По следите на изгубената приватизация

По традиция в началото на всяка година правителството отваря фабриката за илюзии – обещания за космически ръст на икономиката, стопяване на безработицата, връщане на отпадналите деца обратно в училище, рязко подобряване на здравното обслужване. И за стотици милиони левове от приватизация, които директно да попълнят Сребърния фонд в грижа за бъдещия пенсионер. Така тръгна и 2016 г.

Второто правителство на Бойко Борисов не е изключение, а просто потвърждава правилото, особено когато става въпрос за приватизацията на големи дружества, затънали в дългове и обричащи бюджета на нови и нови разходи.

Агенцията всяка година пише план за работата си. И дежурно не го изпълнява. Например за 2015 г. си беше поставила сама задачата да раздържави активи, срещу които да получи 147 млн. лева приходи. Равносметката за цялата година още не е готова, но за 8-те месеца резултатът е печален – едва 3.136 млн. лева и нито една голяма приватизационна сделка. При това в посочената сума влизат и постъпления от неустойки и глоби за недобросъвестни купувачи. И още нещо впечатляващо – цитираните

приходи са по-малки дори от годишния бюджет на АПСК- 3.4 млн. лева.

За 2016 г. план за приватизация още няма. А може би и няма смисъл да се прави. Защото управляващите очевидно не смятат за важно държавата да намалява неуместното си присъствие в предприятия от реалната икономика. Това разбиране не можеше да ни изненада, когато на власт бяха леви правителства, които предпочитаха да разсъждават на тема „национализация“ и „реиндустриализация“. Но е странно, че сегашното правителство, което продължава да се нарича „дясно“ и да се самоопределя като „реформаторско“, всъщност се държи като горещ почитател на държавния бизнес и напира да прави нови държавни фирми – за събиране на приходите от винетките, за издаване на паспорти, лични карти и шофьорски книжки, за управление на електронното управление (наричат го „системен интегратор“) и др.

А приватизацията е много важна по две основни причини. Първо, не е работа на държавата да държи и управлява предприятия. Знаем какъв е резултатът от това – повече корупция, шуробаджанащина, порочни обществени поръчки, пилеене на пари, трупане на загуби. Второ, оттеглянето на държавата от икономиката трябва да носи приходи в полза на бъдещите пенсионери. Законът бе специално променен, за да може парите от продажбата на държавни активи да постъпват не в бюджета, а в Сребърния фонд, който бе създаден да допълва след години ниските ни пенсии. А като няма приватизация, няма и приходи в пенсионния фонд.

Някои твърдят, чевсичко ценно вече е било разпродадено

и затова е трудно да очакваме приватизационни успехи. Ако беше така, тогава защо изобщо издържаме цяла агенция? И защо всяка година държавата вписва в графата „приходи от приватизация“ деветцифрени суми?

Факт е, че планът на АПСК за 2015 г. бе почти буквално повторение на амбициозните (и провалени) намерения за 2014 и предходните години. И след всеки провален план чуваме едни и същи обяснения – оправдания за нулевите резултати. Виновни са финансовата криза, слабият инвеститорски интерес, лошата комуникация между държавните институции и т.н., и т.н.

За миналата година дори имаше определени шест приоритетни проекта за приватизация: 1. АДИС – 100%, „Аудио-видео Орфей“ – 100%, Българска фондова борса – София АД (50.05%); „БДЖ -Товарни превози“(100%). Международен панаир – Пловдив АД (49.63%), „Овча купел“ ЕООД (100%). По нищо не пролича, че са приоритетни. А вероятно ще видим подобен списък и в плана за 2016 г.

Истината за нулевата приватизация се корени другаде -в липсата на политически кураж и воля

Това е съвсем очевидно в случаи като ВМЗ – Сопот, „БДЖ -Товарни превози“, АДИС, Фондовата борса. От години наблюдаваме едно и също танго – държавата прави стъпка напред за приватизация, после страхливо отстъпва две крачки назад. Причините за тангото са различни. За БДЖ например синдикатите бият спирачка, за АДИС боричкането на лобита се оказва бариера, но резултатът е един – блокаж на приватизацията и безсмислено живуркане на неефективни държавни предприятия.

