на мерките в тази секция, които се предполага, че трябва да помогнат за ограничаването на бюджетния дефицит и увеличаването на фиск. резерв. Огромен ресурс, който ще неутрализира ефекта от много от положителните мерки.

Мерки за възстановяване на финансовата дисциплина в държавата

22

Изготвяне на график за изплащане в пълен размер до края на първото полугодие на 2010 г. от държавата и държавните предприятия на дължимите суми по изпълнени обществени поръчки, съгласно договорените условия, нормативната уредба и директивите на ЕС.

+

Подкрепяме напълно. Договорите трябва да се спазват.

23

Възстановяване в законовия срок на ДДС и акцизи към фирмите.

+

Подкрепяме изцяло.

24

Ускорено издължаване към бенефициентите на дължими суми от европейските фондове, ускоряване на действащите и стартиране на нови схеми по оперативните програми и националните планове, с цел максимално усвояване на европейските фондове. Увеличаване на авансовите разплащания до 40%.

+

Положителна мярка.

25

Създаване на публични регистри за дължимите средства по обществени поръчки, ДДС, акцизи и европейски проекти.

+

Винаги ще подкрепяме публичността при харченето на обществени средства.

26

Създаване задължения за фирмите чрез подписване на анекси към договорите им със съответния възложител, след разплащане от страна на държавата, незабавно да изплатят забавените работни заплати и осигуровки, съгласно изискванията на КТ и КТД, както и задълженията към подизпълнителите и доставчиците.

+/-

Спорна мярка – какво ще правят фирмите с парите си е тяхна работа. Няма основания да се смята, че фирмите няма да изплатят забавените заплати на работниците си , освен ако не са сигурни, че няма да им се търси съдебна отговорност от работниците им. В тази връзка, ефективната работа на съда е далеч по-важна мярка, която ще се отрази на цялата икономика.

27

Незабавни законови промени, които да гарантират, че периодът на издължаване от страна на държавата към фирмите, ще бъде обявен за «ваканционен период», т.е. без наказателни лихви по дължими данъци и осигурителни плащания и с право на достъп до европроекти и обществени поръчки.

+

Редно е да има равнопоставеност между държава и частни субекти по отношение на техните задължения. Временно добре мярка, но най-важното е държавата да разплаща задълженията си навреме, за да не възникват такива казуси.

28

Да се опростят процедурите и да се съкратят сроковете на производството по несъстоятелност.

+

Напълно подкрепяме. За повече информация виж изследване на ИПИ по темата от 02/2010.

29

Министерство на финансите да публикува:

– всеки месец подробни данни за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета и анализ към тях, в това число и салдото по ДДС.
– всеки месец подробни данни за движението по външния дълг на страната и икономически анализ към него.
– всеки месец подробни данни за състоянието на фискалния резерв и разбивката му по наличности деноминация по валути и текуща доходност.
– Министерство на финансите да събира и публикува на всеки три месеца информация за финансовите резултати на всички дружества с преобладаващо държавно участие – баланс и отчет за приходите и разходите им.

+

Напълно подкрепяме.

30

Да се увеличи с 10 щатни бройки състава на АДФИ. Същата да започне в най-кратки срокове инспекции в Булгаргаз, НДК, НЕК и БДЖ.

-0.250

+/-

Последният достъпен годишен отчет (за 2008 г.) показва, че в АДФИ има 12 незаети щатни бройки. Ако все пак е необходимо увеличение на щата, то задължително трябва да се съкратят 10 бройки в друга администрация.

Мерки за осигуряване на допълнителен финансов ресурс за реалния сектор

31

Увеличаване на привлечения капитал на Българската банка за развитие (ББР), като не по-малко от 60% от привлечените финансови ресурси се насочат към малките и средни предприятия. Да се направи анализ на възможността част от клоновата мрежа на Български пощи ЕАД да се използва от ББР.

Напълно против – наивно е да се мисли, че с няколко милиона ще бъдат подпомогнати МСП да се справят с кризата. Повече по темата тук.
Напълно недопустимо е да не се посочва размерът, с който ще се увеличава капитала.
Български пощи трябва да се приватизира, а не да се намира работа на дружеството.

32

Утвърждаване и активизиране на системата за търговия на квоти с въглероден диоксид от фирмите. Регламентиране на счетоводното отчитане и данъчното третиране на сделки с емисионни квоти в европейската търговия.

+/-

Ще отнеме време, неясно е какъв ще е резултатът.

33

Приемане на изменения и допълнения в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите, чрез които да се: намалят значително досегашните прагове за издаване на сертификат за клас А и клас Б за високотехнологичните дейности, определени от Евростат и за инвестиции в общините с безработица равна или по висока от средната в страната; въвеждане на най-нисък праг за инвестиции в научни изследвания, образование, здравеопазване, информационни технологии и артистично творческа дейност в областта на културата; регламентиране на конкретни условия за издаване на сертификат и насърчаване с пакет от мерки на приоритетни инвестиционни проекти, във всички сектори на икономиката, съгласно изискванията на Регламент 800/ 2008 г. на Европейската комисия за държавните помощи.

Абсолютно неработеща и неефективна мярка. На практика, мярката предвижда за инвеститори в посочените дейности:

– администрацията да ги обслужва по-бързо
– министърът на икономиката да продава имоти без търг
– бюджетът да стори инфраструктура и да плаща за обучение на служителите на инвеститорите със сертификати клас А и Б.

Първо, част от мерките водят до харчене на още пари; и второ, това е абсолютно недопустимо спрямо всички останали фирми. За справка: повече от 95% от компаниите в България са малки и средни и няма да се възползват от предвидените мерки.

34

Чрез промени в Закона за местните данъци и такси, в рамките на процедурата по бюджет 2011 г. да се укрепи финансовата самостоятелност на общините и да се въведе като единствена база за определяне на таксата за битови отпадъци количеството генерирани отпадъци.

+

Напълно подкрепяме. Това отдавна трябваше да се случи.

35

Облекчаване на визовия режим за гражданите на Русия и Украйна съобразно най-либералните европейски практики.

+

ОК.

Мерки за подкрепа на доходите на домакинствата

36

Създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2010 г., който да включва, както икономически, така и социални параметри.

-10

Увеличаването на минималната работна заплата е прокризисна мярка, защото е пряко свързано с намаляването на заетостта и разширяване на сивия сектор. Това ще доведе до увеличаване на разходите на работодателите, ще засегне най-вече нискоквалифицирани работници, които са най-уязвими по време на увеличаване на безработицата.

37

Премахване тавана на обезщетенията за безработица от 1 юли 2010 г. и определяне нивото на обезщетение като 60% от осигурителния доход преди загубата на работа. Въвеждане задължението на безработните лица да се регистрират в седем дневен срок в Бюрото по труда .

-45

Премахването на тавана за обезщетения ще намали стимулите за търсене на работа. Мярката ще доведе до огромни бюджетни разходи, които трябва да се плащат от тези, които все още имат работа.

38

Оптимизиране на разпределението между операторите на ваучерите за храна чрез премахване на квотния принцип. В четиридесет и пет дневен срок да се направи анализ за ефектите от увеличаване броя, размера и разширяването на обхвата на ваучерите за храна като механизъм за подкрепа на реалните доходи на работниците и служителите. В рамките на анализа да се покаже и ефекта от въвеждането на система, при която за всяко новоразкрито работно място от страна на работодателите се дава ваучер.

Ваучерите са най-вече вид данъчна преференция , от която в момента се възползват по-големите фирми.

39

Да се положат усилия за временно ограничаване нарастването на държавно регулираните цени на стоки и услуги от обществен интерес.

Тази мярка ще има минимален и временен ефект, защото потребителите все пак ще трябва да платят цената, било то и под друга форма.

40

Създаване на механизъм за гарантиране на средствата на осигурените лица в пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване, вложени в депозити в български търговски банки след съгласуване с БНБ и КФН.

+/-

Ефектът на тази мярка е обусловен от избора на конкретния механизъм. От съшествена важност е да не се подхожда с намерения за държавна гаранция.