„Товарните превози“ на БДЖ например продължават да трупат загуба. През 2014 г. тя бе в размер на 21 млн. лева. За първите шест месеца на 2015 г. отрицателният резултат е 7.3 млн. лв. Как ще завърши годината, ще стане ясно напролет, когато финансовото министерство публикува годишните отчети на държавните фирми.

В един от последните анализи на транспортното министерство се посочва, че без смяна на собственика финансовото здраве на „Товарни превози“ ще продължи да се влошава.

Някои твърдят, чевсичко ценно вече е било разпродадено

и протести и държавата отстъпи – няма здравословни съкращения и дори се наблюдава възстановяване на звена, които са били закрити заради дублиращи се функции и излишна бюрокрация.

Емблематичен случай е Агенцията за дипломатически имоти в страната (АДИС), която държавата ту вади на „тезгяха“, ту прибира в списъка „Забранено за приватизация“. През годините това се е случвало няколко пъти. В момента АДИС, която е обикновен брокер на имоти (па макар и по-класни), пак е обявена за „свещена крава“ и не може да се продава. Тук е моментът да си припомним, че и Пловдивският панаир също дълго време бе в „забранителния списък“, а въпреки ветото се оказа частично приватизиран от известния бизнесмен Георги Гергов. Сега държавата има под 50% дял в панаирното дружество, който смята да продава – вече официално. Твърди се, че и Гергов иска да се отърве от своя дял, вероятно защото е разочарован от инвестицията си.

През миналата година Агенцията за приватизация направи пореден опит да продаде научноизследователското предприятие НИТИ – Казанлък. Дали заради слаб маркетинг, или заради надута цена (3.6 млн. лв.), купувач не се появи и процедурата бе отменена в очакване на по-добри дни. Официално като причина за отмяната бяха посочени „новонастъпили обстоятелства и промени в правното и финансовото състояние на дружеството“. Това бе четвъртият неуспешен опит за продажба от 2008 г. насам.

Сходна е и съдбата на Българската фондова борса (БФБ). Различни министри от години заявяват, че БФБ ще се приватизира, че има инвестиционен интерес, но нищо не се случва.

В общи линии приватизацията върви основно в коловоза разпродаване на дребни остатъчни участия на държавата във предприятия, които вече си имат частни собственици. Тези сделки се сключват на борсата и на практика те биха могли да се подготвят и без да има Агенция за приватизация.

Всеки път, когато се заговори за безсмисленото съществуване на цяла институция, от АП подчертават, че се занимават и с друга важна работа – следприватизационния контрол. Но истината е, че задачите и правомощията на агенцията в тази сфера са доста ограничени и едва ли оправдават съществуването на голям щатен персонал.

Достатъчни са шепа качествени и неподкупни юристи,

които да могат да завеждат искове и да печелят дела срещу купувачи на държавна собственост, които не си изпълняват задълженията по приватизационния договор.

Има немалко случаи, в които агенцията е безпомощна – заради законови спънки или заради калпаво написани договори. Ето конкретен пример – сградата на ИПК „Родина“, превърнала се в монумент на разрухата и прахосаните държавни пари. След дълги и напразни опити да се намерят нов стопанин и нова роля на недостроения комплекс със сините прозорци на бул. „Цариградско шосе“ най-накрая се намери кандидат-спасител. Фирма на Ирена Кръстева, майка на депутата бизнесмен Делян Пеевски, купи обекта с терена под условие – или да го укрепи и довърши, или да го разруши, да разчисти и да построи нещо друго. Новият собственик имаше и конкретен срок, за да реши дилемата, но не го спази. Агенцията за приватизация го наказа с еднократна санкция, но от тогава минаха години. А оголеният бетон продължава да стърчи и загрозява един от ключовите булеварди на българската столица. Според отговорната агенция глобата вече е наложена и нищо повече не можело да се направи.