41

Одобрява допълнителни бюджетни средства по бюджета на МТСП за финансиране на разкритите обществени трапезарии по реда на чл.27 т.3 от ЗСП за периода от 01.04. до 30.04.2010г.

-0.450

Тук по-важен е ефектът за бюджета. Разходите трябва да се свиват, а не да се увеличават.

Пазар на труда

42

Комплекс от мерки, прилагани до края на 2010 г., финансирани от ОП „Развитие на човешките ресурси“ и Републиканския бюджет, за запазване на заетост в предприятия със затруднения в производството и реализацията на продукцията чрез:
– въвеждане на гъвкава организация на работното време;
– специфичен отпуск по икономически причини;
– гарантиране правата на освободените работници след прилагане на мерките за гъвкавост и адаптивност на работното време да получат обезщетенията, дължими по КТ, на база брутното възнаграждение по трудов договор към месеца, предхождащ месеца на прилагането на мерките за гъвкавост.

-14

Очевидно гъвкавото работно време предполага доплащания от държавата, което противоречи на смисъла на антикризисния пакет. Част от мерките показват необходимост от либерализиране на пазара на труда, за да е възможно работодателите да имат свободата да реагират на икономическата обстановка веднага.

43

Предоставяне на допълнителни средства за субсидирана заетост към Националния план за заетостта.

-10

Изключително отрицателна мярка. Увеличаването на разходите от бюджета за заетост, която обикновено продължава за периода на програмата и не влияе на дългосрочната заетост в икономиката, е просто разхищение на средства.

44

Повишаване мобилността на работната сила чрез създаване от държавата и социалните партньори на система за наблюдение и разпределение на квалифицирани работници и служители на секторно или териториално ниво.

Мобилността на работната сила е обусловена от гъвкавостта на пазара и благоприятната бизнес среда, а не от административно наблюдение и изкуствено разпределение.

45

В случаи, при които работодателят възлага временно извършването на друга работа в същото или друго предприятие, временно, до края на 2011 г. да се увеличи срокът от 45 дни на 90 дни в рамките на една календарна година. За периода след 45-ия ден е необходимо съгласие на работника.

Подобна регулация няма да има значим ефект нито за бюджета, нито за намаляването на безработицата.

46

Ограничаване на достъпа до пазара на труда на работници от трети страни, с изключение на високо квалифицираните.

Ограничаването на достъпа до пазара на труда на когото и да било вреди на конкуренцията и повишаването на производителността на работниците.
Мярката е негативна и спрямо фирмите, които искат да повишат ефективността си. Подобна мярка на протекционизъм е несъвместима с условията на пазарна икономика и може да доведе само до отрицателни ефекти.

47

Създаване на механизми за намиране на първа заетост на младежи, завършващи образование чрез ОП „РЧР“.

-/+

Принципно това не е работа на държавата, нито пък става ясно как ще се намери работа на младежи, ако просто хора не се търсят. Добре е, че поне няма да се харчат пари от бюджета, а ще се използват европейските програми.

48

Въвеждане на законова регулация, гарантираща лоялна конкуренция и недопускане изкривяване на пазара чрез оказване на монополен натиск върху доставчиците на стоки и услуги, по примера на страни-членки на ЕС.

Към момента действат Закона на защита на конкуренция и Комисията за защита на конкуренцията. Не е необходимо създаване на допълнителни регулации, особено по време на криза. Трябва просто ефективно прилагане на законите.

49

Обстоен преглед на предприятията, застрашени от затваряне, поради несъответствие с екологични изисквания на ЕС и разработване на мерки за допустима държавна подкрепа.

Първо, тази мярка ще натовари бюджета. Второ, държавната подкрепа е вредна за бизнеса, защото помага на неефективни предприятия и ощетява всички останали в сектора или икономиката, включително и по линия на по-мръсна околна среда.

50

Събиране от НАП на отчетна информация за неизплатените трудови възнаграждения и предоставяне на обобщени тримесечни данни по икономически дейности, региони и на национално ниво.

+/-

Тук водещата роля отново трябва да е на съда, а не на НАП.

51

Използване правото на министъра на труда и социалната политика да разпростира действието на браншовите колективни трудови договори на базата на предварително постигнат консенсус в рамките на отрасловите съвети за тристранно сътрудничество. Паралелно с това да се изработят критерии за представителност на браншовите и отраслови работодателски организации.

Една от най-вредните мерки в целия план. Няма нито един аргумент, който да дава право на министъра да налага условия на частните фирми по отношение на заплати, работно време и т.н.
Квазидържавните монополни браншови организации трябва да бъдат изцяло премахнати, а не да получават още повече власт.
По отношение на критериите за представителност – необходима мярка, която трябва да бъде последвана веднага от преброяване, но не само на работодателските организации, а и на синдикатите.

Социално-осигурителни системи

52

Временно, до края на 2011 г. преустановяване на намаленията на осигурителните вноски.

Изключително отрицателна мярка. Намаляването на осигурителната тежест е една от най-ефективните антикризисни мерки.

53

Формиране на общи принципи за по-нататъшно развитие на пенсионната реформа за постигане на финансова стабилност и автономност на системата при обвързване на осигурителните обезщетения с осигурителния принос, с дългосрочни цели 75% заместващ доход. До 31.05.2010 г. да се внесе за разглеждане в НСТС изготвената концепция за пенсионната реформа.

+

Реформирането на пенсионната системата е крайно наложително. Осъзнаването на този факт от правителството само по себе си е положително, но реформата трябва да е радикална. Виж рубриката на ИПИ „

54

Поетапно утвърждаване на принципа, че установеното равнище на МРЗ гарантира правото на минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст, при изпълнение на изискванията за това.

Тази мярка не би трябвало да се коментира, защото и минималната работна заплата трябва да се премахне, а пенсионната система трябва да се реформира.

55

Увеличаване сумите, изплащани по реда на ЗГВРСНР, за 2010 г. от 720 лв. на 1000 лв.

-5

Тази мярка не води до съкращаване на бюджетни разходи.

56

Отказ от увеличение на здравно-осигурителната вноска. Въвеждане на електронна пациентска здравна карта до края на 2010 г. Предприемане на драстични мерки за контрол и повишаване събираемостта на средствата в бюджета на НЗОК.

+

Увеличението на здравната вноска без реформиране на системата е необосновано. Въвеждането на електронната карта трябва да се случи бързо и ефективно. Монополът на НЗОК е крайно време да бъде разбит, а не да се мислят начини за закърпване на бюджета.

57

Лицата, които не са здравноосигурени на друго основание, заплащат осигурителни вноски върху доходите от капитал и от собственост.

+

Както трудовия, така и тези доходи трябва да се облагат, за да може да се прецени кои хора имат нужда от държавно подпомагане.

58

Въвеждане на трипартитно управление на НЗОК. Съвместно определяне на конкретните стъпки и етапи на здравната реформа с цел гарантиране на достъпа до качествена здравна грижа. До 31.05.2010 г. да се предложи за обсъждане в НСТС на концепция за здравната реформа.

+

Здравната реформа трябва да започне, но тя трябва да бъде отговорност на правителството, което българският народ е избрал. Както се вижда от много други усилия за реформи, трипартитният принцип често действа като спирачка на необходими радикални мерки. От две десетилетия се правят козметични промени и запълване на дупката от неефективност в НЗОК.

59

Отлагане увеличаването на добавките към пенсиите на възрастните пенсионери над 75 годишна възраст и на преживелия съпруг с промяна в Закона за Държавния бюджет за 2010 г. и Кодекса за социално осигуряване.

142

+

Имайки предвид очаквания сериозен паричен ефект за бюджета, една такава мярка е оправдана, особено като се има предвид, че съществуващите пенсии и добавки не се намаляват.

60

Освобождаване на държавното обществено осигуряване от ангажимента да заплаща първите 3 дни от временната неработоспособност с оглед избягване на злоупотреби с осигурителната система

+

Ще намали източването на НОИ.

ИПИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *